Най-голямата възрастова група в българското общество вече е тази на хората над 65 години. Във Видинска област те са близо 30% от населението, в Габровска 28.2%, в Кюстендилска 26.9%, а в Ловешка 26.6%. На 100 души излизащи в пенсия във Видин, Габрово и Смолян се падат едва 40, които навлизат в трудоспособна възраст.
Данните са от поредното изследване, което бие тревога за катастрофалната демографска ситуация в страната. Автори на „Хоризонт 2030: Демографски тенденции в България“, изготвено със съдействието на фондация „Фридрих Еберт“, са доц. Георги Бърдаров – ръководител на катедра „Социално-икономическа география“ и зам.-декан на Геолого-географския факултет на СУ, и доц. Надежда Илиева – ръководител на секция „Икономическа и социална география“ в Националния институт по геофизика, геодезия и география при БАН. Двамата учени определиха демографската ситуация в страната и очертаващите се тенденции в следващите 12 години като социална бомба.
Още от тяхните данни и прогнози:
През 2016 г. около 23% от страната може да се определи като демографска пустиня (територия, върху която живеят под 10 души на квадратен километър). През 2030 г. такива територии ще обхванат 59% от площта на България.
За периода се очаква да обезлюдеят още поне 880 села, но броят им може да достигне и 970 или близо една трета от всички. Населението си ще увеличат само 125 селища, основно по Черноморието и в непосредствена близост до големите градове.
В момента в 20% от селищата в България не се раждат деца, за 12 години се очаква броят им да се увеличи двойно.
Водещите учени признаха, че няма бързи решения за преобръщане на тенденцията. Но има бавни и мъчителни мерки, които все още могат да завъртят колелото обратно в дългосрочен план. Решенията трябва да са в две посоки: задържане на младите хора в България и привличане на част от онези, които в последните години са я напуснали.
Доц. Бърдаров обърна внимание върху взаимовръзката образование-реализация-доходи. Според него, заплати от 500-700 до 1000 лева няма как да задържат младите хора в страната.
„Психологическият минимум, който може да повлияе върху решението на един млад човек дали да емигрира, е 2000 лева поне към момента“, смята доц. Бърдаров. Други фактори, които влияят върху вземането на такова решение са социалната сигурност (детски градини, училища, медицинско обслужване) и доверие в институциите.
