За десетте години от 2006 до 2016 делът на безработните, които са застрашени от бедност в България, се е увеличил от 48% до 54.9%. Подобна тенденция се наблюдава и в ЕС, където увеличението е от 41.5% до 48.7%. Причините за това явление по всяка вероятност са следствие от политиките на остеритет, които в много страни включват ограничаване на достъпа до обезщетения за безработица.
Линията на бедността се определя като 60% от медианния приравнен разполагаем доход, като за България той е малко над 300 лв. от 2016 г. насам. Въпреки този скромен размер, мнозинството от безработните имат по-нисък доход. Минималното обезщетение за безработица в периода 2010-2017 г. бе около 160 лв. на месец, а през 2018 г. то бе увеличено до приблизително 200 лв. (в зависимост от работните дни в съответния месец).
Поначало 2/3 от регистрираните безработни изобщо не получават обезщетение (69% за 2016 г.), а изискванията за такова наскоро бяха допълнително затегнати от правителството с мотива за “намаляване на броя на пасивните потребители на социални помощи” в началото на 2018 г. Кабинетът не предостави никакви данни за т.нар. “пасивни потребители”, нито обяснения защо трябва да бъде затруднен достъпа до обезщетения на хора, които са плащали своята задължителна вноска във фонд “Безработица”.
Най-голям дял на безработните в риск от бедност изненадващо има Германия (70.8%), което вероятно се дължи на факта, че линията на бедността се вдига по-бързо от обезщетенията за безработица. В общия случай, първото зависи от пазара на труда, а за второто се изискват политически решения. Следващи в тази класация са Литва, Латвия, България и Естония. С под 40% бедни безработни пък са Норвегия, Дания, Франция, Швейцария, Кипър и Финландия, но очевидно системите за обезщетения следва да бъдат подобрени в целия ЕС, ако той иска да налее смисъл в своя т.нар. Европейски стълб на социалните права, който изисква “адекватни обезщетения за безработица с разумна продължителност”.
За последните десет години в България се е удвоил и делът на работещите бедни. Докато през 2006 г. те са били едва 5.5%, то през 2016 г. достигат 11.6%, което е над средното ниво за Европейския съюз (9.6%). През този период БВП на човек от населението е нараснал с 1/3, но увеличението на работещите бедни показва, че този ръст е бил разпределен неравномерно.
