Като казвам, че Доналд Тръмп е по-лош от Владимир Путин, не означава, че се шегувам. Руският лидер изглежда интелигентен, защото има план и следва своята линия – да възстанови ролята на суперсила, която имаше СССР. Проблемът му е Китай, който днес е в центъра на сцената. На Кремъл му остава да се утешава с бронзовия медал.
Опасността на Тръмп се състои в неговата перманентна непредсказуемост и във вербалната му невъздържаност. Способен е да се приземи в Лондон, да обиди избрания кмет на града, да унижи лейбъристкия лидер, да се набърка във вътрешния дебат на Консервативната партия за това кой да наследи Тереза Мей, да изиска Брекзит без споразумение и дори още по-добре – със съдебен иск към Брюксел. Преди това вече беше eзаплашвал ЕС със санкции, ако настоява да прави собствена европейска армия и да засилва своята военна индустрия. Тръмп изисква субординирано подчинение на американската индустрия. Хареса му да санкционира и да налага мита като един император – хватки, които накрая могат да се отразят зле на зоните му за улов на гласове в Средния Запад.
На президента на САЩ би му се искало да види Борис Джонсън на „Даунинг Стрийт”. Има си своята логика. Двамата си приличат – еднакво цапнати са в устата. Също както и Найджъл Фараж, когото Тръмп направо предложи за преговарящ по Брекзит. Поведението на американския лидер беше толкова нечувано, че индийската писателка Арундати Рой го сравни с „монарх, наобиколил колониите”. Тя предупреждава още, че колкото повече му се подиграваме, толкова повече губим от поглед същността му. Важното е, както настоява Ноам Чомски, че зад този шут стои една ултралиберална крайна десница, която се кани да ореже ролята на държавата до минимум.
Тръмп е опасен, защото не вярва в разделението на властите при демокрацията. Продължава да отправя предизвикателства към Камарата на представителите, на която отказва да признае ролята на законодател. Толкова е груб в тази война, че сякаш сам си търси импийчмънта. Председателката на Камарата Нанси Пелоси, по-интелигентна и умела от Тръмп и Путин взети заедно, избягва капаните му. Но Тръмп и приятелите му подреждат на ключови места консервативни съдии, гарантирайки си сигурност в правосъдната система. Нищо вече няма да е същото.
Президентът на САЩ принадлежи към същата ултраконсервативна среда, която в Испания даде импулс на „Вокс”, а в Унгария – на Виктор Орбан. Съюзява се с токсични опортюнисти като Нетаняху, Джонсън, Фараж и Салвини. Пред тях Марин Льо Пен изглежда умерена. Нищо не пречи и Путин да се сложи в тази група, той играе в същата автократична лига. Но най-отгоре на всички тези, които се смятат тъй подготвени за всичко, е действително най-подготвеният – китайският президент Си Дзинпин. За него не беше проблем да позволи да се засегне темата табу за „Тянанмън”, защото така имаше повод да каже, че репресията е била „правилна”.
Отпразнувахме 75-годишнината на „Деня Д” – десанта в Нормандия, който промени хода на войната. Но освен с гръмки чествания, трябва да се заемем и с четене на книги по история, защото лошите се завръщат.
About The Author
