На 11 ноември 2020 г. от Студентско общество за равенство при СУ (СОР) излязохме с отворено писмо, настояващо за незабавното прекратяване на договора на проф. Михаил Мирчев, хоноруван към момента в Софийски университет и преподаващ курс по социална педагогика на име “Социална работа с ЕТНО групи“. Това искане беше подбудено от записи на неговите лекции със силно притеснително съдържание, които той качва в публичния си канал в YouTube. Тези лекции стигнаха случайно до нас и бяхме повече от шокирани от тезите, които професорът подкрепя. Видеата са изпълнени с антиромски, антитурски, антибежански, антисемитски и откровено расистки и фашистки коментари и заключения.
Така например в една от лекциите професорът нарича пакистанците и афганистанците „примитивни културни норми още от седми век“ и възпроизвежда лъжовни расистки тропи, насочени срещу ромите. Без да се свени да обобщава, което представлява пар екселанс ксенофобия и фашизъм, той нарича чернокожите и арабски мигранти в Италия „агресивно и нежелаещо да се интегрира“ малцинство. В третата си лекция казва за бежанците от Пакистан, Ирак, Сирия, Афганистан и Африка, че са „дълбоко необразовани хора“, очевидно демонстрирайки, че се е запознал с всички тях и е установил още, че са „неспособни да учат, да имат ценност за учене“ и са „годни само за някакъв много примитивен ръчен труд“. Малко по-рано в същата лекция нарича ромите в България „доста агресивна общност с много агресивно поведение“. Прекарва дълго време да обяснява непотвърдени от официални данни, но популярни в расистката митология факти за раждаемостта на „циганките“. В четвъртата лекция професорът заявява на бъдещите социални работници, че единственото, което може да „оправи“ ромите е „диктатурка“.
В конспекта от обявени следващи лекции се срещат заглавия (със запазен правопис) като „Вълната от „БЕЖАНЦИ“, които навлизат в България, устремени към Европа. Внасят ни ги от Азия и Труция. Колко от тях ще уседнат в България? Какъв е техният профил на социалната пирамида? Като на нашите цигани, или още по-злокачествен?“; „ОБЕКТ на социалната работа – концентриране на внимание, фондове, помощи към ЦИГАНИТЕ. Те са привилегировано малцинство. „Длъжни сте ни – давайте ни!“; „Ще УМИРА ли българската НАЦИЯ? България възможно ли е да стане „еврейска държава“? Ако те, под 1%, владеят държавата и капитала, медиите и изкуството“.
Впрочем, професорът лансира и открити антисемитски тези, популярни от 30-те години на миналия век, като тази, че „евреите, които у нас са съвсем малко, са „свръхпривилегировани“ и „изключително значими, понеже имат голяма вграденост в цялата политическа, държавна, медийна и комуникационна структура, в цялата сфера на изкуството… и имат огромно значение за всичко, което става в страната“.
Повече от неприемливо е през 2020 г. Софийският университет да позволява на преподавателите необезпокоявано да представят като факти отдавна отхвърлени от науката твърдения, свързани с расово и етническо превъзходство, както и откровени конспиративни теории.
Бегъл поглед върху някои публични негови изказвания и коментари в социалните мрежи показва, че професорът обвинява 5G антените за коронавируса, като нарича технологията „микровълнова комуникационна система“. Твърди успокояващо, че в България едва ли ще има проблем, тъй като по нашите ширини „още няма 5G антени“. Всъщност като цяло не вярва много в COVID-19 и посочва, че от него „няма медицински риск“, в което той е „убеден“, защото следи „повече от месец ситуацията“.
Всичко това е не само изключително вредно за нивото на образование в университета и неговото реноме, но и опасно. Образователните и особено академичните пространства в България не би трябвало да служат за разпространяване на расистките и фашистките идеологии по какъвто и да е начин, а напротив – именно те трябва да са един от главните двигатели на борбата срещу тях.
Към момента, в който пиша този текст, вече има няколко контра-становища и писма, циркулиращи из публичното пространство. Част от тях са подготвени от крайнодесни организации („Спаичъ“, „Консерваторъ“), а други – от студенти от Юридическия факултет на Софийски университет, но всички те поддържат една и съща реторика.
Според всички становища в лекциите на проф. Мирчев няма нищо притеснително. Неговите новонароили се последователи твърдят, че писмото на СОР е донос, който работи срещу „свободата на словото и академичната автономност“.
Нека да е ясно: лекциите на Мирчев изобилстват от коментари като „те са годни само и единствено за съвсем примитивен труд“ спрямо всички бежанци, епитети като „изключително агресивни“ за цялата ромска общност и подкани от рода на „раждайте повече и по-навреме!“.
Плашещо е, че изготвилите и подписалите се в тези документи, намират такива изказвания в официална академична среда, по време на лекции за работа с маргинализирани групи, за съвсем нормални.
Допълнително е доста притеснително, че хора с юридическо образование изглежда не знаят значението на израза „свобода на словото“. Показателно за това е, че го използват толкова небрежно, когато става въпрос за очевидна фашистка и расистка реч – а тя, както те също може би не знаят, въпреки образованието си – в България е незаконна.
Друга обща черта за всички контра-текстове е профилът на подкрепилите ги. Сред подписалите виждаме имена като Звездомир Андронов – председател на БНС – главните организатори на ежегодното неофашистко шествие Луковмарш, срещу когото има заведено дело в Комисията за защита от дискриминация от по-рано тази година и представители на чиято организация преди няколко месеца щурмуваха събитие на СОР, заплашвайки с побои и оръжия. Припомням, че прокуратурата заведе дело за забрана на БНС като фашистка организация. Сред подписалите виждаме и имената на някои неуспешни кандидати за евродепутати от ВМРО, сетне пристанали на Цветан Цветанов в „мозъчния му тръст“, а към днешна – уредени от Ангел Джамбазки (самият той подписал писмото) на синекурната длъжност „ръководител на представителството на групата на ЕКР в България“. Сред подписалите можем да открием още активисти на „Атака“, водещи на СКАТ и други подобни фигури.
Подкрепата от подобни имена и техният подход, като например да приканват подкрепящите писмото на СОР към самоубийство и да заплашват членовете на клуба ни със саморазправа, са ясен индикатор за естеството на проблема. А именно: не става въпрос за защитаване на „свободата на словото“ или на „академичната свобода“. Става дума за битка за по-свободно разпространение на фашистка пропаганда.
Както вече споменах, от СОР не за първи път се сблъскваме с вълни от фашистки коментари, заплахи и дори близки физически срещи с част от гореспоменатите господа и приятелите им. Отказваме да сведем глава в знак на страх, въпреки всички отправени заплахи към сигурността ни и дори животите ни – както винаги сме правили, било то онлайн или на живо. Нашите усилия към една по-безопасна и достъпна за всички учебна и обществена среда ще продължат въпреки всичко това.
Всички хора трябва да имат равни права и възможности. Расата, етносът или полът на някого не говорят за неговите способности или характер. Проблеми като този с лекциите на проф. Мирчев са обществени – всички колективно трябва много ясно да заставаме срещу фашистките риторики. Единственият ни избор в ситуации като тази е да се борим за всичко, в което вярваме още по-смело и по-безкомпромисно.
Нека не позволяваме поредната вълна консерватизъм да ни залее и да заглуши гласовете ни. Нека не допускаме Софийски университет да се превърне в поредното свърталище на сексисти и фашисти. Нека не наблюдаваме апатично как поколение след поколение студенти биват индоктринирани в човекомразни идеологии и конспиративни теории в пространствата, които трябва да развиват критично мислене у тях. Нека не гледаме на Софийския университет с недоверие, въпреки множеството случаи, в които коридорите му наистина са се оказвали опасни за нас.
Към всички, които още не са го разбрали: фашизмът не е мнение, той е престъпление. А фашистките режими, завършващи с концлагери, и бленуваните от Мирчев “диктатурки”, започват с нормализирането на генерализации за огромни групи хора и превръщането им в изкупителни жертви за всички проблеми на обществото. Звучи ли ви познато?
About The Author
