Докато големи части от света прибягват до социално дистанциране, за да намалят разпространението на коронавируса, икономическата активност понася тежък удар. Това кара някои хора, включително президента на САЩ Доналд Тръмп, да изказват предположения, че „лекът не може да е по-лош от проблема“ и настояват за по-бързо разхлабване на мерките за социално дистанциране, така че икономиката да може да тръгне възможно най-скоро. Един новопубликуван научен доклад обаче представя аргументи, че логиката всъщност е точно обратната.
Изследването на икономистите Серджо Корея, Стефан Лък и Емил Вернер разглежда икономическия ефект от пандемията от испански грип в САЩ. Авторите комбинират данните за смъртността и икономическите променливи от периода с доказателствата за прилагането на местно ниво на т.нар. нефармацевтични интервенции, като например социално дистанциране. Те заключават, че колкото по-рано, по-силно и по-продължително са реагирали градовете, толкова по-добро е било икономическото им възстановяване.
Това не означава, че пандемията не е нанесла икономически щети – изследователите са установили, че в най-тежко засегнатите области е имало реален спад на индустриалното производство и заетостта, както и трайно намаляване на банковите активи – вероятно поради загуби от кредити вследствие на фалити. Отчетен е и спад в регистрациите на нови автомобили, което вероятно отразява спад в търсенето на трайни потребителски стоки.
Извън това обаче, онези градове, които са приложили агресивни мерки за социално дистанциране и спиране на дейности с цел ограничаване на вируса, за излезли от ситуацията в по-добро състояние от други. Прилагането на такива мерки осем дни по-рано, или поддържането им 46 дни по-дълго, е свързано със съответно 4% и 6% по-висока заетост в производството след пандемията. Подобно е и подобрението при обемите производство. По-бързите и дълготрайни мерки за социално дистанциране също така са свързани с по-висока банкова активност след отминаване на пандемията.
Би могло да се предположи, че градовете, приложили по-строги мерки, са го направили точно защото са предвиждали по-голяма икономическа вреда – което би направило отношението между мерките и икономическите резултати механични и безсмислени. Но авторите на изследването посочват – въз основа на епидемиологичните доказателства – че особено по време на втората вълна на грипната епидемия, действията на местните власти са били движени най-вече от географски фактори: вирусът се е разпространявал в страната от Изток на Запад, така че градовете, намиращи се по-близо до Тихия океан, са се учели от опита на намиращите се на Изток.
Градовете, практикували по-строги мерки за социално дистанциране, не са избегнали икономическите страдания, но сравнително погледнато изглежда, че тези политики са понижили икономическите щети от пандемията.
За съжаление изследователите не разполагат с конкретни данни защо това се случило. Освен това икономиката преди век е била значително по-малко сложна и взаимосвързана, отколкото е днес, така че трябва да сме внимателни да не екстраполираме твърде много от историческите доказателства. Данните от изследването обаче най-малкото съответстват на предупрежденията на някои експерти, че разхлабването на мерките за социално дистанциране твърде рано би могло да има потенциално катастрофални последици за икономиката.
Не трябва да се забравя и че прилагането на такива мерки по време на грипната пандемия преди век също така е спасявало животи. Това се знаеше и досега, но новото проучване показва, че нетният икономически ефект от тези мерки също е бил позитивен.
Така че изборът между човешките животи и икономиката, за които някои хора тръбят, може би всъщност е фалшив. Ако не друго, изглежда, че нещата които би трябвало да правим, за да спасяваме животи, са същите, които трябва да правим и за да спасим икономиката.
