О, Кремъл!
Три дни вече смелите дружини
под елхата ти викат, умни и красиви
трепетно повтарят на боя ревът:
„Слава на Украйна! Путин е тъп“.
Руски орди налазили сгради съседни
широко се стелят, и водка запиват.
Крим подир Крим! Фатмак след фатмак,
Путин безумний сочи подножието пак
и вика: „Пазете! Тамо са раите!“,
а умнокрасивите туитват сърдити.
„Костов!“- гръмовно въздуха разпра.
Върхът отговаря с друг вик: Москва!
И с нов дъжд айфони, вувузели и туитър;
дружините наши, секат метър по метър,
свиркат и постват, без сигнал, без ред,
Тафров гледа само да бъде напред
и гърди геройски за снимка да изложи,
един клон повеч скършен да положи.
Брадвите екнат. Руснаци реват,
иглички, играчки – падат и мрат;
Туитват кат тигри, пост подир пост
Путин се мръщи, ах колко е прост!
Кат Инджевци долу, кой от кой по-луд,
не сещат ни жега, ни жажда, ни студ.
Щурмът е смел, отпорът е лют.
Три дни веч се бият, но помощ не иде,
Дори от „Раковска“ надежда се не види
ДЕОС се разпусна, не идва при тях.
Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх…
Последният напън вече е настал.
Тогава Атанасов, техний генерал,
ревна гороломно: „Млади дабегейци,
венчайте България с европейски венци!
на вашата сила Костов повери
центъра, площада и себе си дори!“.
При тез думи силни дружините горди
нападат геройски путинистки орди.
Вувузели издъхват, но волите траят,
айфонът се бъгва – гърдите остаят
и сладката радост до под 2.96% да се стопят
пред цяла Европа, на тоз славен площад,
с една смърт юнашка и с една победа.
„НАТО цяло сега нази гледа,
таз елха висока е, който трябва ще съзре,
ако би се отказали: да идва БСП по-добре!“
„Грабвайте теслата!“ – Христо се изкряска
А Асен чул „боята“ и запръска завчаска.
И руснаците тръпнат, друг път не видели
такива идиоти, от смях почти умрели.
Изведнъж Бойко пристигна със гръм.
За министри ви взимам, айде по-тихо, аман!
