
Пословично силната в миналото левица в Италия от години вече е в криза, която се превърна в истинско пропадане след управлението на вече бившия премиер и лидер на Демократическата партия Матео Ренци. Партията дълбоко разочарова и отблъсна доста свои избиратели с по-скоро десния, отколкото социалдемократически профил на „ренцизма”. Но изглежда вече е дошъл моментът това наследство да бъде загърбено. Това поне сочат резултатите от състоялите се вътрешни избори за нов генерален секретар на ДП.
Битката за лидерския пост бе спечелена от настоящия губернатор на областта Лацио – 53-годишния Никола Дзингарети. Той е известен и с факта, че е по-малкият брат на прочутия актьор Лука Дзингарети, изпълняваш ролята на комисар Монталбано в популярния едноименен сериал, който върви и по българските телевизии.
„Днес е началото на трудна промяна. Започваме процес за формиране на една нова Демократическа партия”, заяви Никола Дзингарети, след като се разбра, че е получил над 65% от гласовете на съпартийците си. Наблюдателите сочат, че тази солидна подкрепа ще му развърже ръцете за така необходимото на партията идеологическо и политическо обновление.
ДП се изложи сериозно на състоялите се преди година парламентарни избори, получавайки най-лошите резултати от създаването си през 2007 г. насам. Много от традиционните ѝ гласоподаватели изобщо не отидоха до урните тогава, ядосани на предшествалото управление на Ренци, което налагаше драстични социални орязвания и нехаеше за последиците за гражданите. Още по-лошото е, че друга част от електората на ДП ѝ обърна гръб и отиде да пуска бюлетини за Движението „Пет звезди”.
Сега, давайки такава силна подкрепа на Никола Дзингарети, членската маса на ДП отправя съвсем недвусмислен сигнал за „обратен завой” на партията – за завръщане към левите ѝ корени и социалните ѝ ангажименти. И за затваряне на вътрешните фронтове между различните партийни фракции, отворени покрай управлението на Ренци, включително и с негови лични усилия за гонене на „враговете”. След вота, спечелен от Дзингарети, дори и самият Ренци, чието протеже сред кандидатите остана на трето място, призова за вътрешно примирие.
Дзингарети е смятан за представител на старото социалдемократическо крило в ДП и има славата на отворен и диалогичен политик. Неговата идея е да изгради широко прогресивно обединение – не само вътре в ДП, но и извън нея. Кани се да привлича и проевропейски формации като +Europa на бившата еврокомисарка Ема Бонино, и екологични движения. Провъзгласи като ключови думи на своята стратегия „промяна” и „единство”.
Обстановката в Италия е благоприятна за връщането на сцената на една по-настъпателна левица. Налице е разочарованието на доста хора от настоящото правителство, съставено от „Пет звезди” и Лигата, тъй като обещаният от двете парти възход в икономическото положение така и не настъпи и страната върви към рецесия.
На този фон в ДП се води и дебат дали пък партията да не започне да обмисля варианти за пакт с „Пет звезди”, след като тандемът на движението с Лигата е натоварен с толкова много разногласия, че може да поеме и към разпадане. Изглежда в тази посока го тегли бившия премиер Паоло Джентилони, който даде сериозно политическо рамо за избирането на Дзингарети начело на ДП. Дали обаче възможният флирт с „Пет звезди” е онова обновление, от което има нужда членската маса на демократите? Силно звучат сега и други гласове – че ДП трябва решително да си върне избягалите при „Пет звезди” избиратели със своя собствена социално атрактивна и ефективна програма.
Дзингарети ще трябва тепърва да балансира между двете тенденции и да избистря целите си – дали да се фокусира върху властта като нов възможен партньор на „Пет звезди”, или наистина иска ново ляво начало за партията си? Впрочем, характеристиките на „реалната политика” не само в Италия очевидно изхвърлят втората част на въпроса към графата „залъгалка за наивници”.