В категории:България

„Няма не искам!“, или как учителите станаха отпускари

Грипните ваканции пораждат доста проблеми с трудовите отношения на заетите в образованието

При грип училищата опустяват, а проблемите се задълбочават. Снимка: Pexels

Темата с грипната ваканция възбуди тази година учителското съсловие повече от обикновено. Причината е, че се създаде неуредица при тълкуване на трудово споразумение. Всъщност възбудатата трябваше да настане много по-рано. Тя касае принципен проблем, който въпреки положените усилия, няма все още категорично решение.

Става дума за учителския отпуск по време на грипна ваканция. До тази година след преустановяване на учебния процес преподавателите излизаха в почивка, ползвайки дни от полагаемия платен годишен отпуск.

Това ставаше принудително, друга възможност просто липсваше.

Изключения бяха някои общини, където местните синдикални структури бяха договорили част от дните да бъдат за сметка на общинския бюджет –  съответно ,,привилегията“ касаеше единствено работещите в общински школа.

От тази година настъпи промяна. В Колективния трудов договор (КТД), подписан между образователното министерство и отрасловите синдикални организации, бе въведена клауза, която дава възможност до пет от дните да се водят т.нар. ,,служебен отпуск“. Тоест, пет от тях се поемат финансово от държавата, а ако ваканцията е по-дълга, останалите дни се приспадат от редовния учителски отпуск. Правилото важи за учителските колективи – членове на организациите, подписали КТД (реално за всички без някои частни школа; чрез тази връзка може да се проследи кои организации са част от КТД).

Всичко това би трябвало да означава облекчения за учителите. Но само на пръв поглед е така. Оказа се, че клаузата в КТД не е записана съвсем ясно. Няма смисъл да преразказваме юридическите витиеватости, само ще отбележим, че доста преподаватели първоначално бяха пуснати в почивка,

като дните изцяло бяха взети от техния си отпуск.

Наложи се синдикални структури да пишат специално писмо до министъра на образованието Красимир Вълчев. От отговора стана ясно, че и министърът не е много сигурен какво точно е подписано. Но в крайна сметка след ,,тълкуване“ на материята стигна до извода, че петте дни следва да се водят служебен отпуск.

Не всички регионални инспекторати обаче спуснаха инструкция съобразно мнението му. В крайна сметка отпуските бяха ,,уредени“ някак в полза на учителите, но КТД остана за доработване с цел по-ясни текстове.

Част от становището на министър Красимир Вълчев по въпроса. Снимка: Фейсбук профил на Диян Стаматов

Открит остана обаче принципният въпрос – следва ли въобще част от този отпуск да бъде за сметка на учителския? В доста общини сега ваканцията продължи над пет дни (повечето от област Пловдив, част от старозагорските, във Варненско – цели 11).  Там преподавателите губят не малко дни на принципа „Няма не искам!“.

Не следва ли цялата почивка да бъдат за сметка на държавата?

Именно тя чрез здравните инспекции обявява ваканциите. Рядко се случва, но понякога училища излизат и в дървени ваканции. Дните от тях също са за сметка на редовния отпуск, редно ли е?

Цялата тази тема отдавна трябваше да бъде поставена на общественото внимание. При дълги ваканции преподавателите и да искат, няма какво да правят в училище. Вземат си нежелан принудителен отпуск, следва ли той да се приспада от полагащите им се дни? Едва ли. Като контрааргумент може да се посочи, че така или иначе преподавателите имат право на твърде дълъг годишен отпуск (56 дни). Но пък от друга страна – нима професията им е лека; нима освен да обучават, от тях все повече не се изисква и да възпитават децата (ангажимент, който следва да е на родителите)? Всичко това са интересни въпроси, но останаха затворени във вътрешен за системата дебат. А без гласност рядко се стига до градивни последствия.

Публичната дискусия в момента около грипната ваканция се върти около това дали ще се отучват дни. „Няма“, гласи успокояващият отговор на просветното министерство.

Само че и в тази работа има един проблем. Грипът съвпадна с края на първия срок, в голяма част от общините децата, почивайки 6-7 дни, директно влизат във втория. Така обаче губят възможност да поправят оценки. Преди няколко години негодувание се появи по този повод сред бургаски родители. Темата затихна след кратък шум. Като цяло тя изглежда маловажна, но не е.

При често сменящите се правила в България

един ден тези бележки може придобият изненадващо значение. Например – детето ви е в пети клас сега, по математика получава четворка за срока, не може да я поправи при неочакваната ваканция – за годината ще има най-много петица; когато стане седми клас  може да се окаже, че тази петица влиза в образуването на бала за кандидатстване в гимназиите.

С две думи – принудителните ваканции предизвикват доста проблеми. На пръв поглед са незначителни, но не са, а избухващите периодично напрежения показват, че се нуждаят от решаване.

 

 

 

 

Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар