В Разград може и да имат най-модерния стадион в България, но пък нямат… денонощна аптека. Ситуацията е фарсово абсурдна. Жителката на града Димитрина Денчева, майка на две деца, сподели пред ,,Барикада“: ,,Живеем в областен център, но тук няма денонощна аптека. Или се презапасяваме с лекарства, или като стане проблем, тичаме в Шумен. Е, как се гледат деца така? Ами старите хора? Веднъж се наложи мъжът ми спешно да шофира до Шумен нощем, другият път отиде свекърът. За около час и половина донесоха лекарствата“.
Проблемът в Разград датира от 6 години. Именно тогава затвори единствената денонощна аптека в града, като най-близката възможност бе Търговище. Разстоянието между двата града е около 30 км.
„Мой служител е ходил онази вечер чак до Търговище с колата си. Там платил на такси да го съпроводи до денонощната аптека. Жената, която го обслужила, казала, че не е първият клиент от Разград!“, обяснява през 2013 г. разградски ресторантьор пред вестник „Екип 7″. Димитрина Денчева обаче разказа, че после затворила и аптеката в Търговище. Затова се налагало да се ходи до Шумен, а от скоро – пак в Търговище, тъй като денонощна аптека отново отворила там.
Тази игра ,,Тука има денонощна аптека, тука няма“ освен ужасна по същността си, е и унизителна за гражданите. Но какво могат да направят те? Остава им възможността да митарстват из страната след 20 часа в търсене на аспирин.
Разград не е единственият областен център без денонощна аптека. Според скорошна публикация на в. „Монитор“ Видин, Монтана, Плевен, Ловеч, Кърджали, Смолян, Силистра и Ямбол не разполагат с тази ,,eкстра“. В Добрич последната аптека затваря врати в 1 след полунощ, а за част от жителите на областта е по-лесно да пътуват нощем за лекарства до Констанца в Румъния, вместо до Варна.
Засегнати са над 1 млн. жители на страната. В по-малки градове пък липсват аптеки през деня, като наскоро стана ясно, че няма такава и в цяла община – Бобошево. Причината винаги е една и съща – високи разходи на търговеца, липса на клиенти поради демографския срив. Ако някъде все пак положението бъде закрепено, то това става чрез вид финансова помощ от рода на субсидията – общината подпомага аптекаря. Но подобна мярка не е държавен приоритет.
Миналата зима врачани станаха свидетели на пищна церемония, включваща свещеник и девойки в народни носии. Лентата на частния обект преряза лично кметът на града Калин Каменов в присъствието на трима общински съветници, начело с председателя на местния парламент. Човек би си помислил, че се открива ново предприятие или, че „Химко“ е заработил отново, а не че отваря врати денонощна аптека – елементарен признак на изгубената цивилизация. Така или иначе Враца се гордее, че в момента разполага с единствения по рода си обект в целия Северозапад. Разстоянието от Видин, където няма денонощна аптека, до тук е 143 километра.
,,Няма пари“, е добре познатият рефрен, с който се оправдават управляващите. Но няма ли? Точно по времето, в което се появи проблемът с аптеката в Разград, правителството наля 5 млн. лв. в реконструкцията на местния стадион. Лекарства няма откъде да се купят, обаче има трибуна ,,Моци“. Очевидно пари има, просто приоритетите на властта са различни. Колко ли други неща биха могли да се свършат с тези пари – включително да се финансират мерки, които да осигурят достъп до жизненоважни услуги като денонощни аптеки в „нерентабилните“ населени места? Да не говорим, че много от съществуващите аптеки в села и малки градове не работят за редица важни лекарства със Здравната каса. Но това, на фона на общата драма, изглежда твърде малък проблем, направо нищожен.
About The Author
