В категории:България

Над половината българи срещу готвените промени в Кодекса на труда

Мнозинството не одобрява идеите на работодателските организации за повече „гъвкавост“, когато научи, че въпросната гъвкавост заплашва съвсем да прекърши гръбнака му. Въпреки това министерството се готви да ги наложи като свои предложения

Снимка: Pexels

Мнозинството от българските граждани не харесват идеите на работодателските организации и Министерството на труда и социалната политика, които се готвят в трудовото законодателство, показват данни от изследване на агенция „Афис“.

Подчиненото на Бисер Петков министерство в момента работи по законопроект, който трябва да бъде „продаден“ на публиката с благозвучните обещания за „гъвкав“ пазар на труда. Данните обаче показват, че работещите хора в България все по-трудно се залъгват от подобни мантри, зад които стои ново отнемане на права.

„Вече стана традиция в първите месеци на годината работодателските организации да инициират законови промени, които увеличават гъвкавостта на трудовите отношения в посока намаляване на правата на работниците“, уточняват още в началото на своя анализ социолозите.

Те изследват три от основните идеи на работодателите, които имат шанс да намерят място във финалния вариант на законопроекта – премахване на надбавките за трудов стаж, разрешаване на сключването на трудови договори, при които работникът е длъжен да се явява на работа „на повикване“ и двойно увеличение на разрешените часове за извънреден труд – от 30 на 60 часа месечно.

Трима от всеки четирима граждани или 75.8% не одобряват отмяната на надбавките за трудов стаж към основното възнаграждение, а само един от десетима я одобряват. Останалите 14% нямат мнение.

Негативното отношение по въпроса е сравнително равномерно застъпено в градове и села, сред млади и стари и различни етноси и занятия. Но с едно логично изключение, уточняват социолозите – в категорията „работодатели и арендатори“ мярката се подкрепя от 35% от хората или три пъти по-често от обичайното.

Сред хората във възрастовия интервал 18-29 г., съотношението „одобрение – неодобрение“ също е доминиращо негативно (11% към 59%). „Следователно може да се отхвърли предположението, че младите работници възприемат надбавките на по-опитните си колеги като дискриминация“, пишат авторите на анализа. Аргументът за „дискриминация“ е лансиран от представителите на бизнеса, когато се опитват да защитят тази своя стара идея.

Дали това говори за остаряло мислене? Всъщност говори за наблюдение върху реалността – обявите за търсене на наемни работници обичайно съдържат изискване за определен стаж със сходен предмет на дейност. Следователно трудово наетите осъзнават, че стажът е ценно качество на работната сила.

Над половината българи не подкрепят и трудовите договори „на повикване“ – 54.8%, 17.2% нямат мнение, а според 28% подобна мярка трябва да бъде въведена, сочат данните. Точният въпрос, зададен от социолозите, гласи: „Одобрявате ли предложената промяна в Кодекса на труда, предвиждаща разрешаване на сключването на трудови договори, при които работникът е длъжен да се явява на работа „на повикване“ и да му се заплаща само за отработените часове?“

Очевидно става дума за т. нар. договори „zero-hour”, които все по-широко се прилагат във Великобритания след кризата от 2008 г. Там те са остро критикувани от левите партии и профсъюзите заради това, че правата и задълженията на двете страни по такива договори образуват трайна пазарна ниша за „прекариат“ (от „precarious“ – рисков, несигурен и „пролетариат“). Причината е, че уж временната плаваща заетост се превръща в капан за дълговете и бедността. Въпреки това подобна уредба се предлага и у нас.

И тук по-подробните разбивки на социолозите показват, че гледната точка силно зависи от позицията на гражданина и дали той е работодател или работник. При бизнеса и категорията на „самонаетите“, съотношението между съгласни и несъгласни се обръща и става 49% към 38%. Все пак това означава, че дори сред тях няма мнозинство за въвеждането на подобна мярка.

Преобладаващо негативното мнение се обяснява не толкова с масово познаване на тенденциите в британския и други трудови пазари, колкото с фактическото положение в България – „гъвкавостта“ на труда у нас реално гарантира нестабилен живот на наемния работник и без специално предназначен за това регламент. 58% от българите получават част от номиналната си заплата в плик за сметка на осигурителните си права; във всяко пето домакинство (22%) поне един член губи работа в течение на година.

Третият въпрос в изследването касае идеите за увеличаване на допустимите часове извънреден труд и гласи: „Одобрявате ли предложената промяна в Кодекса на труда, предвиждаща двойно увеличение на разрешените часове за извънреден труд – от 30 на 60 часа месечно?“.

54% или отново над половината не одобряват тази инициатива, а 27% я одобряват. Останалите 18.7% нямат мнение. И по този въпрос е налице инверсия при „предприемачи, арендатори“ (60% са за, 31% против), отбелязват от „Афис“.

Ако допълнителният труд годишно нараства от 150 часа на 300 часа при около 260 работни дни, се прекрачва границата на 8-часовия работен ден и се преминава към „нова нормалност“ – 9-часов работен ден. Исторически, идеята „8 часа труд, 8 часа сън, 8 часа свободно време“ е минималното искане, от което тръгва в последната четвъртина на 19 век световното работническо движение. Нейното осъществяване структурираше начина на живот през 20-ти век, при което огромното мнозинство, съставено от наемни работници, се ползваше от благата на цивилизацията.

Проучването на „Афис“ е национално представително за мнението на българските граждани на възраст от 18 до 65 години. То е проведено в периода 9 – 15 март тази година сред 1008 лица в 126 гнезда чрез метода „лице в лице“ в домовете им.

Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар