В категории:Общество

Ще плащат ли Гугъл, Епъл, Фейсбук, Амазон, Майкрософт за свободни медии?

По повод отбелязвания на 3 май Световен ден на свободата на пресата Международната федерация на журналистите излезе с инициатива за 6-процентен данък върху печалбите на интернет гигантите. Предлага се очакваните от това 54 млрд. долара да отидат в световен фонд за подпомагане на независимата и достоверна журналистика, особено потребна, но и ощетена насред пандемията.

Сега е моментът да разберем колко им е мила свободата на пресата на натрупалите милиарди от тиражирането на чужд авторски труд босове на интернет гигантите. Илюстрация: lactualite.com

Международната федерация на журналистите (МФЖ) – най-голямата световна организация на професионалните журналисти с над 600 000 членове в 146 страни, посрещна отбелязвания на 3 май Световен ден на свободата на пресата с важна инициатива. В публикуваната от МФЖ „Глобална платформа за качествена журналистика” са набелязани конкретни стъпки за защита на независимите медии и на социалните и трудовите права на журналистите, за запазване на работните места и за оцеляване и засилване на независимата и достоверна журналистика. Всичко това е разгледано в контекста на допълнителните поражения върху свободата на пресата, нанасяни от извънредните обстоятелства около пандемията на коронавируса.

Сред предлаганите от МФЖ мерки се откроява предложението всички правителства да договорят 6-процентов данък върху приходите, генерирани от интернет гигантите Гугъл, Епъл, Фейсбук, Амазон, Майкрософт (често наричани с обобщаващото съкращение GAFAM), които трупат неимоверни печалби от разпространението на чуждо съдържание.

МФЖ припомня в своята платформа, че тези компании не плащат данъци в повечето страни, върху чиито национални територии осъществяват своите печалби. Посочва се, че предлаганият 6-процентов данък, може да събере 54 млрд. долара, които да се внесат в специален световен фонд за подпомагане на независимата и достоверна журналистика. МФЖ призовава тези средства да се управляват съвместно от представителни съюзи на журналисти и медийни работници и национални организации на медийните работодатели.

Предлага се тези организации да използват средствата приоритетно за подкрепа на обществени, частни, независими национални и местни медии, които не са собственост на мултинационални компании. Тези медии трябва да са заявили, че се нуждаят от такова подпомагане.

„Всеки стимул за възстановяване на журналистиката трябва да се предоставя на нуждаещите се от подкрепа с цел адекватно съживяване на дейността на новинарските платформи, способни да предоставят надеждни новини и информация, но не бива да се допуска от това да се възползват обречени бизнес модели, които са се провалили,” посочва се още в платформата. Там изрично се подчертава и следното: „МФЖ настоява тези средства да се използват приоритетно за подкрепа на независими, кооперативни и нестопански медийни предприятия”.

В платформата на МФЖ фигурират и други предложения. Например, всички правителства са призовани да предоставят приоритетна подкрепа на неосигурените журналисти (включително и тези на свободна практика), като създадат национални фондове за социална закрила и от тях им предоставят поне минимални заплати, освободени от данъци.

Настоява се за предоставяне на данъчни облекчения за онези медии, които спазват социалния диалог и правата на синдикатите, защитаващи правата на журналистите съгласно съответните конвенции на Международната организация на труда (МОТ). Медиите, на които ще се полага такова данъчно облекчение, освен това ще трябва да се откажат от уволнения, ако реализират печалби, ще трябва да предоставят прозрачни и публични годишни отчети, ще трябва да спазват равноправието между половете.

Медийните компании, които получат финансиране, няма да могат за период от пет години да участват в сливания и придобивания или да изкупуват активи, ако това води до съкращаване на работни места или намаляване на заплатите.

МФЖ призовава компаниите в медийния сектор да резервират места в своите бордове за съюзите на работниците. Оправят се и препоръки към правителствата да реформират правилата за собственост на медиите така, че да се осигури по-голям плурализъм на информацията.

Пълният превод на български на „Глобалната платформа за качествена журналистика” е публикуван на сайта на Съюза на българските журналисти, който е колективен член на МФЖ. СБЖ приветства инициативите на МФЖ, както и подобни предложения за подпомагане на журналистиката, отправяни от Европейския парламент и Европейската комисия. Но призовава също така „силен прожектор да проследява“ помощите, които евентуално ще се оказват в медийния сектор в България. Настоява за пълна прозрачност по въпроса как точно в български условия ще се прави подборът на медиите, които ще бъдат подкрепяни финансово.

По повод Световния ден на свободата на пресата МФЖ е осъществила и специално мащабно проучване за въздействието на кризата с Covid-19 върху тази свобода. Анкетирани са били 1308 журналисти от 77 държави

Резултатите сочат, че трима от всеки четирима журналисти са били обект на ограничения, пречки или заплахи, когато са си вършели работата – да информират за развитието на пандемията и за взиманите от властите мерки срещу нея.

Освен това две трети от журналистите, работещи с договори, както и тези на свободна практика, понасят орязвания и намаление на доходите, загуба на работни места, уволнения или влошаване на условията за труд.

Почти всички независими журналисти са загубили приходите си и възможността си да работят. Над половината от трудещите се в медийния сектор изживяват стрес и тревога. На над една четвърт от колегите не им достигат материални принадлежности, за да работят безопасно от домовете си, а един от всеки четирима не разполага със защитна екипировка, за да работи на терен. Десетки журналисти са били арестувани, обвинени или нападнати при изпълнение на професионалните им задължения. Над една трета от журналистите е трябвало да променят своя журналистически профил, за да отразяват информация, свързана с пандемията.

Запитани за свободата на пресата в своите страни, повечето от анкетираните твърдят, че тя се е влошила. От Гърция до Индонезия и от Чад до Перу журналистите я характеризират с думи като „прекариатска”, „проблематична”, „ужасна”, „все по-лоша”, „в срив”, „ограничавана”.

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар