За възстановяване и укрепване на международното доверие и стабилност, както и за среща на върха по тези въпроси между петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН – Великобритания, Китай, Русия, САЩ и Франция, призова руският президент Владимир Путин в своя обширна статия, публикувана на сайта на Кремъл и разпространена от много световни медии.
Статията със заглавие „75 години от Великата Победа: обща отговорност пред историята и бъдещето“ съдържа подробен обзор на причините за Втората световна война, както и на ролята на СССР в разгрома на хитлеризма. Очевидно е, че публикацията има пряка връзка и с наближаващата 79-годишнина от нападението на нацистка Германия над Съветския съюз на 22 юни 1941 г.
Путин се спира на тежките рани, оставени в съдбите на всички съветски семейства от Великата Отечествена война на СССР срещу хитлеристките нашественици, разказвайки и историята на собственото си семейство, изгубило 2-годишния му брат Витя по време на блокадата на Ленинград. Президентът акцентира на героизма, себеотрицанието и саможертвата на всички народи на СССР, които въпреки 27-те милиона жертви, дадени тогава, съумяват да надвият врага и да извоюват победата над нацистка Германия на 9 май 1945 г.
Отправяйки и благодарност за помощта на съюзниците от Антихитлеристката коалиция – Великобритания и САЩ, Путин отбелязва още, че 75% от военните усилия на тази коалиция в битките по фронтовете на Втората световна война се падат на съветската Червена армия, позовавайки се на архивни документи.
На много места в статията руският лидер изтъква, че твърденията му се базират именно на исторически източници и отправя призив всички държави да разсекретят архивите си за предвоенния и военния период така, както отдавна го е направила Русия.
Обрисувайки причините, довели до Втората световна война, Путин разкрива корените им, залегнали още във Версайкския мирен договор след края на Първата световна война. Подробно се спира и на ролята на Великобритания, Франция и Полша в сключването на Мюнхенския договор с нацистка Германия през 1938 г., довел до разпокъсването и поглъщането на Чехословакия.
В статията са представени и подробности около обстоятелствата в международната политика, принудили СССР да сключи Пакта за ненападение с нацистка Германия през 1939 г., известен като Пакта Молотов-Рибентроп, заради който днес Русия като правоприемник на СССР е атакувана на различни нива и се правят опити да ѝ се приписва еднаква с Третия райх вина за началото на Втората световна война. Путин категорично отхвърля тези опити, отново позовавайки се многократно на исторически документи и описвайки сложната дипломатическа игра на Москва по онова време в старанието ѝ да отложи максимално наближаващата война. Той изтъква, че СССР е сключил този пакт, едва след като са се провалили опитите му да постигне предвоенно съюзяване с Великобритания и Франция.
В тази част на обзора той споменава и България. Путин припомня, че след Пакта Молотов-Рибентроп Хитлер е подлагал на силен натиск СССР, за да го изнуди да е присъедини към фашистката ос Рим-Берлин-Токио. Съветската страна била против, но нарочно не давала категоричен отговор, за да избегне пряка конфронтация с Берлин. Затова протакала и излизала с неприемливи за нацистите контрапредложения – „изтегляне на германските войски от Финландия, договор за взаимопомощ между СССР и България и редица други”, пише Путин.
Както у нас е широко известно, преговори за въпросния проекто-договор с България в края на 1940 г. в София е водил съветският дипломат Аркадий Соболев, а с усилията на българските комунисти в обществото ни е събирана подписка в подкрепа на идеята. Кампанията остава в историята като „Соболевата акция”. Вдъхновено от нея е и прочутото стихотворение на поета антифашист Никола Вапцаров „Съюз със СССР”.
Припомняйки, че малко преди разпадането си СССР осъжда тайните протоколи към Пакта Молотов-Рибентроп, Путин обобщава така международната ситуация, довела до Втората световна война: „Всички водещи страни в една или друга степен носят своята част от вината за началото ѝ. Всяка допусна непоправими грешки, самонадеяно предполагайки, че може да надхитри другите, може да си осигури едностранни предимства или да остане встрани от приближаващата се световна беда. И заради тази недалновидност, заради отказа от създаване на система за колективна сигурност, се наложи да се плаща с живота на милиони хора, с колосални загуби”.
Руският президент остро реагира срещу днешните опити за пренаписване на историята със задна дата и срещу „нарастващите информационни атаки” против Русия, слагайки в тази поредица от действия и резолюцията на Европейския парламент от 19 септември 2019 г., пряко обвинила СССР наравно с нацистка Германия за започването на Втората световна война, без „каквото и да е споменаване на Мюнхен”.
„Забравянето на уроците на историята неизбежно завършва с тежка разплата,” пише Путин, добавяйки, че в Русия се разгръща мащабен проект за събиране в специален фонд на архивни документи, кино- и фотоматериали за историята на Втората световна война и за предвоенния период.
Президентът оценява високо отговорността на държавите победителки във Втората световна война, съумели след края ѝ, въпреки различията си, да създадат ООН и да изградят такава система за сигурност, която да не допуска избухването на нов унищожителен световен конфликт. В този контекст той изтъква също така важната роля на петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН – Великобритания, Китай, Русия, САЩ и Франция – определяйки тяхното право на вето като важен, уникален инструмент за предотвратяването на глобален сблъсък. Путин предупреждава за големите рискове, които носят звучащи сега предложения за отказ от правото на вето на членовете на Петорката.
Руският президент припомня инициативата на своята страна за провеждане на среща на върха на тази Петорка с идеята на форума да се обсъдят съвременните предизвикателства пред света и да се потърси укрепване на мира и международната сигурност.
Путин пише: „Светът днес преживява не най-спокойните си времена. Променя се всичко – от глобалния баланс на силите и влиянията до социалните, икономическите и технологичните основи в живота на обществата, държавите и цели континенти. В минали епохи размествания от такъв мащаб практически никога не са минавали без големи военни конфликти, без силова схватка за изграждането на нова глобална йерархия. Благодарение на мъдростта и далновидността на политическите дейци на съюзните държави сме успели да създадем система, която предпазва от крайни прояви това обективно, исторически присъщо на световното развитие съперничество. Нашият дълг – на всички нас, които поемаме политическа отговорност, преди всичко на държавите победителки във Втората световна война, е да гарантираме съхраняването и усъвършенстването на тази система. Днес, както и през 1945 г., е важно да се прояви политическа воля и заедно да обсъдим бъдещето”.
Руският лидер изтъква, че колегите му от другите страни в Петорката – Си Дзинпин, Еманюел Макрон, Доналд Тръмп и Борис Джонсън, вече са подкрепили руската инициатива за среща на върха и той им благодари за това.
Очертавайки предлаганите от Русия теми за обсъждане на тази предстояща среща Путин отбелязва: „Преди всичко според нас трябва да се обсъдят стъпки за развиването на колективния подход към световните проблеми, откровено да се поговори за въпросите за опазването на мира, за укрепването на глобалната и регионалната сигурност, за контрола над стратегическите въоръжения, за съвместните усилия в противодействието срещу тероризма, екстремизма и другите актуални предизвикателства и заплахи”.
Президентът се спира и на други важни според него въпроси, като икономиката и последствията от борбата с Covid-19: „Отделна тема в дневния ред на срещата трябва да бъде ситуацията в глобалната икономика, преди всичко преодоляването на икономическата криза, породена от пандемията от коронавирус. Нашите страни предприеха безпрецедентни мерки за защита на здравето и живота на хората, подкрепиха гражданите, попаднали в трудна житейска ситуация. Но доколко тежки ще са последствията от пандемията, доколко бързо глобалната икономика ще се измъкне от рецесията – това зависи от нашата способност за работим заедно и съгласувано, като истински партньори. Недопустимо е икономиката да се превръща в инструмент за натиск и противопоставяне. Сред важните теми е и опазването на околната среда, и борбата с климатичните промени, а също и сигурността в глобалното информационно пространство”.
В заключение Путин обобщава: „Опирайки се на нашата обща историческа памет, ние можем и сме длъжни да се отнасяме един към друг с доверие. Това ще послужи като здрава основа за успешни преговори и съгласувани действия в името на укрепването на стабилността и сигурността на планетата, за процъфтяването и благополучието на всички държави. Без преувеличение – в това се състои нашият общ дълг и отговорност пред целия свят, пред днешните и бъдещите поколения”.
About The Author
