След евровота румънската политика изживява пореден повратен момент. Левите губят тежко, а десните се утвърждават категорично. Според частичните резултати на Централното изборно бюро опозиционната Националнолибералната партия получава 26,95% от гласовете. Управляващата Социалдемократическа партия взема 23,44% (с над 20% под успешния ѝ резултат от парламентарните избори през 2016 г.). Друга опозиционна формация – Съюз 2020 (събрал хората на бившия еврокомисар и премиер технократ Дачиан Чолош с партията на младите в румънската политика Съюза „Спасете Румъния“), получава 20,08%. Евродепутати изпращат още партията на Виктор Понта Pro România, която взе 6,74%, Демократичния съюз на унгарците в Румъния (6,62%) и партията на бившия президент Траян Бъсеску (Партия на народното движение) – 5,42%. Коалиционният партньор на социалдемократите – АЛДЕ, не прескача изборната бариера. За да бъде радостта на десните избиратели пълна, в понеделника след изборния ден лидерът на Социалдемократическата партия Ливиу Драгня бе осъден ефективно на 3,5 години затвор по обвинения във фиктивни назначения в службата по социална грижа в окръг Телеорман. Това означава край на неговата политическа кариера.
До тези резултати се стигна след мобилизация на средната класа от градовете и след демобилизация на част от електората на социалдемократите. Политологът Флорин Греку припомни пред „Барикада“, че част от кметовете от Социалдемократическата партия са били недоволни от централното ръководство заради неосигурено финансиране за техни проекти. Затова не е изключено по места кметовете да са упражнили влияние в подкрепа на нейните противници във вота. Самият Драгня заяви в изборната нощ, че е усетил „самота“ като лидер на партията. Явно е разбрал, че настроенията срещу него в партията се засилват, и е нямал илюзии за развръзката. В същото време десните партии – Националнолибералната, която е член на Европейската народна партия, и „Съюз 2020“ – интегрирала в себе си различни проевропейски и пропазарни тенденции, организираха добре кампанията чрез местните си структури. Особено видна бе ролята в кампанията на младите от Съюза „Спасете Румъния“, които залагат на антикомунистическата реторика. Социалдемократическата партия и лидера ѝ бяха подложени на безпощадни удари по всякакви линии.
Победата на десните и излизането от политиката на Ливиу Драгня почти сигурно означава, че в скоро време ще бъде намерена нова формула на властта. Тя ще съдържа Националнолибералната партия, към която вероятно ще се присъединят по-малки партии като Pro România, партията на Траян Бъсеску. Може би „Съюз 2020“ ще подкрепя подобно правителство без да е част от коалиционната договорка. Не е ясно до каква степен избирателите на Националнолибералната партия, която е от т.нар. стари партии, и е била в коалиция със социалдемократите, и „Съюза 2020“, имащ претенция за политика от нов тип, биха преглъгнали коалиция между двата субекта. В същото време румънският избирател ясно показа, че в този момент търси формула на управлението, различна от предлаганата от социалдемократите от 2017 г. насам.
За поддръжниците на Националнолибералната партия и Съюза 2020 случващото се в момента е повече от обнадеждаващо. Те са горди с проевропейския си вот, с голямата избирателна активност, със способността да променят политическите баланси в страната. Радват се и че считаната от тях за партия на миналото и на изостаналостта – социалдемократическата, губи. Традиционният електорат на социалдемократите – хората от селата и малките градове, както и хората на държавна служба, по-скоро гледат с тревога на бъдещето. Те се опасяват от политика на икономии, от премахване на някои данъчни и социални преференции, които са получили по времето на Социалдемократическата партия. Надеждите им са техните интереси да бъдат зачитани в една Румъния, в която градските елити традиционно имат по-добър достъп до лостовете на властта. Очевидно е обаче, че хората на Ливия Драгня са отчуждили важна част от своя електорат – градските жители от средната класа, хората с интелектуални професии, за които да бъдат управлявани от премиер с ниска степен на образование като Виорика Дънчила вероятно е било едно от униженията през последните месеци. Към вота има поне още един нюанс. Политологът Аурелиан Джугъл отбелязва, че Румъния отдавна има статут на полуколония на ЕС, и в този смисъл резултатите на вота отразяват реалните баланси във вътрешен и външен план.
В деня на европейските избори в Румъния се проведе и референдум относно правосъдната система. Отговорите на поставените в него въпроси би трябвало да доведат до прекратяване на практиката да се ползват извънредни постановления за реформа на правосъдните закони, както и да блокират всякакви теоретични опити за опрощаване на присъди и предсрочно освобождаване от затвора на осъдени за корупция.
При очертаващия се политически баланс след евровота такива опити най-вероятно няма да има. Румънското правосъдие пострада през последните две години и половина – не само заради законодателните реформи, но и заради разкритията за нарушения по времето на „златната ера“ на антикорупцията, когато Лаура Кьовеши бе начело на DNA. Завръщане към тази златна ера едва ли е възможно, но при очакваното сформиране на ново мнозинство и правителство реформата на румънското правосъдие би трябвало да продължи в нова посока, различна от следваната през последните две години и половина. Това е добре дошло за президента Клаус Йоханис половин година преди очакваните в края на 2019 г. президентски избори. В близко бъдеще предстои да видим каква формула на властта ще удовлетвори максимален брой от румънците.
About The Author
