НАП съобщи, че започва информационна кампания сред земеделските производители, които са пропуснали да декларират като доход изплащаните им субсидии. Данъчните ще изпращат предупрежденията по електронната поща. Това може би няма да има голям ефект, след като само преди няколко дни стана ясно, че се разпространяват фалшили имейли от името на НАП, при които хората са подканени да потвърдят банковата си сметка в огледален сайт, за да получат възстановени данъци.
Данъчните планират и телефонни обаждания, както и срещи с кметовете на общини, в които са открити най-много пропуски и разминавания в декларациите. Доколкото земеделските и тютюнопроизводителите плащат данък върху субсидиите от 2010 г. насам, допускането от страна на НАП, че те не разполагат с достатъчно информация за това, е странно. Вероятно кампанията по-скоро цели да внуши, че тази година агенцията ще се опита да проследи недекларираните приходи, след като изтече срока за нанасяне на корекции в декларациите в края на септември.
Съществува и изначалното противоречие, че на практика държавата раздава пари под формата на субсидии, след което се опитва да ги облага като доход. Причината за това е, че субсидиите не са описани в закон като необлагаем доход. Освен това още от отмяната на данъчното облекчение за субсидии през 2011 г. НАП поддържа становището, че „помощта е предназначена за покриването на разходи, които принципно се приспадат за данъчни цели. Освобождаването ѝ от облагане би довело до двойно приспадане на едни и същи суми.”
Разминаванията, които засягат доходи от субсидии за 120 млн.лв., са засечени, след като данъчните са получили данни от Държавен фонд „Земеделие“ за изминалата година. Става дума за 50 хиляди регистрирани земеделци, които не декларирали получените субсидии, и „значителен“ неуточнен брой, които са декларирали по-малък доход от получения.
Поначало е впечатляващо, че след размяната на информация между две държавни учреждения НАП знае точните суми, които производителите са получили, но разчита на тях самите да ги декларират и да внесат дължимите данъци. Това отваря непривична работа за данъчните като провеждането на информационни кампании и на земеделците, които навлизат в тайните на счетоводството. Данъците обаче трудно могат да се удържат предварително, поради сложната система за облагане на земеделските производители.
Ако те са физически лица, биха могли да декларират между 40 и 60% от получените доходи в зависимост от характера на своята дейност като нормативно-признати разходи, както и платят осигуровки върху част от останалата сума. В определени случаи те биха платили по-малко от 4% данък върху получената субсидия, но НАП не знае предварително колко точно, така че авансовото удържане е невъзможно. Фактът, че ефективната ставка е толкова ниска, но същевременно десетки хиляди души предпочитат да си спестят този данък, показва, че само по себе си поддържането на ниски данъци не е достатъчно условие за събирането им.
Производителите могат да изберат и да се регистрират като еднолични търговци, като така те плащат 15% данък върху разликата между дохода и доказаните разходи, което често значи, че могат да намалят значително данъците, ако успеят да се сдобият с документи за разходи. Поради тези неизвестни от НАП не могат да твърдят и колко са пропуснатите приходи в хазната от недекларираните субсидии, но вероятно става дума за не повече от 5 млн. лв.
About The Author
