В категории:България

Писмо до ЕК и МОТ: Кабинетът „Борисов“ узаконява ангарията

След сложни парламентарни хватки, часове преди края на извънредното положение, парламентът приема много спорни поправки, с които според няколко български организации се вменява на български граждани да полагат труд в частни стопанства за жълти стотинки. За „ангарията“, законово установена от управляващите, са сезирани Международната организация на труда и Европейската комисия

Снимка: Pixabay.com

Социално слаби хора в България са експлоатирани тежко за жълти стотинки, а българските законотворци са загубили всякакъв усет за нормалност и цивилизованост. Изглежда в България традиционното робство не е отминало, а управляващото мнозинство не се притеснява да налага окови и нехуманни мерки.

Това пишат в писмо до Международната организация на труда и Европейската комисия четири български организации по повод приети от Народното събрание извънредни законови промени по повод икономическите последствия от пандемията от COVID-19, внесени от отделни депутати от управляващото мнозинство и приети окончателно късно вечерта на 12 май – часове преди края на извънредното положение.

„С аргумент, че селското стопанство в България е подложено на риск да не бъде събрана реколтата, законово беше вменено задължение на гражданите, които получават месечни социални помощи, да полагат труд в частни стопанства. Досега подпомаганите в трудоспособна възраст имаха задължение на работят в обществена полза по 14 дни в месеца по 4 часа на ден или 56 часа месечно. Срещу този труд те получават между 49,50 лв. и 75 лв. социални помощи (25-38 евро). Ако приравним към часови ставки, размерът е между 0,88 лв. и 1,34 лв. (0,44-0,67 евро). За сравнение минималната часова работна заплата в България за 2020 г. е 3,66 лв. (1,83 евро).“

Авторите на писмото – сдружение „Солидарна България“, Колектив за обществени интервенции, колектив „Диверсия“ и фондация „Документални“ посочват, че и досега т.нар. социална помощ в България е всъщност е представлявала експлоатация на труд срещу заплащане 3-4 пъти по-ниско от минималното за страната, но поне е било спазвано условието за обществена, а не частна полза, на полагания труд.

„От 14 май 2020 г. с извънредни законови промени по повод икономическите последствия от пандемията от COVID-19, внесени от отделни депутати от управляващото мнозинство, сектор „Растениевъдство“ беше включен в обхвата на общественополезните дейности със срок до 31 октомври 2020 г. Тук трябва изрично да подчертаем, че проблемите с намиране на работна ръка в този сектор не са от днес. През последните години бяха направени редица отстъпки от трудови и осигурителни права на гражданите, за да бъде подпомогнат частният бизнес в земеделието. Колкото и да подкопават трудовите права, тези проблеми няма да бъдат разрешени, докато бизнесът продължава да плаща изключително ниски възнаграждения, да не сключва трудови договори и да не спазва минимални стандарти за условия на труд“, пише още в писмото до ЕК и МОТ.

Четирите организации се позовават и на Конвенция №29 на Международната организация на труда относно принудителния или задължителния труд от 1930 г., която въвежда правила за ненасилствено полагане на труд. България е ратифицирала Конвенцията още през 1932 г., като е поела ангажимент да премахне във възможно най-кратък срок използването на принудителния или задължителния труд във всички негови форми. Конвенцията предвижда изключения от общото правило, които са описани в чл.2, т. 2., но изрично подчертава в чл. 4, т. 1:

„Компетентните власти не трябва да възлагат или да позволяват да се възлага принудителен или задължителен труд в полза на частни лица, частни компании или частни юридически лица.“

„След последните поправки и поради приемането на Протокола от 2014 г., членове от 3 до 24 са заличени с презумпцията, че вече трябва да се борим с трафика на хора и модерното робство, тъй като държавите вече не си позволяват да се отнасят със собствените си граждани като с роби. Модерното робство дойде, но и традиционното не е отминало!“, пишат авторите на писмото.

Те се обръщат към МОТ с настояване организацията да провери сама фактите и да се произнесе по допустимостта на подобна възможност – социално слаби хора да бъдат експлоатирани тежко за жълти стотинки. И посочват, че „очевидно българските законотворци вече са загубили всякакъв усет за нормалност и цивилизованост“.

„Солидарна България“, КОИ, „Диверсия“ и „Документални“ се обръщат и към Европейската комисия, като припомнят, че сред ежегодните препоръки на Комисията към България е настояването за разширяване на обхвата на социалното подпомагане и увеличаване на нищожния му размер.

„Поради тежките критерии за достъп до социална помощ, задължението за полагане на общественополезен труд, изискването за липса на каквито и да е други средства за живот, включително допълнителни стаи в жилището (които можело да се дават под наем), всяка година броят на получателите на месечна помощ намалява с 10-20%. И това не води до подобряване на благосъстоянието им – напротив, те се лишават дори от тези средства. Така се увеличава броят на хората, които живеят в тежки материални лишения. Нараства, разбира се, и неравенството. България традиционно е на първите места по бедност и неравенство в целия Европейски съюз. Доказано социалните трансфери в страната почти не влияят на тези негативни тенденции, за разлика от всички останали държави членки на ЕС, поради малкия размер на трансферите и множеството бариери пред получаването на помощта“.

„Сега управляващите добавиха към всичко това и тежка експлоатация на социално слабите в частна полза!“, пишат до ЕК авторите на писмото. И това се случва въпреки, че едва преди няколко дни бяха публикувани поредните годишни препоръки на ЕК към България: „Да отстрани недостатъците по отношение на адекватността на схемата за минимален доход.“

„Преди няколко години беше анонсиран Европейският стълб на социалните права и това трябваше да даде тласък на Съюза за връщането на Социална Европа – облик, който ЕС заличава усърдно. Преди Социалният стълб да бъде изпълнен със смисъл, в една от държавите членки беше въведен робски труд. Не метафорично, не под формата на трафик на хора и незаконна злоупотреба с човешки права“, подчертава се още в писмото.

„Ако наистина Европейската комисия смята да промени подхода, който приоритизира частния пред общия интерес, сега е време да покаже нетърпимост към управленската злоупотреба с една от най-уязвимите групи граждани. Общественополезния труд не може да се полага в интерес на частни структури. Експлоатацията на социално слаби хора за жълти стотинки е в противовес на заявените цели на ЕС за осигуряване на достойна работа и достойно заплащане. Коронавирусът може да убива, но не е оправдание за привеждане в действие на нехуманни мерки. Трудът трябва да носи удовлетворение, не окови„, завършва писмото.

Как се стига до скандалната поправка?

Поправката е внесена между първо и второ четене на законопроект за промени в Закона за здравето, гласувани на първо четене от парламента в заключителните дни на извънредното положение – на 8 май. Вносители са Мария Белова, Андриян Райков, Димитър Гечев, Ирена Димова, Георги Станков и Станислава Стоянова от ГЕРБ. Шестимата депутати на Бойко Борисов внасят в деловодството на парламента своите предложения за поправки между първо и второто чете веднага след приемането на закона – още на същия 8 май.

Тяхното предложение включва още няколко неща, като по стара традиция чрез преходни и заключителни разпоредби на един закон се изменят редица други – в случая Кодекса на труда и Закона за насърчаване на заетостта. Именно във втория закон шестицата от ГЕРБ предлага изменение, така че към списъка с общественополезните дейности да бъде включен и сектор „Растениевъдство – прибиране на реколтата“.

При разглеждането на поправката в парламентарната комисия, тя е отхвърлена. Стига се до гласуване в зала, когато първоначално също тази поправка е отхвърлена. Но управляващите имат друг план – те я преместват на друго място в закона и този път я гласуват успешно с буквално предпоследното гласуване за деня. „За“ гласуват 96 народни представители, 27 са против, а двама се въздържат.

Преди да бъде приета, от БСП се опитват да осуетят опита на управляващите, като няколко депутати правят остри изказвания.

„С това трябва да Ви кажа, че направо избивате рибата“, обръща се Георги Гьоков от БСП към мнозинството по-рано в течение на заседанието, когато на първото му място закона, текстът предстои да бъде отхвърлен. „Не може… Как е възможно растениевъдството да бъде включено към общественополезните дейности? То просто така, както сте го записали, е нонсенс. Виждам, че тук Комисията не подкрепя предложението, но Вие имате намерение в чл. 43 да вкарате това нещо“, посочва Гьоков.

„Защо растениевъдство? Защо не например тютюнопроизводство? Защо не бъде включено в същия списък като общественополезна дейност? Ами защо не включим строителството, и там липсва работна ръка? Защо не включим навсякъде, където има нужда от това? Да не говоря, че и двете предложения, наред с това чл. 114б, е пряко отнемане на права на хората. Може би ще предизвикате някаква радост в земеделските производители, при които наистина липсва работна ръка, но нарушавате така и едни принципи, което мисля, че никак не е добре. Днес подхождайки по този начин, утре ще започнете да правите и други зулуми, бих казал, защото да вкараш основна икономическа дейност като общественополезна дейност е просто безумие. Не знам откъде го измислихте и как го правите?! Сигурно ще ми обясните, но не разбирам. И не разбирам защо не ползвате основно чл. 114а, ами се налага да правите този член?! Обяснете го да разберат хората, защото аз не го разбирам. Може би не разбирам от социална политика, но кажете ми Вие, защото разбирате от земеделие“, възмущава се Гьоков, а към изказването му няма никакви реплики.

Депутатите отхвърлят поправката на това място в закона, но накрая на заседанието отново се връщат към нея вече с намерение да я приемат.

„Категорично се противопоставяме и ще гласуваме против въвеждането на подобен пробив в трудовото законодателство“, обявява Крум Зарков. Той предупреждава, че с този текст „вместо да изпишем вежди, ще извадим очи“, и добавя, че текстът крие редица рискове по отношение правата на трудещите си, административен хаос, социални права.

На трибуната се качва една от вносителките на поправката – Мария Белова от ГЕРБ – която прави редакционна поправка и настоява, че мярката цели „подпомогне на земеделските стопани, които ни гарантират продоволствената сигурност на страната“.

От опозицията са възмутени: „Госпожо Белова, напълно съм потресен от Вашето предложение. Вие сама преди час и половина-два оттеглихте същото предложение от този законопроект – това, което сега ни предлагате. Това, което правите, уважаеми дами и господа народни представители, нека Ви стане ясно – въвежда се в дефиницията в Закона за насърчаване на заетостта дефиницията на обществено полезна дейност, където са вкарани комунални услуги и други такива неща, обирането на продукция.

Това е ангария! Това е да вземете едни хора и да ги накарате да работят не по тяхно желание за частния интерес на някой друг, защото обществено полезната дейност по дефиниция е нещо, което се прави в обществен интерес. Така Вие закарвате някои хора при частник да му оберат продукцията, която той после продава. Това противоречи на всякакви стандарти, включително международни. И това, че е за малък период от време, не го прави по-скандално.

А начинът, по който е направено, след като беше внесено като предложение, обсъдено в Правна комисия, срещнало сериозен отпор, оттеглено тук от залата, и сега изведнъж в последния момент отново издиктувано!? Не подлагайте под съмнение естествени права по този грубиянски начин!“, заявава Крум Зарков.

За да защити поправката, на трибуната се качва „патриотът“ Християн Митев – депутат от НФСБ. „Няма как да има ангария, тъй като при ангарията имаме безвъзмездно, и то не предоставяне, а безвъзмездно извършване на трудова дейност, което е задължително“, настоява Митев, докато този случай според него не е такъв. Той твърди, че останалите точки от параграфа, в който е включена въпросната скандална поправка, всъщност уреждат сключването на договор между работник и работодател, който е доброволен.

Но според опозицията и четирите организации, автори на писмото, промяната касаеща списъка на обществено полезни дейности и включването в този списък на събирането на реколтата в растениевъдството, превръща този труд не в доброволен, а в задължителен по силата на Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане.

А вносителката Белова обяснява, че изтеглила предложенията си по-рано, защото не е бил предвиден срок, докато сега се определя срок – до 31 октомври 2020-та, което според нея решава проблема.

Изказване прави и Филип Попов от БСП, който посочва, че това „предложение за трудова повинност“ не е редакционно, както изисква правилника при разглеждане на предложения към вече приет законопроект, и не бива да бъда допускано за гласуване.

Поправката и цялостното поведение на ГЕРБ е критикувана и от председателя на БСП Корнелия Нинова, която също прави изказване: „Какво предлагате сега – мярка за облекчаване за наемане на работна ръка по начин, който абсолютно е недопустим в българското трудово и осигурително право“.

В крайна сметка при гласуването, което се случва около 21:00 часа вечерта, присъстващите депутати от БСП са по-малко от управляващите и поправката е приета, а след това и обнародвана в брой 44 на Държавен вестник.

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар