Наталия Портякова, в. „Известия”
САЩ и Китай разгласиха някои подробности от виртуалната среща на върха между президентите Джо Байдън и Си Дзинпин, състояла се на 15 ноември вечерта по американско време и на 16 ноември по китайско.
Китайските медии представят като основен успех на разговора съгласието на Щатите да предоставят многократни годишни визи за журналистите от КНР. А във Вашингтон акцентират върху съгласието на Пекин да се започне диалог за стратегическа стабилност, какъвто китайските власти досега избягваха. Все пак официалните коментари и от двете страни по отношение на резултатите от срещата намекват, че двете глобални сили така и продължават да гледат по различен начин на много въпроси.
Нито една от двете страни не публикува пълна стенограма от разговора между Джо Байдън и Си Дзинпин, който продължи общо 3 часа и половина. Но едно денонощие по-късно външното министерство на КНР и Белия дом публикуваха всеки собствените си интерпретации на състоялата се беседа, които приповдигнаха завесата над въпроса дали двете съперничещи си държави са успели за нещо да се договорят.
Съдейки по тона на китайските медии, едно от главните постижения за Пекин е ангажиментът на САЩ да издават на журналистите от КНР ежегодни многократни визи. Въпросът далеч не е третостепенен – през март 2020 г. Щатите обявиха редица китайски медии за „чужди агенти”, принуждавайки 60 журналисти да напуснат страната. Малко по-късно срокът за пребиваване в САЩ на всички сътрудници на китайски медии САЩ беше орязан до 90 дни. В отговор Пекин изгони от Китай журналистите на най-големите американски вестници и въведе допълнителни визови ограничения против медийните компании на САЩ. А сега Китай се зарече да облекчи живота на чуждите журналисти и да даде „огледален” отговор веднага, щом обещанията на Щатите встъпят в сила.
„За чуждите журналисти става все по-трудно да работят в Китай. Всичко, което облекчава ограниченията за чуждата преса, е добра идея,” заяви пред „Известия” професорът по история и политика на съвременен Китай в Оксфордския университет Рана Митер. „Но е важно чуждите журналисти да получат още повече възможности за работа в страната. Защото Китай ще е в състояние да представи своята гледна точка, само ако отговаря на честни и остри медийни въпроси”, добавя Митер.
На свой ред Вашингтон смята за един от най-важните резултати от общуването на двамата лидери готовността на Пекин да проведе преговори за ядрена „стратегическа стабилност”. Досега КНР нееднократно е отхвърляла всякакви обсъждания на своя ядрен потенциал и е отклонявала предложенията да се присъедини към преговорите между САЩ и Русия по разоръжаване, оправдавайки се, че китайският арсенал е в пъти по-малък, отколкото на тези две страни.
Същевременно са налице данни, че КНР все пак активно напомпва този арсенал. Миналата седмица Пентагонът обяви, че към 2030 г. Китай очаква да увеличи 4 пъти своите резерви с ядрени бойни глави – от 1000 бройки (сега Щатите имат около 3800). Вашингтон е обезпокоен и от това, че Китай строи стотици силози за междуконтинентални балистични ракети, както и от предполагаемото неотдавнашно изпробване от Пекин на хиперзвуково оръжие с ядрен потенциал.
Всички тези проблеми „имат огромно значение за сигурността на Америка”, посочва съветникът на Джо Байдън по национална сигурност Джейк Съливан. Именно той оповести как „двамата лидери се съгласиха да се стремим към започването на обсъждане на въпросите за стратегическата стабилност”. При това той подчертава, че разговорите с Китай ще се водят на същото равнище, както и диалогът за стратегическа стабилност с Русия, добавяйки, че ядреният аспект във взаимоотношенията САЩ-Китай е „по-малко узрял”, отколкото при отношенията с Руската федерация.
„Засега всичко изглежда така, сякаш САЩ подтикват Китай към тази тема. Но няма никакви явни признаци Пекин действително да се отнася към нея ентусиазирано,” отбелязва пред „Известия” експертът от пекинския Център за световна политика „Карнеги” – Цинхуа Чжао Тун. Той добавя: „През март г. г. Си Дзинпин обяви, че Китай се кани да ускори изграждането на системи за стратегическо сдържане от висок клас. Така че сега за КНР не е най-подходящото време да мисли за ограничения. Страните биха могли да се разберат да започнат обща дискусия, но няма да могат да стигнат до сериозно съглашение в близко време. Тук също не бива да ма големи очаквания.”
Що се отнася до останалите теми, засегнати от Байдън и Си, изглежда разговорът е вървял като между глух и ням, ако се съди по изявленията на външното министерство на Китай и на Белия дом. Ако китайският лидер е подчертал, че отношенията на КНР и САЩ трябва да се характеризират със сътрудничество и ненамеса и да се базират на принципите на взаимното уважение, мирното съвместно съществуване и взаимоизгодното сътрудничество, то Байдън е обещал, че „САЩ ще продължат да отстояват своите интерес и ценности” и заедно със съюзниците си ще действат за „свободна, открита и справедлива международна система”.
Нещо повече, президентът на САЩ отново е повдигнал въпроса колко е важен „свободния и открит Индо-Тихоокеански регион”, декларирайки пред колегата си Си „неизменната решимост на Щатите да изпълняват своите ангажименти”. На фона на недоволството на Пекин от намесата на САЩ в Южнокитайско море и откровената американска подкрепа за страните от региона, оспорващи китайските териториални претенции, такава формулировка няма как да се хареса на пекинското ръководство. Но лидерът на КНР не се хвана да заостря темата, а само увери, че неговата страна няма намерения „да доминира” в други региони и да „трасира свой собствен път из целия свят”, тъй като Китай и китайският народ винаги „са обичали и са се обявявали в подкрепа на мира”.
Но по най-острия за Китай казус – Тайван – Си Дзинпин бе по-праволинеен. Опитите на островната администрация „за разчита на САЩ по въпроса за независимостта” и използването на някои сили в САЩ от страна на Тайван „за контролирне на Китай” бяха сравнени с игра с огъня. „А онзи, който си играе с огъня, ще се изгори,” директно предупреди Си събеседника си Байдън. В отговор шефът на Беля дом увери, че Щатите не са изневерили на своята политика за „един Китай” и не поощряват независимостта на Тайван. Но също така той не пропусна да спомене и за ангажираността на САЩ със закона за отношенията с Тайван, в който черно на бяло е записано американското задължение за осигуряване на безопасността на острова, независимо от дипломатическо непризнаване на Тайпе.
По различен начин двете страни интерпретират и проблематиката за правата на човека, която от няколко години е една от основните болезнени точки в отношенията им. Си подчерта важността на диалога в този сфера на основата на взаимното уважение, без да спомене при това нито един от проблемните региони. А Джо Байдън изрази безпокойство по повод „практиката на Китай в Синдзян, Тибет и Хонконг, както и по правата на човека в по-широк план”.
„Президентът Байдън винаги ще си е Джо Байдън – прям и праволинеен. Той няма намерение да заобикаля ъглите в сложните въпроси,” не без патос обяви Джейк Съливан, обобщавайки резултатите от виртуалната среща на лидерите на САЩ и Китай в Брукингския институт и в отговор на въпрос дали е била засегната темата за нарушенията на човешките права в КНР.
Но когато на следващия ден журналисти запитаха президента на САЩ за присъствието на Олимпийските игри в Пекин през 2022 г. на високопоставена американска делегация, Байдън вече не беше тъй праволинеен. „Аз съм делегацията,” отговори шефът на Белия дом, оставяйки медиите в недоумение.
Работата е там, че на 16 ноември „Вашингтон пост” съобщи как САЩ се канят да реагират с дипломатически бойкот на зимната Олимпиада в Китай – тоест демонстративно няма да изпратят там официална делегация. Това ще е знак на протест срещу нарушенията на човешките права. И уж препоръките по този въпрос вече били на бюрото на Байдън.
Същевременно КНР все още не е отправяла никакви официални покани към чуждестранни лидери да присъстват на откриването на Олимпиадата в Пекин. Очакваше се Си Дзинпин да отправи такава покана към Джо Байдън по време на тяхната виртуална среща, но, както признаха по-късно и китайски, и американски източници, този въпрос изобщо не е бил повдиган.
About The Author
