Промяна в наредбата за определяне на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), предвижда покриване на нови дейности, включващи редки лечения, непоемани досега от касата. Разширението на обхвата се обуславя от внесените промени в Закона за здравето и Закона за здравното осигуряване покрай приемането на бюджета за 2019 г.
Покрай тях е приложено и „прецизиране на текстове… касаещи дейности от първичната медицинска помощ”, за което не става ясно да е било предизвикано от законодателна промяна. Най-важният елемент от прецизирането е отмяната на точката, която определя покриването на услугата „Издаване на служебна бележка, удостоверяваща извършените задължителни имунизации и реимунизации и профилактични прегледи на деца съгласно Правилника за прилагане на Закона за семейни помощи за деца“.
В резултат издаването на тези бележки, които се изискват при записване на деца в градини и за получаване на детски надбавки, вече ще става с доплащане от страна на родителите. Детските надбавки се получават само от родители с месечен доход до 500 лв. на лице от домакинството, така че сега те ще трябва да плащат за бележка, за да могат да получат социална помощ.
Аргументът за това, посочен в мотивите към промените в наредбата, гласи:
„Документите се издават с оглед ползване на други права от лицата, а не с оглед извършване на медицинска дейност по отношение на тях, поради което същите по аналогия на медицинското свидетелство за постъпване на работа не са част от пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК“.
Не е ясно какви са цените, определяни от личните лекари за такава услуга, но в случая на медицинското свидетелство за постъпване на работа става дума за около 15 лв. Таксата ще се заплаща и от всички, които искат да запишат детето си в детска градина или училище.
Мотивите правилно посочват, че не става дума за извършване на медицинска дейност, но пропускат, че става дума за административна информация, която би могла да се прехвърля между здравните и социалните служби, без да се налага търсещите социална помощ да плащат и разнасят хартиени бележки. В този случаи обаче би се изисквала публична инвестиция в електронна система, което вероятно е доста по-сложно от прехвърлянето на проблема върху родителите.
България е на първо място в ЕС по дял на доплащанията от джоба на пациентите в здравната система с 48% за 2016 г., за която са последните обобщени данни. Средното ниво на доплащанията за общността е приблизително 22%, които обикновено се отнасят за допълнително доброволно осигуряване и непокрити от обществената система лекарства.
