Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) представи пакет от мерки за ограничаване на сивата икономика в страната, която по техни оценки е в размер на около 22-23 млрд. лева или над 20% от Брутния вътрешен продукт (БВП).
В Кодекса за социално осигуряване да бъде въведен ангажимент Националната агенция по приходите (НАП) да проверява всички субекти, които декларират задължения към осигурителната система за повече от 3 месеца, като едновременно с това да отпадне възможността за опрощаване по давност на осигурителните задължения, предлагат от КНСБ. Пакетът от мерки включва над 50 мерки
Изводите и предложенията са резултат от реализацията на проекта „Активно гражданско участие за превенция и ограничаване на недекларираната заетост в България“, който беше представен днес в централата на конфедерацията. Форумът беше уважен от финансовия министър Владислав Горанов, новият министър на труда и социалната политика Деница Сачева, депутати, неправителствени организации, социални партньори и други.
„През последните 10 години икономиката на сиво намалява, но все още е над 20%. На сиво, без яснота откъде и как идват и къде отиват, се въртят повече от 22 – 23 млрд. лв. всяка година“, коментира при откриването на форума президентът на КНСБ Пламен Димитров. Той посочи, че сивата икономика изкривява в редица отношения обществено-политическия живот у нас. „Ако някой се опитва да купува гласове за изборите, не го прави от партийната субсидия“, аргументира се Димитров.
Освен вреди на политиката и икономиката заради изкривяванията в конкуренцията, сивата икономика според КНСБ има и трети ключов негативен ефект – сигурността на работното място. Един от анализираните сектори в проекта е на търговията и ремонта с автомобилни и резервни части. Над 80% от автосерзивите са в сивия сектор и това води до редица рискове за всички нас, когато сме на пътя, коментира Пламен Димитров.
Той посочи, че в резултат на идентифицираните проблеми се предлага пакет от мерки в няколко ключови области – в Кодекса на труда, Кодекса на социалното осигуряване и Закона за обществените поръчки, с които да се даде правна гаранция за ограничаване, намаляване и напълно премахване на практиките на недекларираната заетост. Конкретно за четирите анализирани сектора по проекта – строителство, земеделие, търговия и автосервизи се предлагат над 20 мерки в отделните секторни закони.
Димитров посочи, че има много резерви в събирането на осигурителните вноски. Укриването на осигуровки е криминализирано от няколко години, но все още няма осъден за такава практика работодател.
„През 2010 г. като антикризисна мярка бе въведена възможността вноските да се декларират, без да се внасят“, напомни президентът на КНСБ. По думите му, това е „врата в полето“ – фирмите декларират, но не внасят, а давностният срок от 5 г. минава. Тази възможност трябва да се ограничи, като в текущата или следващата година се правят ревизии, ако вноските не са платени, предложи Димитров.
Финансовият министър Владислав Горанов коментира, че през годините се е предлагало да се дадат допълнителни правомощия на НАП като аналог на тези, които има Главна инспекция по труда (ГИТ) и не вижда пречка идеята да се реализира, защото броят на служителите на НАП е по-голям от тези на ГИТ. Той е съгласен, че може да се засили ролята на НАП върху целевия контрол върху спазването на осигурителното законодателство.
„Ако успеем да затворим сивия оборот на входа, тогава няма как да се реализира неформалната заетост, защото ако в един ресторант няма укрит оборот, то няма как на сервитьора да се плати под масата“, коментира Горанов. Според него проблемът на доверието в осигурителната система не е от вчера, а правителството „се въздържа от увеличението на правата в осигурителната система, които не са тясно обвързани с приноса“.
Според Горанов подчинената му в последните два мандата приходната администрация, колкото и да бъде въоръжена със законодателни решения, не може да бъде „толкова изобретателна за тези, които искат да избягат от облага“. Той даде пример с акцията на данъчните в няколко заведения в столицата през уикенда и посочи, че законодателството никога не може да бъде съвършено в борбата със сивата икономика.
Горанов обясни, че в момента, в който една фирма натрупа задължения към фиска, когато държавата се опита да направи принудително изпълнение – отнемане на наличности от касата, „на следващия ден осъмваме в този обект с друга фирма, която не притежава нищо“.
„Предприехме малко по-оперативни мерки спрямо някои стопански субекти. Запечатали сме обекти, но законът дава възможност след определен период отново да отворят, да работят и да се сменят на месец по три фирми на един и същи обект, след като предишните са натрупали задължения“, призна все пак относно законодателството Горанов. И добави, че в Министерство на финансите, НАП и Агенция „Митници“ „денонощно мислят по темата в борбата срещу сивата икономика“.
Социалният министър Деница Сачева коментира, че борбата със сивата икономика е предизвикателство за данъчните и осигурителни промени в страната. Истинската битка с недекларирания труд минава през момента, в който всеки един човек има нетърпимост към неспазването на закона, посочи Сачева. Тя коментира, че предложените мерки ще бъдат разгледани и по тях трябва бъде постигнат „консенсус между социално-икономическите партньори“.
Предложения за подобряване на макроикономическата среда в България:
1. Преимущество на позитивни (стимулиращи), а не на негативни (наказателни) мерки за ограничаване на сивата икономика. Равнището на неспазване на регулациите в българската икономика е толкова голямо, че прилагането на наказателни мерки води до разпиляване на усилията на контролните органи, повторяемост на нарушенията, засилване на корупционния натиск върху икономическите субекти и повишаване на стимулите за укриване на икономическа дейност.
2. Уеднаквяване на практиките за отчитане на сивата икономика и недекларираната заетост от националните статистики и изготвяне на сравнителна оценка за събирането на информация за дела на сивата икономика във всяка държава членка на ЕС. Създаване на специализиран отдел към НСИ, който има за цел да събира статистическа информация и изготвя анализи по отношение на полагането на труд през онлайн платформите. Отделяне на средства в бюджета на НСИ за системно наблюдение на неформалната икономика и недекларираната заетост.
3. Въвеждане на алтернативни методи за оценка на сивата икономика в България, освен познатите до момента. Като пример в тази посока, въвеждане на т.нар. подход „количество пари в обръщение“. Измерването на сивата икономика посредством паричната маса в обръщение е индиректен макроикономически подход за изследване на това явление. Високото съотношение на парите в обръщение към общата парична маса в държавата е показател за висок обем на сива икономика.
4. Плащанията за услуги в публичния сектор да могат да бъдат правени и с банкови карти.
5. Законодателни промени свързани с предоставянето на възможност на всеки потребител свободно да избира начина на разплащане: пари в брой или банкова карта. Въвеждането на тази възможност е свързана и с осигуряването на необходимото техническо оборудване на обектите с ПОС терминали за приемане на картови плащания в т.ч. в: болници, медицински центрове, лекарски и зъболекарски кабинети; академични институции (които имат публичен характер); пощенски служби, клонове и офиси; офиси и клиентски центрове на компаниите от сектора на комуналните услуги; общински центрове и офиси за плащане на местни данъци и такси.
6. Продължаване на политиката на обогатяване на дефинитивния апарат в ЗДДС, свързана с избягването на регистрация по ДДС на фирми. В момента при наближаване на необходимия праг за регистрация от 50 000 лв., много предприемачи предпочитат да регистрират ново дружество с цел избягване на регистрация и съответно допълнителни одити1. Все още са налице редица пропуски в законодателството, които позволяват подобно поведение от страна на бизнеса.
7. Въвеждане на задължително безкасово плащане на заплатите във фирми с над 50 души работници и служители.
8. В Кодекса на труда да се направят следните промени и допълнения: 8.1. Да се даде ясна дефиниция на понятието „недеклариран труд“ в Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, съобразена с дефиницията, използвана от Европейската комисия, според която недеклариран труд е „всяка платена дейност, която по естеството си е законосъобразна, но не е декларирана пред съответните публични органи, като се отчитат разликите в регулаторните системи в държавите-членки.“
8.2. Да се даде ясна дефиниция на понятието „работник“ в Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, което ще отговори и на изискванията на новата европейска Директива за предвидими и прозрачни условия на труд, свързани със задълженията на работодателите да информират работниците и служителите си за условията по трудово им правоотношение.
8.3. Да се разшири дефиницията на понятието „работодател“ в параграф 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда за целите на борбата с недекларирания труд, като се определи ясно и конкретно кой стои зад работодателя като собственик.
8.4. Да се даде конкретна дефиниция на понятието „трудово правоотношение” и законовите предпоставки за неговото съществуване. Наличието на трудово правоотношение да се подчинява на анализ на фактите, а не по начина, по който страните описват отношенията.
8.5. Да се преразгледат съществуващите законодателни текстове, които покриват специфични групи работещи и да се уреди трудовоправната защита на атипичните заети, като например – надомни работни и дистанционни работници. Да се разшири обхвата на Кодекса на труда към домашните работници, зависими самонаети и он-лайн работниците.
8.6. Да се разшири обхвата на нормите и защитата в Раздел VIII. Допълнителни условия за някои трудови правоотношения на Кодекса на труда върху незащитени работници, като се създадат нови текстове гарантиращи, че самостоятелно заетите лица и работниците на свободна практика, включително и он-лайн работници ще имат еднакъв достъп до основните трудови и социално-осигурителни права, от които се ползват всички останали класически работници.
8.7. В чл. 333 от Кодекса на труда да се създаде нов вид законова закрила при уволнение на работник, който сигнализира съответните контролни органи в случайте когато работодателят му плаща допълнителни средства, без да са осчетоводени (уволнение само след разрешение на ИА “Главна инспекция по труда“; запазване в тайна самоличността на лицето, подало сигнала; допускане на анонимни сигнали и проверки по тях и др. подходящи мерки). Уреждането на предложената законова закрила е в съответствие и с текстовете на приетата на 23.10.2019 г. Директива на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на лица, подаващи сигнали за нарушения на правото на Съюза2.
8.8. Да се транспонират новите изисквания по ревизираната европейска Директива за командировани работници в чл.121а от Кодекса на труда, с цел ограничаване на възможностите за наемане и изпращане на работници през фирми “пощенски кутии“ и правилно пренасяне и възприемане в националното законодателство на клаузите на Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно командироването на работници чрез регистрационния режим на трудовите договори в НАП по Наредба No5 от 29.12.2002 г. С цел намаляване на социалния дъмпинг и събиране на реални данъци и осигуровки, предлагаме да се даде дефиниция в Кодекса на труда за целите на командироването в рамките на ЕС кои са елементите на трудовото възнаграждение, които ще се включат в минималното възнаграждение за командироване (новото понятие заместващо старото „минимални ставки на заплащане“).
8.9. Използване на колективното трудово договаряне като основен инструмент за въвеждането на гъвкави мерки за компенсиране на дисбалансите в резултат на трансформацията от недекларирана към декларирана заетост. Колективното договаряне в краткосрочен период би било по-ефективно от строгите законодателни реформи и индивидуални съдебни спорове. Осигуряването на добра правна процедура за колективно трудово договаряне ще стимулира цялостното „изсветляване“ на този вид процеси. Необходимо е да се подобрят и ревизират текстовете на чл. 50 и следващите от Кодекса на труда относно колективното трудово договаряне с цел постигане на колективни трудови договори в разумно определени от страните срокове и ефективно ползване на чл.51б, ал.4 от Кодекса на труда за разпростиране на отрасловите и браншови колективните трудови договори. Разпростирането на отрасловите и браншови КТД е и стъпка към ограничаване на всякакви форми на недеклариран труд.
8.10. Да се ускори процеса на ратифициране на Конвенция 154 на МОТ относно насърчаването на колективното трудово договаряне, както и да се разработят конкретни предложения за законодателни стъпки по отношение нормативното обезпечаване на текстовете на Конвенцията за прилагане в националната ни практика по договаряне, включително и чрез самото колективно договаряне.
9. Прилагане принципите на Европейския стълб на социалните права, насърчаване на колективните преговори и сключването на колективни трудови договори, както и предприемане на колективни действия, насочени към ограничаване и превенция на недекларирания труд.
10. В Кодекса за социално осигуряване:
10.1. Да се гарантира запазване на социалноосигурителните права на лица, станали принудително жертва на форма на недеклариран труд.
10.2. Да се въведе нормативен ангажимент приходната агенция да подлага на контрол и проверки всички субекти (осигурители), които декларират дължими задължения към осигурителната система за повече от три месеца, като едновременно се премахне възможността за опрощаване по давност на осигурителни задължения.
10.3. Създаване на правна гаранция, че самостоятелно заетите лица и работещите на свободна практика имат еднакъв достъп до основните (здравни и социалноосигурителни) права, от които се ползват всички останали работници.
10.4. Създаване на възможности за социално осигуряване на работещите през он- лайн платформи.
10.5. Възстановяване на прилагането на минималните осигурителни прагове и приемане на механизъм за договаряне на минимални работни заплати.
11. Разработване на нормативен регламент за предоставяне на ваучери за персонални и домакински услуги, които понастоящем в преобладаващата си част се извършват неофициално от работници, упражняващи недеклариран труд (дейности, свързани с: грижи за деца, грижи за по-възрастни хора и за хора с увреждания, чистене, оздравителни процедури, домашни ремонти, поддържане на градината, ИКТ помощ и т.н.), както и за сезонните работници, заети в сектори със сезонна заетост.
12. В Закона за обществените поръчки (ЗОП) да се допълнят предвидените в чл.54, ал.1 мерки за ограничаване на кандидат – изпълнители, които са нарушили разпоредби на трудовото законодателство, за участие в процедури по обществени поръчки, с нови допълващи текстове, според които основни изпълнители и подизпълнители, за които е доказано, че са допуснали виновно упражняване на някаква форма на недеклариран труд, да бъдат ефективно санкционирани чрез изключването им от участие в обществени поръчки за определен срок. Санкциите трябва да имат възпиращ ефект, така че използването на недеклариран труд да стане неизгодно за кандидат-изпълнителите и те сами да се откажат от прилагането на сиви практики в изпълнение на дейността на фирмите.
13. Разработване на трaнснационални инструменти за борба с недекларирания труд на мобилните работници и разпространяване на добри практики за справяне с недекларирания труд.
14. Повишаване ролята на социалните партньори и социалния диалог, които имат централно място за насърчаване на социалните права и устойчивия икономически растеж.
15. Продължаване на действията от страна на синдикати и работодатели за иницииране и активно включване в различни инициативи и информационни кампании за противодействие на недекларирания труд чрез т.нар. „меки мерки”, въздействащи върху промяна на съзнанието, както и за изграждане на споделено разбиране, за поемане на общ ангажимент, за публични изяви в защита на човешките права и достойнство, в името на обществената справедливост.
16. Продължаване на инициираната от КНСБ национална информационна кампанията „Сивото убива“ с цел повишаване на обществената нетърпимост към проявите на недекларирания труд и засилване ролята на гражданското общество в борбата с това проявление, което „краде от всички нас“.
17. Активно участие на националните социални партньори в работата на новосъздадения Европейски орган по труда (ЕОТ), както и надграждане на капацитета на националните органи и социалните партньори чрез дейности по обучение и обмен на добри практики. Използване на вече действащите звена към ИА „ГИТ“ за участие на социалните партньори при проследяване, координиране и прилагане решенията на постоянно действащата работна група към ЕОТ за противодействие на недекларирания труд.
18. Подобряване на количеството, качеството и достъпа до информация за правата и задълженията на работодателите, работниците и обществеността като цяло.
19. Използване на съществуващите европейски и национални он-лайн регистри за практически обмен на информация в реално време по отношения на права и придобивки. Чрез тях може да се проследява в обем и съдържание регистрираната информация в различни държави на ЕС, като например информацията във връзка с преносимост на осигурителни права съгласно Регламент (ЕО) 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета. На европейско ниво най-широко разпространение намира Информационната система за вътрешния пазар (IMI), която представлява онлайн инструмент за подпомагане обмена на информация между публичните органи, занимаващи се с практическото прилагане на законодателството на ЕС.
20. Подобряване на синергията между институциите и обмена на данни между националните администрации, синдикатите и работодателите, в т.ч. по-ефективен обмен на информация и резултати от дейността на ИА „ГИТ“, НАП, НОИ, НСИ и др. компетентни институции, които имат отношение към проблемите на неформалната икономика и недекларирания труд. Засилване на съвместните контролни функции на ИА „ГИТ“ и НАП, както и участието на представител на синдикатите в извършваните проверки с цел повишаване ефективността на контрола на рисковите дейности, фирми и работодатели.
21. Апелираме за предприемане на действия от страна на Правителството за увеличение броя на инспекторите и заложените в бюджета средства за възнаграждения в ИА „ГИТ“, което ще доведе до повишаване качеството на контрола и количеството на инспектираните обекти.
22. Разработване на модули за обучение на трудовите/данъчните инспектори, насочени към отчитането на недекларирания труд в икономиката на сътрудничеството. Посредством отделни инициативи/участия/проекти може да се извърши картографиране на съществуващите практики във всяка държава членка за справяне с недекларирания труд в икономиката на сътрудничеството.
23. Разработване на анализ на транзакционните разходи по отношение на търговските спорове с оглед проучване на възможности за тяхното минимизиране и оценка на ефективността на съдебните дела при трудово-правни спорове.
24. По отношение на строителните работници, предлагаме да се въведе т.нар. „лична карта на работното място“ (както е в Белгия – „ID card in the worklplace“), издадена от лицензирана агенция, която потвърждава дали работниците на строителната площадка са предназначени да бъдат там или не и дали притежават необходимата квалификация и опит.
25. Предложения за мерки и инициативи в сектор „Лека промишленост“:
25.1. Реализиране на съвместна кампания на Федерацията на независимите синдикални организации от леката промишленост и Българската асоциация на производителите и износителите на облекло и текстил (БАПИОТ) за ефективно социално партньорство чрез диалог за браншово колективно трудово договаряне, заплата за издръжка, колективно договаряне в предприятията и през Глобалните рамкови споразумения за браншове Текстил и Облекло.
25.2. Да се осъществи национално разпростиране и изпълнение на подписаното Рамково колективно споразумение между ФНСОЛП и БАПИОТ от ноември 2019 г.
26. Апелираме за създаване на национален регистър на фермерите и единен осигурителен номер на сезонните работници в земеделието с цел изсветляване на заетостта в сектора.
27. Мерки по отношение на автосервизната дейност и подготовката на водачи на МПС:
27.1. Да се възобнови работата по трите проектозакона, а именно: Закона за движение по пътищата, Закона за пътните превозни средства и Закона за водачите на ППС с оглед приемането на мерки за борба със сивата икономика и корупцията при обучението и купуването на шофьорски книжки, както и осигуряване безопасността на движението.
27.2. Законодателно регламентиране на сервизната дейност и въвеждане на регистрационен режим на фирмите, извършващи сервизна дейност на ППС. Регистрационния режим ще позволи последващ контрол от страна на компетентните органи, както и ще подобри техническото състояние на автопарка, което ще способства за безопасността на движението и подобряването на околната среда.
27.3. Промяна в Закона за движение по пътищата, която поставя изискването дейностите по ремонт, техническа поддръжка и оборудването на автомобили с допълнителни системи и възли да се извършва само от регистрирани лица, които притежават съответно необходимата техническа компетенция и в обекти, които са подходящи за съответните дейности. Следва да се предвидят глоби и принудителни административни мерки, които да обезпечат прилагането на това изискване и да пресекат практиката да се извършват ремонти в лични дворове и гаражи, които се намират в жилищни квартали и площи.
27.4. Да се повиши административния капацитет на съответната структура, която ще поеме контрола по изпълнение на така поставените в Закона за движение по пътищата нови изисквания, както относно удостоверяване на първоначалното съответствие на лицата с относимите към тях изисквания, така и за осъществяване на текущ контрол на същите лица.
27.5. РИОСВ и ИА „ГИТ“ да осъществят строг контрол по продажбата и работата с озоноразрушаващи газове (хладилни агенти и фреони), а търговците на фреони да изискват от купувачите Удостоверения за правоспособност за зареждане с озоноразрушаващи газове. Да се въведе задължение към работещите в автосервизите за притежаване на необходимата квалификация за работа с озоноразрушаващи газове.
27.6. Да се засили контрола на ИА „ГИТ“ в автосервизната дейност по отношение на квалификацията на работниците в автосервизите, както и наличието на трудови правоотношения.
27.7. Да се създаде изискване към автосервизите да издават копие на сервизна поръчка на клиента и гаранция за извършената услуга и вложени резервни части, като в сервизната поръчка се вписват и предстоящи и неотложни ремонти, от които зависи безопасността на МПС.
27.8. Да се създаде задължителен електронен регистър, в които да се записват всички авторемонтни услуги.
27.9. Да се създаде изискване към автосервизите да имат План за управление на опасните отпадъци и договори с фирми за оползотворяване на вторични суровини
27.10. Със събираните от страна на МОСВ екотакси (средства за оползотворяване на отпадъци) при вноса на автомобилни гуми да се изградят пунктове за стари автомобилни гуми и да се внедри технология за тяхното оползотворяване или безвредно унищожаване.
27.11. Инструкторите на водачи на МПС да се назначават задължително на трудови договори, което ще намали риска от текучество на кадрите и ще осигури добра подготовка на обучаемите.
27.12. Учебните автомобили, с които се извършва обучението на водачи на МПС задължително да са регистрирани като собственост на фирмата, притежаваща разрешително за обучение.
27.13. Дигитализация на обучението и изпитите на кандидати за водачи на МПС, като добър пример за това е създаденото мобилно приложение за шофьорски курсове.
About The Author
