Дали днес някой си спомня прочутата на времето „Революция на розите“ в Грузия? Преди 15 години тя доведе до сваляне на едно про-западно, борещо се корупцията правителство в тази държава и подмяна с едно друго про-западно и борещо се корупцията правителство, което тръгна и на война с Русия. Първото бе ръководено от позабравения вече Едурад Шеварднадзе, а второто от нашия герой – Миахил Саакашвили.
Въпросната революция с него на чело продължи до 2013 г. когато той беше принуден не само да сдаде президентския пост, а и спешно да напусне страната поради – няма да познаете – корупционни скандали, които щяха да вкарат Саакашвили в затвора. Така, единственото наследство от деянията на розовия революционер номер едно бе издигането на про-американското лакейство в региона до нови, рекордни нива, които дори страна като Полша не е успяла да постигне макар и системните старания на всички досегашни правителства във Варшава от 1989 г. насам.
Такива ценни кадри като бившия грузински президент обаче не бива да остават без работа. Неговите умения веднага се оказаха приложими в недалечната Украйна, където настъпи поредната експлозия на демокрация и граждански свободи на пост-съветска територия. Тази велик подвиг започнал с протести, насилие и убийства на киевския Mайдан бе кръстен „Революция на достойнството“. Предвид, че основните му резултати бяха война в Донбас, тотална криминализация на политическия процес, внедряване на нео-нацистки паравоенни групировки в държавната администрация и милиони бежанци (било военни, било икономически) и потресаващо олигархично разграбване на остатъците от държавното богатство, нямаше как Саакашвили да не си намери място в този процес. Неговите компетенции се оказаха подходящи и по експресна процедура той получи украинско поданство и бе назначен за губернатор на Одеса.
Той успя бързо да се адаптира. Неговото поведение от гангстеро-берлусконски тип и политическата му свръхамбициозност обаче доведоха до свалянето му и от този пост. Миналата година генералния прокурор на Украйна Юрий Луценко обяви Саакашвили като заподозрян в „съучастие в извършване на престъпление от група лица или група лица постигнали предварително съгласие, организирана група или престъпна организация“. С една дума – мафия.
Воюващите помежду си и олигархични кланове в Киев скоро постигнаха съгласие неудобният и дразнещ грузинец да бъде експулсиран. Украинското му гражданство бе отнето, а самият той се озова миналата година в Полша. Опитът му да се върне през октомври се оказа успешен само поради тълпа негови привърженици, които пребориха малобройните граничари.
Престоят му Украйна приключи преди два дни, на 12 февруари. На тази дата той бе заловен от група маскирани мъже в грузински ресторант в Киев, откаран с бял микробус до летището в Бориспол и депортиран до Варшава. „Лицето Саакашвили е пребивавало незаконно на украинска територия и следователно, при спазване на всички правни процедури, той е бил върнат в страната, откъдето е пристигнал“ четем в прессъобщението на украинските миграционни служби.
Вероятно можеше и да не се стига до подобен инцидент и „лицето Саакашвили“ можеше да продължи да води удобен живот без значение дали престоят му би бил легален или не. Подобни нюанси едва ли имат значение за когото и да било при обстоятелства на превръщащата се във failed state украинска държава. Проблемът на бившия розов революционер е, че богатата му фантазия и политическите амбиции постоянно го тласкат към циркаджийски изпълнения, на които лесно сам става жертва. Така се случи и сега. Саакашвили свика демонстрация на свои привърженици от основания от него Движение на нови сили в Киев на 4-ти февруари. След обстоен марш през центъра на украинската столица грузинецът заяви, че до две седмици сегашното правителство на републиката ще бъде свалено, а съставът на новото, временно правителство, ще е предложен от самия него.
Трудно е да се каже дали го е направил спонтанно, от глупост и грандомания или по-скоро някое от олигархичните лобита го е подтикнало, разигравайки някакви свои интереси. Но със сигурност на Петро Порошенко, сегашният топ-олигарх на Украйна с функция президент, тези подигравки са му дошли в повече. Веднага след като стана ясно, че на Сааквашвили му е било попречено да довърши вечерята си на 12-ти февруари, по медиите бе съобщено, че той няма да бъде върнат в Грузия понеже там би могъл да бъде съден за „реформите“ които е натворил, а освен това закона и така предвижда нелегално пребиваващите да бъдат депортирани към държавата от която са преминали границата.
Полша без проблем прие „бежанеца“, макар и неговото криминално минало да е ясно за всеки относително внимателен наблюдател. Странно, предвид, че властите във Варшава продължават да отказват да приемат бежанци от Близкия изток с основание, че между тях може да има гангстери и терористи – не се допускат дори деца.
Саакашвили публикува на своят Фейсбук-профил видео, на което заснет момента на задържането му и се оплака, че срещу него е било упражнено насилие. А негови съмишленици в Киев организираха протест пред седалището на Върховната Рада.
„Ситуацията в Киев е изключително напрегната и нервна. Освен членовете на странното – меко казано – политическо движение на Саакашвили, пред парламента демонстрират и ветерани на т. нар. антерористична операция в Донбасс която си беше фактически военно нападение срещу руски и рускоговорящи граждани подкрепящи сепаратистите. Колкото и да ни се види невероятно, тези хора протестират срещу олигархичния модел на държавата и постоянно заплашват, че ако не бъдат чути сами ще се „разправят с нечестните политици“. Поредна вълна на насилие е почти сигурен сценарии“, коментира Малгожата Кулбачевска-Фигат, полски журналист и експерт по Източна Европа и Близкия Изток.
About The Author
