Един смел генерал-лейтенант от армията на САЩ изглежда рискува кариерата си, като оказва съпротива на усилията на администрацията на Доналд Тръмп да провокира война с Иран. През миналата седмица Робърт Уайт, който командва американските сили в Ирак, е изпратил до началниците си писмо, в което се противопоставя на секретен план на държавния секретар Майк Помпео да бъдат нападани съюзните на Иран милиции в Ирак. Писмото изтече в медиите и бе публикувано в New York Times.
Докато голяма част от света е съсредоточена в борбата с пандемията от коронавирус, една малка група мъже на с власт се възползват от това отвличане на вниманието, за да дадат нов тласък на опитите си да провокират въоръжен конфликт с Техеран. В разрез с всяка логика и досегашния опит, надеждите им явно са, че такова развитие би довело до смяна на режима в Иран и неутрализиране на влиянието на ислямската република в Близкия Изток. Освен Помпео, тази група включва главния съветник по националната сигурност на Тръмп Робърт Обрайън, фактическия лидер на Саудитска Арабия принц Мохамед бин Салман, израелския министър-председател Бенямин Нетаняху и елементи на израелското лоби в в САЩ.
В изтеклата вътрешна бележка на ген. Уайт се предупреждава, че предложената кампания срещу подкрепяните от Иран милиции в Ирак „ще изисква още хиляди американски войници да бъдат пратени в Ирак и ще отвлече ресурси от това, което трябваше да е основната мисия на американските военни там: да обучават иракските войници и да воюват с Ислямска държава“. В момента в Ирак се намират около 5000 военни на САЩ.
Както Помпео, така и Тръмп, са пословично отмъстителни, така че е доста вероятно острият тон на Уайт и разкриването на предложените планове да имат негативни последствия за него.
Набелязаната от тандема Помпео/Нетаняху/Салман цел са милициите „Катаиб Хизбула“, които неколкократно са атакували силите на САЩ в Ирак – включително като отмъщение за убийството на иранския генерал Касем Сюлеймани в началото на годината. Помпео отхвърля шиитските милиции в Ирак като обикновени проксита на Иран, макар много то тях да са официална част от иракските въоръжени сили, а появата им да е резултат от реалността в страната, създадена от нахлуването на САЩ преди 17 години и последвалата окупация.
Помпео и съюзниците му виждат в тежката ситуация с пандемята от коронавирус в Иран и Ирак възможност да се разправят с проиранските милиции в Ирак. Същевременно висши военни, включително министърът на отбраната Марк Еспер и председателят на Обединения комитет на началник-щабовете ген. Марк Майли, са предпазливи относно подобна рязка военна ескалация и предупреждават, че това ще доведе до още по-голяма дестабилизация в региона.
Цитираните от New York Times експерти също така изтъкват, че това ще подкопае допълнително договорките между Багдад и Вашингтон, уреждащи американското военно присъствие в региона. Заради убийството на Сюлеймани, иракският парламент вече гласува необвързваща резолюция, изискваща изтегляне на щатските военни. Ескалация на сблъсъците ще принуди иракските политически лидери да избират между САЩ и Иран, като е много по-вероятно решението им да е в полза на съседен Техеран, а не на далечен Вашингтон.
Анализът в New York Times обаче пропуска, че крайната цел на ястребите във Вашингтон и съюзниците им в Близкия Изток едва ли се ограничава само до разправа с Катаиб Хизбула, и те се надяват да провокират директен отговор от Иран – което би отворило вратата към по-мащабна война, каквато бе избегната на косъм през януари. Същевременно много други корпоративни медии в САЩ продължават да отразяват безкритично тезите, идващи от Държавния департамент.
About The Author
