Случващото се с “Русал” – вторият най-голям производител на алуминий в света – както и с други активи, частично притежавани или контролирани от Олег Дерипаска, демонстрира важна промяна в санкционния режим на САЩ срещу Русия. За пръв път санкциите наистина болят. За да се даде пример, бива използван милиардер, който не е част от вътрешния кръг на президента Владимир Путин, но чийто бизнес не е одобряван от администрациярта на Доналд Тръмп.
Предишните щатски санкции засягаха руски компании и физически лица с малък или никакъв бизнес в САЩ. Случаят с Дерипаска не е такъв. Неговата холдингова компания En+ притежава 48% от “Русал”. През миналата година 14.4% от приходите на тази компания – или 1.4 млрд. долара – са реализирани на пазара в САЩ.
“Русал” препоръча на клиентите си да не изплащат задълженията си, докато проучи какви са ефектите от санкциите – тъй като наложените ограничения могат да означават, че никакви транзакции със собственост на компанията, включително пари в брой, не могат да бъдат извършвани на територията на САЩ.
Тази ситуация може да направи всяко плащане към “Русал” в щатски долари незаконно, независимо от коя точка на света идва. Щатското Министерство на финансите отпусна време на свързаните с Дерипаска фирми да ограничат бизнеса си, но “Русал” би трябвало ясно да разбират какво точно се случва. При всички случаи на компанията ѝ се казва да се откаже от голяма част от бизнеса си с износ на алуминий.
Само за един ден в понеделник Дерипаска загуби 15 на сто от нетната стойност на активите си, или около 1.1. млрд. долара. Това е доста грубо – и трудно за разбиране, ако се приеме, че целта на щатските регулатори е да ощетят приятелчетата на Путин.
Дерипаска придоби значителните си активи по времето на предшественика на Путин, Борис Елцин. Той дори има нещо като роднинска връзка с бившия президент – неговата съпруга Полина е дъщеря на бившия началник на елциновия кабинет Валентин Юмашев, който на свой ред е женен за една от дъщерите на Елцин.
В изявлението, с което щатските власти вкараха Дерипаска в списъка със санкции, се споменава, че руският милиардер “е завил, че не се разграничава от руската държава”, Този цитат е взет от интервю във Financial Times от 2007 г., в което Дерипаска декларира, че с радост би предал “Русал” на руското правителство, ако му бъде казано да го направи. Съвсем скоро след това обаче става ясно, че зад тези заявления не е стояло истинско намерение.
През 2009 г., в пика на глобалната финансова криза, бизнес империята на Дерипаска е почти смазана от задълженията, достигащи 14 млрд. долара. Олигархът предлага на тогавашния президент Дмитрий Медведев сделка за спасяване на бизнеса. Тя предвижда 6 мрлд. долара дългове на Дерипаска към държавни банки да бъдат конвертирани в акции без право на глас в “Русал”, които да бъдат изкупени обратно от компанията след края на кризата. Правителството решава да пасува.
Докато бях редактор в руския сайт Slon.ru репортерите ни разкриха около 20 искания, отправени от Дерипаска към правителството по време на кризата. Някои от тях са донесли резултати, други са били отхвърлени. Наскоро един от репортерите, работещи по темата – Константин Гаазе, публикува статия, според която Дерипаска е отправил около 50 писмени молби към Путин и Медведев през последните 15 години. Според Гаазе повечето са били одобрени. Министерство на здравеопазването например е одобрило закупуването на 11 хил. линейки, произведени от завода ГАЗ, който е собственост на Дерипаска (и който подобно на другите му активи също попада под удара на щатските санкции). Някои от по-мащабните предложения на Дерипаска обаче са пропаднали, включително опитът му да продаде няколко милиона тона алуминий на правителството през 2008 г. През 2009 г. Дерипаска е помолил с лично писмо Путин дълг от 4.5 млрд. долара към държавната банка за развитие да бъде разсрочен с пет години. Путин се е съгласил на разсрочване само с една година.
Дерипаска осъзнава отрано, че Путин няма да толерира бизнеса да се меси в политика, поради което поддържа нисък профил и се радва на прилични отношения с Кремъл. Това се отнася и за повечето милиардери от елциновата ера (Михаил Ходорковски, който се озова в затвора, след като показа прекалено голяма независимост и интерес към политиката, бе изключение). Дерипаска обаче никога не е бил от близкото обкръжение на Путин, не е участвал в хокейните му мачове, не му е бил спаринг партньор по джудо, нито пък е стар колега от КГБ.
Ако Дерипаска се е облагодетелствал от управлението на Путин, това е най-вече защото е успял да убеди правителството, че доброто здраве на бизнесите му е жизненоважно за над 100 хил. служители – той е един от най-големите частни работодатели в Русия. Единственият публичен сблъсък на Путин с Дерипаска също е заради работниците. През 2009 г. Националната телевизия предаваше как вбесеният Путин кара олигархът да изплати забавените заплати на работниците в негов завод в Пикалево.
Трудно е да се каже точно какво е превърнало точно Дерипаска, а не други милиардери от времето на Елцин като Владимир Потанин, Михаил Фридман, Роман Абрамович или Михаил Прохоров в цел на толкова строги щатски санкции. Останалите от списъка разбира се може да бъдат ударени по-късно, поради което инвеститорите по света масово продават акции, което ощетява и други руски милиардери. Според Forbes Русия, само в понеделник хората в списъка за най-богати руснаци на списанието са загубили общо 12 млрд. долара. Всеки богат руснак, всяка руска компания вече може да се окаже цел – което разбираемо кара инвеститорите да се отдръпнат.
Аз обаче успявам да видя само една причина, поради която Дерипаска бе посочен с пръст в този момент – и тя няма нищо общо с провалените му бизнес отношения с бившия мениджър на предизборната кампания на Тръмп Пол Манафорт.
Русия бе вторият най-голям доставчик на алуминий за пазара в САЩ след Канада. В този случай под “Русия” трябва да се разбира “Русал”, основният производител на алуминий в страната. Наложените от Тръмп вносни мита за алуминия целяха да ощетят повече Русия, отколкото Китай. Налагайки санкции върху Дерипаска и компаниите му, САЩ премахват от пазара голям дял от вноса по много по-ефективен начин, отколкото само чрез мита. Потребителите в САЩ разбира се ще платят за това, тъй като местните производители и другите вносители ще повишат цените – а полезността на митата ще намалее още повече.
Що се отнася до Дерипаска, той отново ще получи помощ от руското правителство. От “Русал” предупредиха, че санкциите могат да доведат до неплатежоспособност по част от задълженията на компанията. Много е вероятно точно това да се случи се деноминирания в долари дълг, който надминава 1 млрд. долара. Но тъй както както винаги най-големите кредитори на компанията са руски държавни банки, Кремъл ще поддържа “Русал” платежоспособен по един или друг начин, докато се преориентира към азиатските пазари. Това няма да е голямо главоболие за Путин. Той е виждал и по-лошо, включително с “Русал” по време на финансовата криза.
About The Author
