Много обичаме рефрена „глас народен, глас божий“. Всъщност го обичаме толкова, че сме го лишили от всякакъв всеобщ, колективен смисъл и сме позволили да бъде извратен до неузнаваемост.
Ако работим с герберската дефиниция, то единственият допустим глас на народа е този, който се запечатва и се пуска в урна. Гласът на народа са невалидните бюлетини. Мъртвите души и купеният вот. Той ехти из бусовете с привърженици на ГЕРБ, принудени да присъстват на манифестации в подкрепа на Борисов. Разнася се от медиите, загърбили обществения си дълг и превърнали се в част от пропагандната машина на статуквото.
Т.нар „кървава сряда“ бе кулминацията на продължителните опити на един народ, лишен от избор, да бъде чут. Този бунт бе езикът на безгласните. Той е нелицеприятен, дори отблъскващ, но е финалното доказателство за фундаменталното несъответствие между реалността, каквато я представят управляващите, и реалността, каквато е в материалния свят. Когато такава огромна маса от хора покаже готовност да жертва дори физическата си безопасност в името на обща кауза, фасадата на нормалността се разпада и иззад нея се разкрива уродливата истина за последствията от управлението на ГЕРБ и Борисов. Сетне топката е в полето на премиера. Дали ще последва примера на диктатори като Янукович и Лукашенко и ще се вкопчи още по-отчаяно във властта, прибягвайки до упражняването на нови, безпрецедентни по свирепостта си, репресии срещу населението. Дали ще се превърне в катализатор за създаването на софийски Майдан. Дали ще принуди народа да посреща куршуми с голи гърди.
Защото това е пътят, по който бяхме изтласкани да вървим още в момента, в който жандармеристите, с подкрепа от наемници, верни на Борисов, се впуснаха към цивилното население като настървена армия. Обикновеният българин няма никога да приеме завръщане към мракобесието на 90-те години. Няма да се примири с безочливото поведение на императора Гешев. Няма да забрави записите на Борисов, от които пролича неподправената му неприязън.
Когато институциите са инфилтрирани и превзети, когато законите са систематично потъпквани или прилагани на принципа на двойния стандарт, единственият ход на суверена е да заяви ясно и отчетливо, че неговата свобода не е въпрос на договаряне.