Антонио Грамши за апаратите на властта

„Барикада“ предлага анализ на професора в Центъра за исторически и политически изследвания, доктора по социологически науки и по философия МАКСИМ МИЗОВ, публикуван в бр. 9-10 на сп. „Ново време“ за 2020 г.  Списаниетоо е основано през 1897 г. от Димитър Благоев като „месечен преглед на умствения и обществения живот“. То продължава да излиза и до днес, публикувайки статии и анализи от изтъкнати учени, експерти, общественици, журналисти.

Обикновено, когато се говори/пише по темата за апаратите на властта, непременно се споменават ролята, значението, приносът на идеите на Грамши по този въпрос. Това е многодесетилетна традиция особено в западноевропейската или американската политология, философия или социология на политиката, която има своите явни или завоалирани причини и основания, които в хода на дискурсите по темата често се проявяват кога по-лесно и по-бързо, кога по-бавно и по-трудно. В основата на тези причини или съображения почти винаги стои желанието или задължението идеите на Грамши да бъдат противопоставени като различни и дори полярни на класическото идейно наследство на Маркс, Енгелс и Ленин, но най-вече на Ленин. И в този контекст се забелязва огромната непочтеност в подобни дискурси, особено ако добре се сравняват, пък и оценяват идейните опции на Грамши с тези на Маркс, Енгелс и Ленин.

Истината е по-друга. Грамши никъде и никога в своите произведения не се противопоставя и не критикува идеите на Ленин, дори напротив – непрекъснато подчертава неговите гениални – теоретически и практически – приноси в разработването на въпросната тема. И има защо! Ако направим един контент анализ на честотата на употреба и модалностите на употреба на термина апарати в съчиненията на Маркс и Енгелс, от една страна, с тези на Ленин, от друга, непременно ще установим огром­но предимство в полза на Ленин, който доста по-прецизно анализира както произхода, така и феноменологиите, употребите или злоупотребите с различните типове властови апарати. Тъкмо от неговите идеи е заразен Грамши и тях следва в най-голяма степен, но не догматично или плагиат­ски, а творчески доразвивайки ги.

В това отношение не е единствен. Подобно на него и в същото това смутно историческо време Дьорд Лукач също развива подобни идеи и дори публикува цяла книга за големите заслуги на Ленин¹. Десетилетия по-късно, в бурната 1968 г., техният последовател Луи Алтюсер ще лансира идеята си за различията между държавните апарати на властта и властовите апарати на гражданското общество в легендарната си работа „Идеология и идеологически апарати на държавата“, публикувана за пръв път в „La Pensee“, 1970, бр. № 151, и представляваща част от незавършената му книга „Държава. Право. Надстройка“, върху която работи главно през 1969 г. И както в случая с Грамши, Алтюсер също ще бъде противопоставен спрямо Ленин, макар че ако почтено се направи сравнителен анализ между идеите му и творчеството на Ленин, ще се открие, че Ленин развива преди него редица идеи за сериозните отлики между и за специфичните ефекти на двата типа апарати на властта.

Но ако трябва да бъдем даже и още по-конкретни, идеята за апаратите на властта се появява дори още по-ранно – за пръв път тя шества в произведенията на Томас Хобс – първият мислител, който говори/пише за държавата като особена машина на властта.

Грамши развива идеята си за властовите апарати в контекста на концепцията си за хегемонията в своите знаменити и безсмъртни „Затворнически тетрадки“, където показва, че всеки тип хегемония се нуждае от и използва различни властови апарати, че се противопоставя срещу тези на държавата, ако принадлежи на опозиционните субекти, или ги поддържа, ако защитава статуквото, в което държавните апарати се опитват да царстват над/да манипулират властовите апарати, употребени от гражданското общество. Именно там Грамши предлага мащабен и солидно обоснован анализ на

държавата в качеството ѝ на особен апарат на властта

или на система, интегрираща и възползваща се за своите нужди от различни типове апарати на властта, циркулиращи в обществото, а и които могат да бъдат употребени за най-различни властови проекти или сценарии.

Прокарвайки сериозни различия между политическото общество, което е тъждествено на държавата, и гражданското общество, той смята, че първото обикновено е прикритие на диктатура, но и могъщ апарат на насилие, експлоатиран за подчинение и контрол на масите в съответствие с господстващия начин на производство, но и което рядко се опитва да търси и прокарва равновесие между него и гражданското общество. В отличие от неговите институционални феномени и мрежи, гражданското общество разполага с и използва друга мрежа от властови апарати – образователни, религиозни, професионални, синдикални, научни, културни, спортни и пр. общности и структури, които играят дискретно ролята на властови апарати, стремящи се да уравновесят държавата и гражданското общество. Тези особени властови апарати, според Грамши, попадат във, но и действат чрез сферата на разнообразни частни учреждения².  Затова целта на държавните властови апарати е колкото може по-бързо и по-цялостно да покори, а и да господства над апаратите на обществото, да ги употреби за свои интереси и проекти. Заради вниманието към и акцентирането върху ролята и значението на гражданските структури, в наше време именувани като трети, неправителствен и пр. сектор, Грамши е смятан за един от първоапостолите на идеята за тяхната мисия в историята и социума.

Разминаването, противоречивостта и конфликтността между държавата и гражданското общество пораждат и развиват съответни репресивни учреждения и практики, в които определени публично непопулярни, властови апарати са много важни за едната или за другата страна. В такива сложни взаимоотношения държавата може да надскочи очакваните или желаните от гражданското общество параметри на генериране, възпроизводство и потребление на репресивните учреждения и одиозните им практики. В определени ситуации управляващите елити, контролиращи властовите апарати на държавата, могат да прибягнат до такъв стил на управление, при който конституционно легитимни институции, като парламента, да се окажат със силно ограничени и даже с изцяло отнети властови правомощия. В такива ситуации въпросните формално легитимни институции могат частично или дори напълно да изгубят своя автономен статут, за сметка на конюнктурното покачване на ролята на властовите апарати на други институции, обслужващи окупиралите държавните институции класи или техните котерии.

Именно в този ракурс Грамши анализира характера и особеностите на функциониране на репресивни учреждения като полицията, секретните служби, затворите или съдебната власт, които не могат да бъдат смятани за автономна власт, особено когато в страната няма реална или ефективно действаща парламентарна власт, а законодателството се е превърнало в своеобразна публична форма на най-чиста измама на гражданите³.

Грамши обстойно и прецизно разкрива защо, но и как държавата се превръща в единствен владетел на апаратите на труда. Като непоколебим марксист той смята, че в буржоазното общество, в което капиталистическият начин на производство определя и подчинява всичко на себе си, държавата поема върху себе си всички традиционни функции на предприемача,
превръща се в безлика машина, купуваща и разпределяща суровините, установяваща задължителни производствени планове, изкупуваща и разпределяща продукцията.

Така буржоазната държава се превръща в своеобразен инкубатор, но и във важен консуматор, в мощен институт на несменяеми и некомпетентни бюрократи, политикани, авантюристи, като последствията от всичко това са видимото, но публично потискано артикулиране за нарастването на полицейските
въоръжени сили, хаотичен ръст на разширяващия се и невежествен бюрократичен апарат, стремеж да се приобщи и „устрои“ всеки недоволен от числото на склонните към безделничество елементи на дребната буржоазия и създаването за тази цел на множество паразитни учреждения.

Количеството на заетите с различни видове непроизводителен труд в тази държава трескаво нараства, излиза извън рамките на потенциално допустимите условия за нормално функциониране на производствения апарат. Така неизбежно се стига до положението, при което привидно хората много усърдно работят, но не произвеждат, видимо работят трескаво, а въпреки това производството непрекъснато се съкращава, тъй като се образува непрестанно растяща пропаст или гигантска паст, поглъщаща и унищожаваща резултатите на труда и свеждаща до нула производителността на труда, при което независимо от и въпреки очевидността на паразитите и разлагащото им влияние в обществото се оказва, че сякаш няма отговорни и заслужаващи основателни санкции⁴. За да се нормализират нещата в държавата и обществото, необходимо е да се извършат сериозни, понякога даже и твърде радикални промени в сферата на властовите апарати.

Закономерно е подобен тип държава да търси начини да прехвърли някому отговорността и вината за неблагополучията и лошите резултати от своето функциониране. Както може да се предполага или очаква, злата орис се пада на експлоатираните класи, които са обвинявани, че не работят достатъчно съвестно, а и ефективно, поради което и трябва да бъдат санкционирани чрез всевъзможни политически и икономически мерки. Така се стига до изобретяване и експлоатиране на различни властови апарати, способни да ограничават или насърчават, легитимират, или дискредитират и репресират съответни мотивационни биографии на социалните субекти – лица, групи, класи, или общества. Подобно отношение на държавата неизбежно ражда недоволство и съпротиви в различните слоеве на гражданското общество, принуждавайки или пък импулсирайки засегнатите, или най-ощетените класи да търсят съответна помощ от различни партии.

Грамши не си поставя задачата да разкрие и обясни потайностите на властовите апарати от абстрактно-теоретичен, чисто научен интерес. Неговите теоретични занимания винаги са директно свързани с естеството и целите на неговата политическа ориентация и публична изява като определен тип „партиен човек“. В този смисъл, а и в контекста на съзнателно избраната и самоотвержено защитавана докрай идеология на марксизма, Грамши посочва, че историческата задача на пролетариата се състои в завоюване на политическата власт, което е възможно, необходимо и практически реализуемо единствено ако работническата класа осъзнато, целенасочено, последователно и неотстъпно разрушава държавните апарати на буржоазията, но и успява на тяхно място да създаде и развие свои държавни апарати, защитаващи нейните интереси и ценности⁵.

Според идейната визия на Грамши присъствията и влиянията на типовете властови апарати в живота на държавата се осъществяват по различни начини. Едни от тях публично демонстрират своите характеристики и особености по твърде нагледен начин. Други обаче могат да действат по дискретен, дори напълно незабележим и непонятен за обикновения житейски разсъдък начин. Някои властови апарати външно оставят впечатления у хората за своите действия като нещо случайно, незакономерно, спонтанно или неорганизирано, за разлика от други, които се възприемат, а и оценяват като напълно съзнателно изградени и целенасочено, последователно действащи, афиширано демонстриращи реализацията на конкретни идейни цели, политически задачи и т.н.

Нещо повече: властовите апарати невинаги притежават наличие или влияние единствено в пределите на конкретна държава и нейното общество, но могат да регистрират такива и в наддържавни или транснационални измерения и публични значения. Затова разнообразните международни съюзи, блокове, институции и пр. фактически изпълняват ролята на грандиозни и мащабно действащи в и над света властови апарати. Това обстоятелство утежнява борбите и проектите на гражданското общество спрямо прокарването на хегемония, която да ограничава или елиминира доминацията на властовите апарати на държавата, защото освен срещу тях обществеността трябва добре да разпознава, ефективно да се бори със сложните мрежи от външните апарати на властта.

В този контекст установената хегемония (чрез определени властови апарати) може да бъде и наддържавна, регионално, континентално или пък даже планетарно действаща. Но Грамши вижда наличието, ролята и влиянието на апаратите на властта и в субдържавни измерения, като например

в живота и дейността на политическите партии

Той смята, че генеалогията и феноменологията, естеството и особеностите на различните видове партии разкриват тяхното отношение и действие спрямо битуващите в държавата и гражданското общество разнообразни властови апарати. Освен това е много важно защо, как, доколко, кога и къде партиите могат да чувстват определени властови апарати като имунно съвместими с тяхната органика, или – обратно – като несъвместими, като чуждо тяло спрямо тяхната менталност и прагматика. На всичко отгоре, тези особени апарати могат и да притежават както частично или напълно осъзнато битие, така и отчуждено битие, да функционират в различни превърнати форми, които са недостатъчно разбираеми, или пък съвършено непонятни на техните ползватели. Затова характерът и особеностите на тяхното опознаване може да предизвиква различни типове на емоционални и поведенчески реакции към тях от страна на техните субекти/обекти.

Колкото по-тежки са условията на живот на потиснатите класи и колкото по-забавени или неадекватни са действията на партиите, които публично афишират, че ги защитават, толкова по-бързо и по-радикално се поставят въпросите дали и доколко тези партии действително изразяват и отстояват коренните интереси на потисканите класи. В този дух Грамши прецизно излага и коментира причините, факторите и особеностите на мащабно разпространяващите се сред трудещите се настроения и нагласи, свързани с неприятните им усещания или чувства, че „тяхната“ организация се е превърнала в голям и трудно подвижен апарат, че е започнала да се подчинява на собствените си закони, коренно чужди на интересите и историческата мисия на работническата класа; че реалните класови интереси, свободи и права не могат да бъдат достатъчно вярно представлявани и защитавани от синдикални, партийни и други структури, които явно или завоалирано колаборират с държавния властови апарат⁶ , или не заемат необходимите позиции, нито предприемат такива публични действия, чрез които да защитят трудещите се, когато държавата мобилизира и прилага целия си репресивен апарат за ограничаване и потушаване на основателните социални недоволства и работнически протести⁷.

Историческият и общественият статус, публичният авторитет, социалната репутация и моралният престиж на всяка политическа партия зависят много от властовите апарати, с които тя разполага, или върху които (може да) влияе, както и от начините на тяхното използване в определени – нормални, или екстремални – социални ситуации. В този план също е много важно дали влиянията и въздействията на конкретната партия върху властовите апарати на държавата имат про– или антисистемен характер и ефект. Защото едни са мотивациите и последиците при съответни рокади или корекции в системата, без обаче тя да бъде радикално изменяна, но съвсем други са те, когато водят след себе си до кардинални преобразувания на системата на държавата или обществото.

Характерът и особеностите на взаимоотношенията и корелациите между държавата и гражданското общество по повод фаворизацията и експлоатацията от държавата на определени публично непопулярни властови апарати реално зависят и от особеностите на историческото време, от повеите или застоя в обществените реалности и публичните нрави, от качеството и количеството на всевъзможните сътресения, раздвижващи с различни „балове“ пластовете на живота в държавата и гражданското общество.

Тоест, възприеманите от държавните институции социални трусове могат да се оценяват доста по-различно от показанията, които гражданското общество оповестява. Такива разминавания са особено характерни за трудни, заредени с огромни исторически и обществени напрежения периоди или ситуации, при които понякога се стига и до прекалено сериозни разрушения, до радикални изменения на социалния ландшафт и до кардинално преустройване на пейзажите на държавната институционалност. В този дух именно Грамши смята, че исторически бурните и обществено-политически смутните времена и обществата, които се тресат от различни видове социални катаклизми, винаги, неизбежно са свързани с протичане на сложни, тежки процеси, водещи до кардинални смени в управленските апарати, които преминават в съвършено други ръце8.

А същевременно той обстойно, но и задълбочено анализира и други типове обществено-исторически ситуации, при които животът сякаш си тече нормално и спокойно, но въпреки това в недрата на определени социални сфери се зараждат или мощно бушуват различни видове катаклизми, пряко или косвено свързани с естеството на действащите в тях властови апарати, а и които устройството, формата и начините на функциониране на държавата по някакъв начин ограничава, потиска или стимулира и мултиплицира.

В този контекст Грамши внимателно разглежда и детайлно тълкува историческите генеалогии и феноменологии, общественото значение, но и влияние на различни апарати на труда както в нормални, относително спокойни, така също и в различни извънредни, кризисни или екстремални ситуации, в които държавността се проявява най-различно. И затова твърдо смята, че реформистките и опортюнистическите описания и тълкувания на апаратите на труда са много често недостатъчни, некоректни и доста абстрактни, понеже избягват конкретните и най-важните, злободневни за народа/класата проблеми.

За специфичното отношение и реагиране спрямо разнородните обществено-исторически ситуации от голямо значение са профилите и ролите на социалните субекти, които трябва да действат по съответен начин в конкретните исторически обстоятелства. Това дали тези субекти – политически партии, синдикални организации и други структури на гражданското общество, изповядват и са склонни да употребяват радикални или реформистки логики и техники на публична съпротива и борба срещу неблагоприятните за тях държавни апарати на властване, е от съществено значение за развоя на определени исторически събития, за разплитането на дадени процеси или тенденции.

Грамши описва властовите апарати и в друго измерение – като своеобразни продукти и инструменти за износ или внос на съответни кратологични типове отношения. С течение на времето, със смяната на историческите епохи и еволюцията на обществата държавите стават все по-малко способни, зависими от или функциониращи единствено на автаркични принципи. И обратно, те се оказват все по-силно, а и по-трайно зависими от други страни и народи или нации. Затова държавата може да се явява в различни ситуации или контексти като производител, дистрибутор, рекламен еталон или основен консуматор на определени типове властови апарати. Тя може да стане „единен гигантски производствен апарат, чийто характерен и основен елемент се явява експортът“9, понеже „държавата е сложна система на организация на обществото, конкретна форма на обществото, която не е нищо друго освен форма на гигантски производствен апарат, отразяващ с всички негови отношения, връзки и нови висши функции (възникването на които изисква гигантски размери) живот на завода – апарат, представляващ вътрешно взаимосвързан, хармоничен комплекс от условия, необходими за съществуването и развитието на даден отрасъл на промишлеността, на даден завод, а също и на самите производители“¹⁰.

Тук е важно да се отбележи акцентът, който Грамши деликатно поставя върху

възможностите и способностите на държавата да „хармонизира“ живота на обществото

или на отделна негова жизнено важна сфера чрез легитимацията и гарантираното възпроизводство на определени типове властови апарати. А това хармонизиране обикновено се проявява по различни начини, с разнородни средства, по съответни канали и със съответни публични не/одобрения. Неговото реално функциониране предизвиква различни ефекти, обуславя истински какофонии в публичния или в частния живот на хората. Затова хаосът, временните или перманентните кризи, които установеният тип държавност и съответстващият му начин на производство обуславят, фактически се проявяват, а и преживяват от населението, или поне от значими социални маси в държавата/социума, като какофонии, дори и като социални патологии. Тези състояния определят прогресивното или регресивното историческо движение на държавите и присъщите им граждански общества, като господстващите в тях властови апарати обуславят съответен исторически статус и патос на държавите и обществата^11.

Анализирайки диалектиката между производителните сили и появата на нови типове социални отношения в материалния и духовния живот, Грамши отбелязва факта, че с включването в обществения живот на нови производителни сили се създават и възможности, или реалности, при които след преминаването на определена степен в развитието на тази диалектика се появяват неизбежни кризи и революционни взривове, при които се стига до насилствено разрушаване на всички форми и апарати на държавното насилие, на икономическата и политическата власт, които, от една страна, ограничават и стесняват развитието на новите революционни производителни сили, но от друга, провокират низ от събития, процеси, или тенденции, изцяло делегитимиращи и  счупващи буржоазната държавна машина и водещи до създаването на нов тип държава, в рамките на която освободените производителни сили ще могат да намерят простор и форма, съответстващи на изискванията за по-нататъшно историческо развитие и ръст, а и ще осигурят появата и развитието на нов тип кадри, стратегически и тактически оръжия, които са необходими или достатъчни за унищожението на техните противници¹².

Обусловените от естеството и спецификата на начина на производство кризи могат да имат различен произход, облик, ритмика, начин на публична проява и мащаб на разпространение във времето и пространството на битийността на държавата и нейното гражданско общество. Някои от тях могат да са толкова сериозни или тежки, че да предизвикат временен или дълготраен хаос, социален безпорядък или ценностен вакуум.

Такъв исторически, политически, икономически, културен и пр. хаос, подобна какофония могат да се провокират не само от собствената биография на държавата, но и да ѝ бъдат привнесени отвън, при това както доброволно, така също и принудително. Участието на държавата в някакви международни – политически, икономически, военни и пр. съюзи винаги е обвързано и с различни възможности за подобен трансфер. Още по-сигурно и валидно е това относно участието на държавата във военни действия, на които тя може да бъде както субект, който ги предизвиква, така и обект или жертва.

Разпространението, а и приблизително еднаквото използване на дадени властови апарати от сходни по своята класова идентичност и идео­логическа ориентация социални субекти също могат да влияят на особеностите на техните практически употреби. В този план, визирайки международният контекст на корелациите между отделни властови апарати, Грамши директно задава въпроса: „Ще подражават ли италианските революционери-комунисти на руските болшевики?“ И отговаря: „Ще стане, но само в едно: в класовата непримиримост, в ясния и трезв анализ на италианските събития, които се определят не само от италианските, а и от международните икономически отношения, определят се от структурата не само на националния апарата на производството и обмяната (повече или по-малко съвършен, повече или по-малко развит), но също и от влиянието, което производствените апарати на други страни или на целия свят оказват върху италианския апарат“.¹³

Именно в обоснованото разграничение на употребите на властовите апарати от държавите/обществата на Изток и на Запад, а по-точно на акцентирането на специфичните им употреби в западноевропейската част на Стария свят, се дефинира колосалният принос на Грамши в изследването на властовите апарати. Това е производно както от генеалогията, така и от феноменологията на циркулиращите, особено на гражданските общества в Западната, Централната или Източната част на Европа. Ако в западния свят държавата исторически е принудена да се съобразява донякъде с волята и желанията, настроенията и реакциите на гражданското общество, то в източния край на континента държавите са много по-независими, а и по-силни от обществата, което предпоставя и някои разлики в публичните обороти на властовите им апарати. Затова в западните страни атаките на гражданското общество към държавните апарати изискват обикновено много по-дълги периоди и сложни маньоври в сравнение с тези от изтока, където щурмуването и превземането на държавата от дадена политическа сила може да обуслови впоследствие доста по-лесно господство и над гражданския социум.

Присъствието и употребата на властовите апарати, сами по себе си, не са условие или гаранции за осъзнаването на техните истински капацитети и на ефектите, които те могат да предизвикат при определени стечения на обстоятелствата, а и заради субективни грешки и неправилно избрани телеологии при тяхното практическо използване. Технологиите на властване, сиреч на прибягване и използване на определени властови апарати, могат да служат на различни телеологии и обществено-исторически практики съобразно това какви смисли се вкарват в „алгоритмите“ на оперативните им действия, а и как, доколко правилно се осъзнават и пълноценно използват тези смислови опции. Тези смисли са органична част от мирогледите на съответните класи, групи или индивиди, или от господстващия в държавата, или пък в обществото светогледен императив, който позволява по-лесно, или по-трудно да се създават и налагат нови тип хегемонии. Затова борбата за спечелване или господство над умовете, душите, сърцата и волите на социалните субекти – лица, групи, класи или общества, е съдбовна за историческия мандат и мощта на символното и практическото действие на дадени властови апарати.

В този смисъл историческата поява на социални субекти, които могат правилно и цялостно да осъзнаят, да използват, или, ако е необходимо, да ограничат и премахнат употребите на съответен тип властови апарати, е твърде важна за обществения живот.

В реалния обществено-исторически живот обикновено най-важни са проблемите или дилемите, отнасящи се до естеството и особеностите на проява на държавните и противостоящите им властови апарати. Актуално пулсиращият живот обаче никога не е откъснат и независим от другите негови времеви измерения – миналото или бъдещето. А това е така, понеже биографията на публичната реализация на властовите апарати не може да елиминира напълно нито гласовете или отраженията на историческото минало и наследство, нито да се изолира тотално от техните бъдещи проекции и ангажименти.

Затова Грамши се ангажира не само с ретроспективни исторически сондажи, но и с

перспективното и дължимо сътворение
на нови държавни апарати

постигнати и легитимирани чрез пролетарската революция и комунистическите преобразувания, но и отнасящи се до диалектиката между националното единство и природата, спецификата и функциите на властовите апарати в съответни времена или пък общества¹⁴.  В този аспект властовите апарати могат да се ползват както за продължаване на историческите инерции на обществената наследственост или социокултурната приемственост, така и за извършване на разриви спрямо усвоеното от миналото или относно определено (вероятно, не/желано, не/очаквано) бъдеще на държавата, обществото или народа.

Властовите апарати в държавата имат различни пространствени разположения и съответстващи им функционални ангажимент в цялостната топография на обществото. Те са дислоцирани от върха на пирамидата на обществения организъм до нейните най-долни или даже подземни етажи, като естествено възприятието им е различно на съответните нива или от разположените в тях човешки масиви. В този аспект са възможни и реални както правителствени, така и неправителствени властови апарати, между които могат да съществуват както известни синхронизации и взаимодействия по определени цели и проекти, така и несъответствия, дисонанси, дисенсуси, неразбирателства, кризи, конфликти, колизии, разнообразни явни или скрити, нелегални съпротиви или борби.

Изборът и начините на употреба
на дадени властови апарати

от дадена класа могат да не се възприемат или оценяват от другите класи по аналогичен на нейния начин дори и когато интересите на такива класи са твърде, или поне моментно доста сходни.

Грамши не говори или не пише само за различни видове надстроечни типове на апаратите на властта, но и за такива, които имат базисна генеалогия и феноменология. Най-същественото отличие на неговата идейна визия е, че отдава водещо място на ролята на надстроечните феномени, респ. властови апарати в историческите процеси. В този аспект той е и верен последовател на късния Енгелс, който също акцентира върху изпреварващата роля на надстройката спрямо базата при конкретни обстоятелства. За италианския пролетарски теоретик недоразвитостта на базата не винаги е фатално препятствие за осъществяване на радикални промени в държавата и обществото. Точно обратното – тя даже може да катализира извършването на подобни трансформации. В този ракурс той подкрепя Лениновата версия за извършване на пролетарска революция не по сценария на Маркс и Енгелс – първоначално в най-развитите западни страни, а в такива, които са слабо звено от световната капиталистическа система, в които буржоазното гражданско общество и капиталистическата икономическа база са много по-неразвити, но които могат да родят и наложат авангардни политически сили, способни да обединят и мобилизират около себе си огромни социални маси и енергии в историческите промени. Нещо повече, Грамши даже смята, че Италия, в качеството си на по-неразвита страна в сравнение с Великобритания или Франция, може да се окаже много по-благоприятна за по-скорошното извършване в нея на такава пролетарска революция.

Отдавайки заслужено внимание и предлагайки мащабен анализ на различни надстроечни и класови или прослоечни структури, Грамши многостранно описва и тълкува както техните зависимости, така също произходът, естеството, особеностите и функционалните капацитети на отделните видове надстройки в публичния живот. Такъв подход е логически обоснован, а и практически необходим, защото биографията, периметърът на действие и ефективността на инструментариумите на различните сфери в надстройката на дадено общество могат да са твърде различни, а това обстоятелство е много съществено относно тяхното влияние и въздействие върху държавните апарати.

Ноторно известен факт е, че религията е най-дълготрайно присъстващият властови фактор в историческата биография на различни исторически епохи и типове общества, респ. и държавни устройства. Дори когато църквата е отделена от държавата, влиянието на религията може да остане доста влиятелно в публичния и частния живот на хората. Тази специфична закономерност е още по-валидна за държави или общества, чиято историческа еволюция е органично, дълготрайно свързана с дадена конфесия. Не е тайна, че специфичните властови, спекулативни и манипулативни технологии или инструментариуми на религията могат да бъдат успешно и директно копирани, или пък косвено използвани във властовите апарати на държавата и на гражданското общество. Затова Грамши смята за нужно и полезно сравнението на хегемонията с народна религия, т.е. с гражданска религия, която да има огромен брой почитатели и адепти, за да може да предизвика и задълго легитимира радикалните промени в апаратите на властта.

Формата на държавно устройство също е от огромно значение за разнообразието и публичното влияние, възприемане или пък дистанциране от дадени властови апарати. Монархическият или републиканският статут предопределят в известна степен естеството, начините, мащабите на прибягване към и на употреба на някои властови апарати. Формалното и непълноценно използване на ресурсите на демокрацията също предпоставя съответни възможности, канали, полета и средства за злоупотреба с тези апарати. Теократичното, авторитарното, диктаторското или тоталитарното устройство, а и функциониране на държавата и обществото също раждат и легитимират определени режими на публично отношение и експлоатиране на определени властови апарати в практиката. Такова е положението спрямо истинското или формалното използване на принципите, структурите и техниките на парламентаризма в публичния живот на страните.

Необходимостта превантивно да се избягнат или значително ограничат възможностите държавата да попадне в различни видове одиозни, или даже кризисни ситуации, или пък тя да се измъкне от тях, ако вече е попаднала в тях, се обвързва и с осъзнаването, и с доброволното или с принудителното заменяне на определени властови апарати, които способстват за възникване и развитие на подобни кризисни състояния. В това отношение са много важни не само естеството и степента на осъзнаването на техните потенции и ефекти, но и на волята на социалните субекти те да бъдат употребени, или обратното – неутрализирани, временно блокирани или дори завинаги премахнати.

Достъпът на отделните социални класи до определени властови апарати още не гарантира тяхното задължително, пък и оптимално използване. Възможно е заради различни подбуди, мотиви и интереси притежаващата дори солиден монопол над политическите властови апарати класа да не е изцяло хомогенна при тяхното експлоатиране, а да е разбита, вътрешно разслоена, да се характеризира с временни/дълготрайни съперничества относно придобиването и контрола върху използването на различни властови апарати. Обаче има и други възможности, или ситуации, при които заради съответни облаги и привилегии рекрутираните в съответни публични институции лица или групи умишлено да не ползват по най-ефективен начин предоставените им властови апарати.

В този контекст Грамши безпощадно критикува безпомощността или умишлената пасивност на парламента, който вместо непрекъснато да изисква точни отчети, анализи и да  контролира дейността на правителството, или вместо да го разобличава, че действа като диктатура, пренебрегваща и потъпкваща брутално или перфидно законите, сякаш се ангажира единствено с мисията да защитава собствените си интереси, позиции, облаги и привилегии, при това винаги за сметка на обществото или населението, чийто висш и суверенен представител на които той следва да бъде в публичния живот¹⁵.

Както съпротивата и борбата, така утвърждаването и развитието на дадени властови апарати са възможни и практически осъществими, само ако субектите са готови на съзнателно, целенасочено, последователно, дълготрайно и упорито тяхно преследване. При това, от особено значение е склонността към

доброволно или принудително използване
на властови техники

и апарати, които спадат към регистъра на по-непопулярните в обществен, или в конкретно класов порядък. При обществено-исторически ситуации, в които са силно редуцирани или липсващи възможностите за нормално споразумяване и значимо публично съгласие относно провеждането на значими реформи в държавата и обществото, винаги се намират политически субекти, поемащи върху себе си историческата, политическата и моралната отговорност да прибягнат и до употреба на такива властови апарати, арсенали и репертоари, когато всички други шансове са изчерпани. В този ракурс италианският пролетарски идеолог вижда не само негативни, а и позитивни страни и ефекти от прилагането на непопулярни, репресивни мерки в дадени ситуации. За него прибягването до употреби на такива властови апарати, а и мерки има както моментно разрушителни, така и исторически перспективни или съзидателни последици.

Отбелязвайки изключителната необходимост от безкомпромисност и постоянство в употребата на твърди методи, Грамши категорично подчертава, че „Прогонването от полето на социалните дейности, подобно на изгонването на скакалците от полуопустошените полета с огън и меч, означава да се освободи националният апарат на производството и обмяната от тежкото бреме, което го задушава, пречи му да действа, значи да се прочисти социалната атмосфера и да се окажеш лице в лице с истинския противник – класата на капиталистите, владеещи средствата за производство и размяна.“¹⁶ .

Различните типове обществено-исторически ситуации, допускащи или изискващи прибягване до непопулярни властови техники и апарати, винаги обуславят съответни порядъци, които могат по различен, дори антагонистичен начин да бъдат възприемани и оценявани от социалните класи, които те исторически или житейски засягат. Подобна временна или по-дълготрайна експлоатация на непопулярни властови апарати може да стигне и до такива одиозни форми, но и степени, които превръщат държавата и обществото в нещо съвсем чуждо на нормалните представи за тяхното функциониране. Прекалено силовото управление, честото използване на репресивни властови арсенали и репертоари от управляващите в даден исторически момент политически елити може да провокира и мултиплицира разпространението на неприятни за тях публични настроения и нагласи, които да сравняват методите и технологиите на властване с такива, които са органично присъщи за други жизнени или даже публично непопулярни сфери.

Възможността да се сдобият, а още повече ефективно да експлоатират дадени властови апарати често кара притежателите им с течение на времето, с продължителното им застояване в коридорите на властта да изгубят чувството си за реалните проблеми, да пренебрегват реалностите и да не се съобразяват с нравите, изразяващи съмнение, недоволство и съпротива срещу такъв вид управление. Това с особена сила се отнася за класи или различни техни партии, които исторически дълго пребивават във високите етажи на държавното управление, а и затова не се съобразяват достатъчно, или изобщо с циркулиращите в обществото социални недоволства. То се отнася и за онези управлявани, потискани социални класи и техните партии, които живеят с чувството, че са исторически предопределени да променят радикално живота в държавата и общество, да прекъснат историческия мандат на статуквото като го заменят с други типове обществени отношения и порядки, въздействащи на държавността.

В този план Грамши е много критичен към всички типове самодоволства или самозаблуди, които характеризират ускорено движещата се по коловозите на историческото развитие партия. Той без заобикалки пише, че „социалистическата партия представлява апарат на пролетарската демокрация, който политическите фантазьори могат лесно да разглеждат и като „съвършен“¹⁷; а освен това, че е призвана от логиката на историята да „отнеме на буржоазния държавен апарат неговата демократична основа – съгласието на гражданите.“¹⁸

За да прокара или наложи в гражданското общество нов тип хегемония, която е контраверсна на логиката и практиката на държавните апарати, гражданските организации (в т.ч. политическите партии), обаче трябва да лансират такива идейни визии, които да привлекат вниманието, интереса, доверието и подкрепата на широките маси. Импулсиращите и интегриращите ефекти на тези идейни символ-верую са толкова по-големи, колкото е по-впечатляваща и тяхната смислово-ценностна органика, която не бива да се ангажира единствено с моментно ставащото, а и с по-далекосрочни промени. По тази причина

културните профили и ефекти на властовите апарати
са много важни

От политическата култура на отношение и действие спрямо битуващите в държавата и обществото властови апарати фатално зависи реализацията на даден хегемонен проект.

Именно затова Грамши посочва, но и разкрива как еволюцията на исторически сформираните организации на революционната класа се оказват практически въплъщения на нейните доктрини, обясняващи спецификите на революционния процес и предугаждащи (разбира се, в пределите на историческата вероятност) неговото развитие в зависимост от това доколко те са реално възприети и следвани от широки маси, които виждат в тях изражение, а и защита на собствените си интереси и ценности, както и на желаните зародиши на бъдещата държава, а също и нейните разно­образни властови апарати¹⁹.

За да имат успех в историческите преобразувания обаче, властовите апарати на партиите, особено на тези, които изразяват интересите на потиснатите социални класи, трябва да неутрализират или при благоприятни обстоятелства да елиминират комплексите на властовите апарати на експлоататорската държава. Затова Грамши подчертава, че градейки свой представителен апарат, пролетариатът реално извършва експроприация на главната машина, на най-важното оръдие на производството – самата работническа класа, намираща себе си, придобиваща съзнание за органичното си единство, в качеството на което вече може да се противопостави и да унищожи капитализма²⁰.

В случая прозират познатите Марксови формулировки, от една страна, за пролетариата като гробокопач на капитализма, от друга – за неговото самоунищожение в битността му на потисната, експлоатирана класа и историческото му прерастване в друг тип класа – работническата, която има вече съзнание, а и способности да контролира живота си. А за да стигне до това историческо ниво, пролетарската класа трябва да се самоосъзнае, да придобие съвсем друго самоусещане за своята същност и историческа мисия. Това ново съзнание тя не може сама да си осигури, т.е. да създаден в рамките на собственото ѝ историческо съществуване. То трябва да ѝ се предложи от по-други духовни висоти, понякога от личности (или групи), които не притежават нейния класов произход. В такива исторически моменти експлоатираната класа има необходимост от интелигенти, които създават и разпространяват, внасят в нейното съзнание необходимите ѝ знания.

В този аспект Грамши се разкрива като верен последовател на класиците на марксизма и ленинизма, отдаващи специално внимание, място и роля на процесите, а респ. и на инструментариумите за внасяне на съответно съзнание в жизнения свят на дадената класа. Процесите на такова (вертикално) инфилтриране на съзнание е символ, въплъщение и публична легитимация на разнообразните властови апарати, които са необходими за конкретната социална класа, защото в и чрез тях се разкриват нейните отношения, но и реакции към властовите технологии и практики в държавата и гражданското общество. Акцентирайки на

ролята и значението на класовото самоосъзнаване

Грамши показва защо и как, в какви форми и чрез какви средства пролетариатът може/трябва да стигне до историческо положение, при което да се чувства нормално, пък и сигурно в сътворението и утвърждаването на държавен апарат, легитимно защитаващ интересите му²¹.  А за да са по-сигурни и ефективни, разнородните опозиционни властови апарати на потисната класа трябва да разчитат не само на моментно, инцидентно, епизодично, а на по-дълготрайно и по-мащабно присъствие и влияние в гражданското общество. Затова те се нуждаят и от съответно централизиране, което да осигури тяхното комплексно и еднопосочно действие, гарантиращо и много по-мащабни ефекти в публичния живот. Тази централизация може да се възприема и оценява по коренно различни начини от експлоататорските и експлоатираните класи, да бъде считана като опасна и вредна от първите, заради което следва да бъде дискредитирана и преследвана, наказвана и елиминирана с всевъзможни средства, осигурени от спектъра на държавните апарати. Същевременно обаче тя може да се възприема и оценява от потиснатите класи като демократизираща, разширяваща или възстановяваща нейните изгубени права и свободи.

Централизирането на властовите (опозиционни или управленски) апарати може идеологически да обосновава и публично да „оправдава“ прилагането на крути мерки към апаратите на предишната власт, старата държава и изправените пред съда на историята господстващи класи. Това е валидно още повече, когато става дума за налагането на нов тип хегемония в държавата и гражданското общество. Именно в този контекст Грамши нееднократно директно говори/пише за историческата необходимост и полезност от обезглавяване на държавния апарат на буржоазната държава и неговата замяна с нов, който да служи на коренните интереси, ценности и традиции отначало на пролетариата, а впоследствие, при гарантиране на неговата хегемония в държавата и обществото, и на потребностите и на другите класи и прослойки в новия тип общество. В тези негови текстове отново, макар и дискретно, или подразбиращо се, се забелязва пръстът на Макиавели, с неговата ценна идея за диалектиката между съгласието и насилието. В този контекст Грамши залага много повече на ролята на съгласието, доверието и подкрепата на гражданското общество, отколкото на репресивния потенциал на държавата.

Иманентно присъщият стремеж на държавата да си осигури колкото може повече блага или възможности за по-дълготрайно развитие в исторически план се е съпровождал с различни типове на нейно интервениране извън териториалните ѝ граници. А това е особено характерно за държави, които са изградени върху експлоататорски начин на производство, обмяна, разпределение и консумиране на природните и социалните блага на други страни или народи, които са поставени в зависимост от първите.

В този дух Грамши, разобличавайки

колониалната политика

на капиталистическите държави, обяснява защо и как колонизираните народи се превръщат в особен фундамент, върху който се изгражда и развива дълготраен апарат за безгранична експлоатация, а и как впоследствие този апарат провокира зараждане и развитие на негови контраверсни модификации, които могат да имат различни форми и мащаби на публична изяви²².

Грамши обръща специално внимание, а и предлага много прецизни, комплексни анализи на различни снопове от проблеми, свързани с проявлението и влиянието на съответни видове континентални исторически и културни наследства върху последващата биография и особеностите на държавните и обществените устройства. Той подчертава, че европейската цивилизация и традиция се характеризират със зараждането, възпроизводството, съществуването на такива класи, които са родени от богатствата и сложността на историческото минало на съответни общества и държави, които носят в себе си доста пасивни наслоения заради пренасищане и вкостеняване на държавните апарати. Подобни исторически и социокултурни наследства по своеобразен начин, в различна форма и степен влияят върху особените диахронни или синхронни профилирания на интелигенцията, църквата и поземлената собственост, върху грабителската търговия и армията. Същевременно те по свой начин изразяват и обстоятелството, че колкото по-древни са историите на страните, толкова по-многобройни и обременителни са и онези отлагания, по своему отразявали се както на господстващите, така и на потисканите класи, както на заетите с реален труд, така и на разнородните и многолики безделничещи и безполезни маси, които Грамши шеговито нарича пенсионери на историята, и които живеят нерядко дори на основата на постиженията на техните далечни предци.²³

Грамши разглежда и твърде интересните въпроси за това как

демографската картина

на дадени страни се отразява на тяхната държавност и гражданското им общество, а също доколко разнообразните властови апарати зависят от нея. Той обяснява защо и как увеличението на средната продължителност на живота в страни във Франция, с нейната ниска раждаемост и предизвиканата от това обстоятелство необходимост да изгражда и разчита на богат и сложен производствен апарат впоследствие предизвиква някои важни изменения, имащи и национално значение, като например старите поколения да встъпват във все по-необичаен или даже ненормален начин в контактите си с младите генерации на същата таза национална култура, а трудещите се маси все по-интензивно да обрастват с ескалиращи имигрантски маси, които с течение на времето променят картината на обществения живот, нравите в него, порядките в определени населени места, също и балансите на социално-политическите сили в такива локуси²⁴.

Мястото и ролята на властовите апарати явно или незабележимо са обвързани и с процеси за дискредитация и делегитимация на една, или на прокарване и сакрализация на друг тип хегемонии в държавата и обществото. При всяко положение обаче, от който и зрителен ъгъл да разглеждаме или оценяваме идеите на Грамши за произхода, естеството и мисията на властовите апарати, те са органично свързани и изцяло посветени на другите му две генерални идеи – за хегемонията и блоковете като специфични инструменти за нейното формиране, публична легитимация и историческия ѝ триумф. Защото както хегемонията, така и блоковете не са практически възможни без присъствието и влиянието на определени типове властови апарати, независимо, че проявлението на последните е свързано с дискредитацията и гибелта на други хегемонии, блокове. Всъщност, регресът или прогресът легитимират публично и загубите, и победите на определени типове властови апарати, обслужващи съответните исторически сценарии.

Тук и сега не е възможно, нито е задължително да представим съвременните опции и реализация на идеите на Грамши за властовите апарати. Това обаче не пречи да подчертаем огромната им теоретическа значимост, а и мащабната им практически приложимост в най-различни области на историческия и всекидневния живот на хората. В съвременният глобален свят идеите на великия пролетарски мислител и революционер се използват мащабно, макар не винаги директно и ясно да се признават такива факти.

…………………………………………………………………………………

Статията представлява извадка от най-новата монография на автора със заглавие „Антонио Грамши за политиката“, а по-точно ‒ от Първа глава на том 2 на книгата.

Библиография:

¹ Срав.: Лукач, С.. Ленин. Исследовательский очерк о взаимосвязи его идеи. М., Международные отношения, 1990.

² Срав.: Грамши, А. Избранные произведения. В 3-х т-х. Т. 2. М., Иностранная литература, 1957, с. 165.

3 Срав.: Грамши, А. Избранные произведения. В 3-х т-х. Т. 1. М., Иностранная литература, 1957, с. 107.

4 Пак там, том 1, с. 117-118;

5 Пак там, Том 1, с. 295.

6 Пак там, Том 1, с. 154.

7 Пак там, Том 1, с. 159.

8 Пак там, Том 1, с. 110.

9 Пак там, Том 1, с. 73.

¹⁰ Пак там.

¹¹ Днес видният руски социолог Ж. Тощенко визира освен тези две състояния и трето – травмираното общество (срав.: Тощенко, Ж. Общество травмы: между эволюцией и революцией. М., Весь мир, 2020). Това общество също е плод, но и поле, а и инструмент за различни дуели на властовите апарати в него. А Грамши също отбелязва травмите, които времето, историята, конкретния статус, но и патос на отделните държави, а и общества, провокират за определено – по-кратко или по-дълго – време в живота на хората.

¹² Срав.: Грамши, А. Избранные произведения. В 3-х т-х. М., ИИЛ, том 1, 1957, с. 166.

¹³ Пак там, Том 1, с. 81.

¹⁴ Пак там, Том 1, с. 354.

¹⁵ Пак там, Том 1, с. 142.

¹⁶ Пак там, Том 1, с. 92.

¹⁷ Пак там, Том 1, с. 99.

¹⁸ Пак там, Том 1, с. 100.

¹⁹ Пак там.

²⁰ Пак там, Том 1, с. 170.

²¹ Пак там, Том 1, с. 405.

²² Срав.: Грамши, А. Избранные произведения. В 3-х т-х. Т. 3. М., Иностранная литература, 1959, с. 438.

²³ Пак там, Том 3, с. 419.

²⁴ Пак там, Том 3, с. 432.