Срещата в Женева, състояла се на 16 юни между президентите на Русия и САЩ Владимир Путин и Джо Байдън, изглежда ще се окаже по-резултатна, отколкото я представят мейнстрим-медиите на Запад. Като неин конкретен резултат може да се разглежда отправеното на 23 юни германско-френско предложение за среща на лидерите на ЕС с Путин с перспективата за нормализиране на отношенията с Русия. За това съобщава британският в. „Файненшъл таймс”, позовавайки се на свои дипломатически източници. Съобщението е цитирано и от руски медии.
Предложението за такава среща на върха ЕС-Русия е направено от представителите на Берлин и Париж на днешното заседание на комитета на постоянните представители в Евросъюза.
Отбелязва се, че първоначалната инициатива е на германската канцлерка Ангела Меркел, като тя е била подкрепена и от френския президент Еманюел Макрон.
Нека припомним, че Меркел проведе телефонен разговор с Путин на 22 юни, като прекият повод бе навършилите се на същата дата 80 години от нападението на нацистка Германия срещу СССР. Макар официалните съобщения за този разговор да бяха кратки, несъмнено в него са били засегнати и темите, повдигнати от Путин в неговата статия, публикувана същия ден в германския вестник „Ди Цайт” под заглавието „Да бъдем отворени, независимо от миналото”. Статията излезе и на сайта на Кремъл.
Тя също тръгва от темата за Втората световна война, като руският президент подчертава гордостта на руснаците, че „не само отстояхме независимостта и достойнството на Родината, но и спасихме от поробване Европа и света”.
По-голямата част от текста обаче е обърната към съвременната политика, като историческият преглед цели да проследи взаимовръзките на събитията, довели до сегашната конфронтация между Запада и Русия, както и да изтъкне, че подобно противопоставяне е неестествено и вредно.
Путин припомня, че за следводенното мирно развитие на Европа и за доминирането на конструктивния дух на сътрудничество на Стария континент „колосална роля” изиграва „помирението между нашия народ и немците, живущи както в източната, така в западната част на съвременна обединена Германия”. Изтъква и ролята на „немските предприемачи” станали „пионери” за сключването през 1970 г. на „сделката на века” между СССР и ФРГ за дългосрочни доставки на природен газ в Европа – фундамента, на който стъпва и сегашният „Северен поток-2”.
В статията е направен реверанс и към Франция, към идеята на Шарл де Гол за единна в културно отношение Европа не даже от Атлантика до Урал, а от Лисабон до Владивосток – перспектива, от която била въодушевена и Русия след края на Студената война и водена от която Москва развивала отношенията си с ЕС.
Нататък в текста си Путин набляга върху деструктивната роля върху тази тенденция на предприетото разширяване на НАТО. Той нарича алианса „остатък от Студената война” и подчертава, че движението му на Изток „стана основна причина за стремителното нарастване на взаимното недоверие в Европа”. Припомня, че след 1999 г. идват „още пет вълни на разширяване на НАТО”, като в пакта влизат още 14 страни, включително и бивши съветски републики, а това „фактически погреба надеждите на континент без разделителни линии”.
Путин пише още: „Много страни бяха поставени пред изкуствения избор – да бъдат или заедно с колективния Запад, или с Русия. Фактически това беше ултиматум. До какви последствия доведе такава агресивна политика, виждаме на примера на украинската трагедия от 2014 г. Европа активно подкрепи антиконституционния въоръжен преврат в Украйна. От това започна всичко. Защо беше нужно да се прави това? Тогава действащият президент Янукович вече се беше съгласил с всички искания на опозицията. Защо САЩ организираха преврат, а страните от Европа не проявиха друга воля и го подкрепиха, провокирайки разкол в самата Украйна и излизането на Крим от нейния състав? Сега цялата система на европейската сигурност силно е деградирала. Нараства напрежението, реални са рисковете от нова надпревара във въоръжаването. Изпускаме огромни възможности, които ни дава сътрудничеството.”
Руският президент подчертава, че „цялата следвоенна история на Голяма Европа потвърждава: процъфтяването и сигурността на нашия общ континент са възможни само със съвместните усилията всички страни, включително и Русия”.
В статията се изтъква: „Ние сме отворени за честно и съзидателно взаимодействие. Това потвърждава и нашата идея за създаване на единно пространство за сътрудничество и сигурност от Атлантика до Тихия океан, което да включва различни интеграционни формати, в това число Евросъюза и Евразийския икономически съюз. (…) Светът се развива динамично, сблъсква се с нови предизвикателства и заплахи. И ние просто не можем да си позволим да влачим след себе си товара на минали недоразумения, обиди, конфликти и грешки. Товар, който ще ни пречи да се съсредоточим върху решаването на актуалните проблеми. Убедени сме, че ние всички трябва да признаем тези грешки и да ги поправим. Нашата обща и безспорна цел е да осигурим континентална сигурност без разделителни линии, единно пространство за равноправно сътрудничество и всеобщо развитие в името на процъфтяването на Европа”.
Статията на Путин в „Ди Цайт” синтезира основните акценти, които той открои и на пресконференцията си след своята среща с Байдън в Женева, което подсказва, че явно на същото е обърнал вниманието и на американския президент по време на разговора им. И очевидно е срещнал разбиране.
В този ключ очевидно трябва да се тълкуват и коментарите на самия Байдън, който в присъщата му обтекаема форма каза на своя брифинг след срещата, че отношенията между Русия и САЩ ще зависят и от отношенията между Русия и другите държави.
Трябва да се отбележи още, че пак на 22 юни Меркел разговаря по телефона и с украинския президент Володимир Зеленски – пак по повод 80-годишнината от нападението на нацистка Германия над СССР. Впрочем, в навечерието на юбилея Киев предизвика доста удивил германската страна скандал, като се възмути, че Берлин не се ангажира да издига отделен паметник на украинците, загинали в онази война. Украйна се разсърди и на президента Франк-Валтер Щайнмайер задето споменал само общо СССР по повод юбилея, а не отделно Украйна.
След телефонния разговор с Меркил Зеленски се похвали, че тя го поканила да посети Берлин на 12 юли.
Същевременно обаче, имайки предвид и разговора Меркел-Путин, и статията на руския лидер, и германско-френското предложение за среща на върха ЕС-Русия, възниква „обоснованото предположение”, че силно прокламираното напоследък желание на Украйна да се присъедини към НАТО едва ли ще се сбъдне. Путин дори още преди срещата си с Байдън предупреди, че такова членство е „червена линия” за Русия. Ако САЩ и Европа наистина тръгват към конструктивност в отношенията с Москва, те няма как да не се съобразят с детайлните разяснения за руските виждания по въпроса за НАТО, дадени от Путин и в Женева, и в статията му в „Ди Цайт”. Тоест – вероятно Меркел по майчински ще трябва да утеши Зеленски на 12 юли, че няма да му бъде отворена вратата към НАТО.
Няма как да не се погледне в контекста на всички тези процеси и към разигралия се на 23 юни инцидент с британски ескадрен миноносец в Черно море. Според руското министерство на отбраната есминецът на Кралския флот „Дифендър” е навлязъл в руски териториални води, преминавайки край Крим, поради което са му били отправени предупредителни изстрели от кораб на руската брегова охрана, а бомбардировач Су-24М е трасирал пътя му с четири авиобомби, за да сигнализира за нарушението. След което пътуващият към Грузия британски кораб се върнал в международни води.
Лондон обаче отрича да е имало такъв инцидент и въобще да е имало нарушение на руските териториални води.
Но пък Украйна чрез своя външен министър Дмитро Кулеба не само потвърждава инцидента, но и алармира покрай него, че произведените от Русия предупредителни изстрели били разкрили „агресивната и провокативна руска политика, която представлява заплаха за Украйна и съюзниците ѝ”.
Впрочем, на борда точно на същия британски кораб „Дифендър”, който преди да се случи всичко това, беше акостирал няколко дни в Одеса, зам.-министърът на отбраната на Обединеното кралство Джереми Куин и зам.-министърът на отбраната на Украйна Александър Миронюк подписаха меморандум за съвместно изграждане на военни кораби и военноморски бази.
„Дифендър” навлезе в Черно море още на 14 юни заедно с холандски военен кораб. И двата съда ще участват в мащабните военноморски учения Sea Breeze 2021, които ще се разгърнат в Черно море от 28 юни до 10 юли. Те се организират ежегодно от 1997 г. под патронажа на украинските ВМФ и на Шести американски флот. Тазгодишните учения ще са най-големите досега – ще участват 32 страни, сред които и такива екзотични и далечни от региона като Пакистан, Мароко, Австралия, Сенегал.
Що се отнася до днешния инцидент с „Дифендър”, говорителката на руското МВнР Мария Захарова го оредели като „груба провокация” и оповести, че британският посланик в Москва ще бъде привикан за обяснения.
About The Author
