Управляващите утежниха достъпа до обезщетения за безработица

Минималният дневен размер на обезщетението за безработица ще се увеличи от 7.20 на 9 лв. от следващата година след като парламента прие Закона за държавното обществено осигуряване за 2018 г. на второ четене. Увеличението с 20% може да изглежда значително, но не и като имаме предвид, че то беше замразено в продължение на 7 години. В края на 2010 г. минималният дневен размер се повиши от 6 на сегашните 7.20 лв.

Синдикатите настояваха сега то да бъде удвоено до 14.50 лв., за да може минималното месечно обезщетение да достигне около 300 лв., т.е. по-малко от 60% от минималната заплата и малко под официалната линия на бедността, която ще е 321 лв. за 2018 г. По време на разискванията на закона в НС пък бе отхвърлено предложение на БСП за минимален размер на дневното обезщетение от 12 лв. Така минималното месечно възнаграждение, което се получава от над 20% от имащите право на обезщетение, ще бъде приблизително 190 лв. в зависимост от работните дни през съответния месец – далеч под прага на бедността.

По-сериозният проблем е, че все по-малко безработни ще имат право дори на такова символично обезщетение. Изискванията и в момента са толкова строги, че по последни данни на НОИ (за юли 2017 г.) само 31.9% от регистрираните безработни в страната имат право на обезщетение. За цялата 2016 г. техният дял е бил 30.5%. Сега той ще намалее още повече, след като управляващото мнозинство прие увеличение на периода, през който лицето трябва да се е осигурявало, за да получи това право. Досега се изискваха 9 месеца от предходните 15, докато от 2018 г. ще трябва да сме се осигурявали 12 месеца в последните 18. По този начин от обезщетения се лишават хората, заемащи най-несигурни работни места, особено сезонните работници и временно заетите.

В мотивите към закона, подписани от премиера Бойко Борисов, не се посочва защо е необходима тази промяна, но в Актуализираната бюджетна прогноза за 2018-2020 г. (на стр.176) се казва, че целта е “намаляване на броя на пасивните потребители на социални помощи”. Предполага се, че това са хора, които получават помощи без да си търсят работа, но не става ясно колко са те според правителството и как са определени, така че достъпът до социалната система е утежнен за всички около 70 хил. души, които имат право на обезщетение в момента.

Депутатите от управляващите партии приеха промени в КСО, които не само ограничават достъпа до обезщетения, но и периода, през който те се получават. Така през 2018 г. се искат 2 години повече стаж за 8 месеца обезщетения, отколкото през 2016 г. За да получавате такива за максималните 12 месеца, трябва да сте работили с три години повече, т.е. 15.

От тази мярка най-засегнати са младите, които логично са се осигурявали по-малко години. Статистиката е красноречива – към юли в Бюрата по труда са били регистрирани 25,664 безработни до 19-годишна възраст, но само 21 души сред тях са отговорили на изискванията, за да получават обезщетение поне 4 месеца, т.е. 0.08%. Лицата между 20 и 24 години на трудовата борса са били 137 хил., но по-малко от 2 хил. от тях са имали шанса да се възползват от правото си на обезщетение, или 1.4%. Няма как да се твърди за това положение, че отговаря на изискването на наскоро обявения Европейски стълб на социалните права, който насърчава “адекватни обезщетения за безработица с разумна продължителност”, макар че представите за адекватност и здрав разум са доста различни в Брюксел и София.

Това се потвърждава от европейската статистика, според чиито данни през 2015 г. страните от ЕС средно са отделяли 1.3% от БВП за обезщетения за безработица, докато България е на последно място с дял от 0.1%.