Съдебното преследване на Алексей Навални получава огромно внимание от страна на международните медии – внимание, което далеч надвишава политическото влияние на Навални в самата Русия. Същевременно много по-сериозни политически процеси в Украйна остават почти незабелязани.
Виктор Медведчук, лидер на най-голямата опозиционна партия в страната „Опозиционна платформа – за живот“, е с повдигнати обвинения за държавна измяна и е поставен под домашен арест. По-рано тази година властите в Киев отнеха лицензите и блокираха активите на три опозиционни телевизионни канала, свързани с Медведчук, заради обвинения, че разпространяват „проруска пропаганда“.
Човек би могъл да си помисли, че след като става въпрос за една от най-влиятелните политически фигури в Украйна, чиято партия има подкрепата на милиони украински гласоподаватели, започналият срещу него процес ще привлече значително международно влияние. Човек би могъл да очаква и че защитниците на човешките права ще изразят опасения за това, и че ще се опитат да направят критична оценка защо изявен политик в европейска страна бива обвинен в държавна измяна. Не биха ли искали да бъдат сигурни, че това е истинско съдебно дело, включващо истинско обвинение, а не опит на украинското правителство да отстрани сериозен политически съперник?
Ако някой е очаквал такова развитие, трябва да е останал изключително разочарован от пълното мълчание на западните държави по въпроса.
В западните медии няма почти никакви коментари по темата, нито пък изявления от западни правителства. Организации като Amnesty International не са се разбързали да обявят Медведчук за политически затворник.
Не е ясно за какви точно деяния е обвинен Медведчук. Разбира се той не е човек, на когото трябва са се вярва изцяло за каквото и да е, като се има предвид дългогодишното му участие в пагубно корумпираната политическа и олигархична машина в Украйна. Той започва кариерата си като адвокат през 80-те и към края на 90-те години вече е активен политик. Медведчук е ръководител на президентската администрация на президента Леонид Кучма от 2002 до 2005 г. Той е едновременно политик и бизнес олигарх – поприща, които са станали фактически синонимни в Украйна. Почти всеки украински политик е и някакъв вид бизнесмен, а много от тях въртят бизнес с руснаците. Медведчук несъмнено дължи нещо на Русия и може би е правил бизнес с търговски субекти в Крим. Това би могло да послужи за оправдание за повдигнатите обвинения за държавна измяна. Това оправдание обаче е
отвъд абсурда.
Всеки с поне повърхностни познания за ситуацията в Източна Европа е наясно, че милиони украинци продължават да посещават Русия, въпреки конфликта между двете държави и усилията на Киев да затрудни такива пътувания. Освен това милиони украинци работят в Русия. За мнозина може да е изненадващо, но украинците продължават да най-голямата група група туристи, посещаващи Крим.
Така че защо на този фон Медведчук бива набелязан и обвинен в държавна измяна?
Засега изглежда, че единственото обвинение на прокурорите срещу Медведчук е, че той има бизнес връзки с Русия. В правно отношение това трудно би оправдало присъда за държавна измяна. Но това не е конвенционален съдебен процес. Това е несъмнено политически процес, започнат от президента Володимир Зеленски в момент, в който неговото управление е изправено пред сериозни политически затруднения.
След неуспешният му опит да окаже натиск върху Русия, всякакви преговори между Киев и различните фракции в Източна Украйна за постигане на мирно споразумение изглеждат обречени. Зеленски също така откри, че подкрепата от западните сили, която той очакваше, далеч не е толкова непоколебима. При скорошното посещение на държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен в Киев на Зеленски бе недвусмислено заявено, че перспективите на Украйна за присъединяване към НАТО понастоящем не съществуват. Предвид това Зеленски има причини да приема сериозно заявленията на руския външен министър Лавров, че САЩ няма да се притекат на помощ на Украйна, ако последната се въвлече в активна война с Русия.
Изправен пред всичко това, Зеленски действа по типичен начин за
отчаян политик, изпаднал в беда.
А именно – да се нахвърли срещу политически съперник, в случая като му повдигне обвинения за държавна измяна. Засега изглежда малко вероятно да бъдат повдигнати други обвинения срещу Медведчук, а вече повдигнатите изглеждат изцяло политически. Ръководителят на всемогъщия Съвет за защита на националната сигурност на Украйна Алексий Данилов по същество потвърди това като заяви, че ако Медведчук бъде признат за виновен, с радост биха го разменили за украинци, задържани за различни престъпления в Русия. Но колкото и да е очевиден политическият характер на разправата с Медведчук, това изобщо не се обсъжда в мейнстрийм медиите. Нито един от онези западни вестници, които от месеци се пенявят за Навални, не е осъдил процеса срещу украинския опозиционер, никое от онези западни правителства, които наложиха санкции на Русия заради Навални, не обелват и дума за това преследване, което по всякакви критерии е още по-откровено политическо.
Само една държава направи категорично изявление по този въпрос, и тази държава, разбира се, е Русия. Коментарът дойде от самия президент Владимир Путин, който е близък личен приятел на Медведчук. Твърди се дори, че той е кръстник на едно от децата на Медведчук. Фактът, че
Путин има лични причини да е вбесен,
допълнително потвърждава, че преследването на Медведчук е най-вече провокативен политически маньовър, с малка, а може би никаква връзка със законови нарушения. Според руските медии Путин е обърнал специално внимание на случая с Медведчук и цялостното влошаване на ситуацията в Украйна по време на седмичното заседание на Съвета за сигурност на Русия, най-висшият орган за вземане на решения в страната.
Кремъл обикновено публикува само кратки съобщения за провеждането на тези заседания, в които често липсват подробности какво точно е казано по време на срещата. Този път обаче беше различно – коментарите на президента относно Медведчук бяха подробно оповестени:
„Бих искал да коментирате текущото развитие в една съседна държава, Украйна. Изглежда, и това е много жалко, че Украйна се превръща бавно, но стабилно в антипод на Русия, в Антирусия, територия, от която, съдейки по всичко, никога няма да спрем да получаваме новини, на които трябва да бъде отделено специално внимание по отношение на защитата на националната сигурност на Руската федерация.
Както добре знаете, те прочистват политическата си среда. Те забраняват национални медии, а нашите западни партньори приемат и дори подкрепят тези решения. Някои хора са обвинявани, избирателно и по политически причини, в поддържане на икономически връзки с Русия, въпреки че много други, включително някои членове на висшия политически естаблишмънт на страната, от години си сътрудничат с Русия, включително в Крим, и това се приема като нещо обичайно. С други думи, тези явно политически натоварени и селективни решения имат една цел: да прочистят политическата среда от участниците, които призовават за мирно уреждане на кризата в югоизточната част на Украйна, Донбас, и за добросъседски отношения с Русия.
Това определено е проблем, който не трябва да изпускаме от поглед, проблем, на който трябва да реагираме своевременно и с надлежно отчитане на заплахите, които се създават за нас.
Както вече споменах, членове на опозицията са обвинени в сътрудничество с Русия, включително в икономиката, докато представители на властите правят същото от години. Нашата търговия през миналата година възлиза на 9,9 милиарда долара. Ако такива въпроси се разглеждат обективно, всеки, който работи с Русия, ще бъде обвинен в престъпления в Украйна. “
Тези коментари бележат значително развитие и изглеждат като прикрито предупреждение за
руски санкции срещу украински политически лидери,
развиващи бизнес в Русия. Сред лицата, които е вероятно да бъдат включени в този списък, е Игор Коломойски, украински олигарх, за когото се смята, че е подпомагал политическата кариера на Зеленски.
Посланието изглежда съвсем ясно: ако искате да продължавате по сегашния път, ще трябва да се откажете от бизнес сделките в или с Русия. Тези предупреждения от Москва трябва да се приемат сериозно, тъй като както бе отбелязано, Киев на практика е изгубил всичките си близки приятели, било то в Русия или Западна Европа. Ако властта в Украйна иска да оцелее под някаква форма, трябва да променят курса си. А това означава не само да се опъне на американците, но и на собствените си екстремистки крайнодесни движения, които превърнаха страната в Мека за неонацисти и постоянно тласкат страната към военна конфронтация с Русия.
Търговският обмен от 9.9 млрд. долара между Русия и Украйна не изглежда твърде значителен на пръв поглед, но определено е от голямо значение за втората. Ако газопроводът Северен Поток 2 бъде завършен тази година, което изглежда все по-вероятно, значението на Украйна за Русия ще спадне почти до нула, което ще помрачи бъдещето на олигарсите, които доминират нейната икономика. Това е реалността, пред която е изправена Украйна в посмайданската епоха.
About The Author
