В категории:България

МФ не вижда връзка между справедливостта на данъчната система, доверието в нея и събираемостта

Министерството на финансите е отхвърлило предложения за промени в данъчния модел, които целят да направят системата по-eвропейска и справедлива. Според експертите на Владислав Горанов, доверието в системата и чувството за справедливост нямат отношение към събираемостта на данъците.

Министерството на финансите е отхвърлило официални предложения на КТ „Подкрепа“ за въвеждане на необлагаем минимум и прогресивно подоходно облагане за доходите на физическите лица, увеличаване на корпоративния данък на 15% и въвеждане на диференцирано ДДС за стоки от първа необходимост. Това съобщиха от синдиката за „Барикада“.

През финансовото министерството правителството се обърна към социалните партньори, за да потърси техните предложения по повод специфичните препоръки на Европейската комисия, които се отправят ежегодно към България. Една от препоръките касае подобряване на събирането на данъците и намаляване на размера на неформалната икономика.

В тази връзка от КТ „Подкрепа“ изпратиха предложение за данъчна реформа, като изтъкват, че обществото няма доверие и приема за несправедлив сегашния данъчен модел. Припомняме, че в края на миналата година се проведе гражданска инициатива за въвеждане на необлагаем минимум и диференцирано ДДС, която завърши с внасяне на над 30 000 подписа в Народното събрание.

Според синдикатите, намаляването на данъчната отговорност на нискодоходните групи ще намали дела на работещите бедни, като същевременно засилването на преразпределителната роля на бюджета ще доведе до повишено доверие към държавните институции и държавата, което в крайна сметка ще спомогне за изпълняване на препоръката на ЕК – подобряване на събираемостта. Предложените мерки ще облекчат всички групи уязвими граждани, а освен това българският данъчен модел, особено по отношение на необлагаемият минимум и ДДС, ще бъде синхронизиран с този на почти всички други европейски държави, посочват от синдиката в становището си до финансовото министерство.

„В края на 2017 г. бяхме част от инициатива за по-справедливи данъци. длъжни сме пред гражданите, които подкрепиха тези наши предложения, да продължаваме да търсим комуникация с правителството по темата. Но, макар публично представители на коалицията на най-високо ниво да твърдят, че искат да водят дебати по наистина важни за обществото теми, данъците за тях са тема табу. Всички наши предложения дори само за разговор се отклоняват. Така беше и със събитията в рамките на европредседателството – предложението за включване на данъчната тема срещна категоричен отказ още на ниво определяне на теми и изказвания“, коментира пред „Барикада“ икономическият съветник на президента на КТ „Подкрепа“ Ваня Григорова.

Според експертите във финансовото министерство обаче, освобождаването на най-нискодоходните групи от данъци, както това е сторено навсякъде другаде в Европейския съюз, и намаляването на ДДС за някои от стоки от първа необходимост – също общоевропейска практика – няма отношение към събираемостта на данъците.

Посоченият от синдикатите ефект на тези мерки върху доверието в системата, а оттам и към събираемостта, според екипа на Владислав Горанов „не е мотивиран“.

„Ниските данъчни приходи водят до недофинансирани публични сектори, това води до високо обществено недоволство от неработещите системи, като в крайна сметка получаваме отказ за плащане на данъци и стремеж към максимално укриване. Такава е взаимовръзката, не откриваме топлата вода и това министерството го знае много добре. В скандинавските страни, с чийто данъчен модел резонират нашите предложения, нямат нашите проблеми със сивата икономика. Разбира се, гражданите там плащат данъци, за да работи обществения договор, не за реверанси към определени бизнесмени. Последното обаче не е в обхвата на данъчната, а на морално-политическата система, ако може така да се нарече“, коментира Григорова.

ЕК ясно заявява, че неравенството в достъпа до услуги у нас – образователни, здравни и жилищни – е сред най-високите в ЕС. Разходите за социална защита са ниски, включително техният ефект за намаляването на неравенството и бедността. Достъпът до здравни услуги е ограничен далеч не само за непривилегированите групи, а за да се промени това страната ни трябва да редуцира доплащанията от джоба на пациента, както и да вземе мерки срещу недостига на медицински специалисти. Комисията определя ограничения достъп като „значително предизвикателство“ и посочва, че той е причинен от ниските обществени разходи за здравеопазване, неравномерното разпределение на ограничените ресурси и високия дял на неосигурени хора.

Гарантиран минимален доход равен на линията на бедността

От КТ „Подкрепа“ отправят и други предложения, касаещи препоръката на ЕК страната ни „да въведе редовна и прозрачна схема за преглед на минималния доход и да подобри нейния обхват и адекватност“.

От синдиката настояват, че действащият у нас Гарантиран минимален доход, който в момента е в размер от 75 лева, следва да се повиши до размера на линията на бедността. Това ще даде възможност за физическо оцеляване на бедните, каквато настоящият размер не позволява.

Според финансовото министерство обаче, „приравняването на линията на бедност с ГМД на този етап е нецелесъобразно и невъзможно“. Според тях Закона за социалното подпомагане, в който е предвиден Гарантираният минимален доход, представлява „защитен механизъм за гарантиране задоволяване на основни жизнени потребности на уязвимите социални групи, а не средството за решаване на проблема бедност“.

„Приоритет на правителството е гарантиране на устойчив ръст на основните постоянни доходи – от заплати и пенсии и насърчаване на активното участие на пазара на труда. При сегашното равнище на заплащане на труда и остър дефицит на трудови ресурси в почти всички сектори, установяването на трайна зависимост от социални помощи е неприемливо“, твърдят хората на Горанов.

Според тях размерът на Гарантирания минимален доход е свързан с определяне на други социални плащания – интеграционни добавки за хората с увреждания, помощи по Закона за закрила на детето, социални пенсии и др. и „подобни резки промени могат да предизвикат сериозни финансово-икономически и социални дисбаланси“. Те изтъкват още, че „липсва финансово осигуреност за подобна промяна“, а също така настояват, че за такива „съществени промени е необходимо да се проведе задълбочено политическо и публично обсъждане, за да се направи обективна оценка на ефектите от тях“.

„Липсва им „финансова осигуреност“, но отказват да променят данъците… И трите мерки, които предложихме за включване в Националната програма за реформи, засягат качеството на живот на всички български граждани, две от тях са директно свързани с настоящите вълнения около хората с увреждания. Но безотговорни обществени фигури предпочитат публично да си късат дрехите, вместо да инициират реални социални и данъчни промени. Политическият ни елит е съставен от нереализирани артисти“, репликира Григорова.

Единственото предложение на КТ „Подкрепа“, което донякъде министерството на финансите подкрепя, е настояването за кампания срещу укриването на осигуровки. Подобна кампания, озаглавена „Заплата в плик – виж колко губиш“ http://www.zaplatavplik.bg/, вече беше стартирана от Националната агенция за приходите.

„Всяка година настояваме за подобна кампания, такова предложение се съдържа и в почти всички годишни доклади на НОИ. Благодарение на масовата дезинформация, българските граждани смятат, че средствата, които им се удържат под формата на данъци и осигурителни вноски, не се разходват ефективно, хранят паразити – бедни и чиновници. Обширна и всеобхватна кампания в продължение на минимум една година ще покаже реалната картина за данъчно-осигурителната система и ще мотивира работещите да настояват за трудови договори и осигуряване върху реалните размери на приходите“, аргументират се от КТ „Подкрепа“.

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар