Докато незнайните трилиони на супер елита се трупат в офшорни данъчни убежища, заетите в реалната икономика затъват сред море от дългове и се крепят на остатъците от социалната държава. Пропастта между малцината най-богати и всички останали в САЩ може би скоро ще се разшири допълнително благодарение на данъчната реформа, подготвяна от Републиканската партия. Предлаганият закон е пълен с още повече вратички и „стимули” за корпорациите, както и с икономически политики, които целят да концентрират възможно най-много богатство във възможно най-малко ръце.
Според доклад за разрастващото се икономическо неравенство в страната, публикуван от Програмата за неравенство към Института по политически изследвания (IPS), елитите, намиращи се начело на преобърнатия кораб на икономиката, разполагат с уютна спасителна лодка:
„Тримата най-богати хора в Съединените щати – Бил Гейтс, Джеф Безос и Уорън Бъфет – вече притежават повече богатство от цялата по-бедна половина от населението на страната – общо 160 млн. души или 63 млн. домакинства”.
Над половината богатство в САЩ се контролира от 25 милиардера. Същевременно мултинационалните корпорации избягват плащането на данъци върху суми, еквивалентни на 10% от световния брутен вътрешен продукт, като използват затънтени, нерегулирани данъчни убежища.
Изтеклата наскоро партида документи от офшорни зони, озаглавена „Досиета от Рая”, изобличава както технологични гиганти и руски олигарси, така и високопоставени представители от Белия Дом. Документите хвърлят светлина върху скритите богатства, които остават недостижими за Чичо Сам, както и върху структурните регулаторни провали, които подхранват глобалната корпоративна безнаказаност.
Докато изтеклите документи се фокусират основно върху корпоративните злоупотреби, от съществено значение е да погледнем и към социалните неправди, произведени от този дисбаланс в богатството, както и към кризата на демокрацията, която съдейства за тази глобална кражба. Според последните оценки най-богатите 0.01% от домакинствата в САЩ, разполагащи с богатство от над 45 млн. долара, успяват да избегнат между 25 и 30 на сто от данъците върху личните доходи.
Чък Колинс, директор на Програмата за неравенство към IPS, коментира, че „тези концентрации на богатство подценяват реалните нива на неравенство поради системите за укриване на активи. Ние вярваме, че затварянето на тези системи е от решаващо значение за намаляване на екстремната концентрация на богатството”.
Пропастта в разделението на богатството демонстрира как неолибералната икономическа система действа като игра с нулева сума, основаваща се на обезсилването на бедните.
За никого не е тайна, че богатите индивиди и корпорации прехвърлят огромните си финансови активи към данъчни убежища. До голяма степен това пиратство на привилегированите класи обаче е напълно законно и дори окуражавано от действащото данъчно законодателство. От друга страна домакинствата от работническата класа са изправени пред ежедневна борба да запазят жилищата си, да образоват децата си или да се лекуват, заради което често се превръщат във виртуални затворници на дълговете си. В днешно време най-бедният 1% от домакинствата в САЩ имат общи дългове в размер на 196 млрд. долара, докато най-богатият 1% разполагат с нетни активи за 33.4 трлн. долара.
Една пета от американските домакинства и около една трета от испаноезичните и чернокожите семейства имат нулево или негативно нетно богатство. Задълбочаването на расовите разделения не са единственият ефект от това разпределение на богатството. Концентрацията на акумулираните активи утежнява дългосрочната икономическа несигурност в малцинствените общности и създава пропаст и по полов признак. Като цяло все по-поляризираната икономическа структура подкопава средната класа, ерозира обществените услуги и води до дългогодишна стагнация в заплащането.
Предложеният от Републиканската партия данъчен закон претендира да е насочен срещу офшорните зони. Предвиденото в него преминаване към териториална данъчна система на теория ще доведе до облагане на големите печалби на местни компании, държани в чужбина. Дребният шрифт в проекта обаче показва редица изключения, които значително ще ограничат обема на корпоративните печалби, които наистина ще бъдат засегнати.
Идеята е да се облагат печалби от чужбина над праг от 100 млн. долара, базиран на възвръщаемостта на активите. Като база обаче се предвижда да бъдат отчитани само материални активи като сгради, заводи и инвентар, но не и нематериални активи като патенти. Рамката е така структурирана, че „в този данък всъщност се явява стимул за изнасяне на материални активи в чужбина”, отбелязва икономистът от колежа Рийд Кимбърли Клаусинг. На практика това ще е стимул за изнасяне не само на финансови активи, но и на реални работни места.
Според становището на Коалицията за финансова отчетност и корпоративна прозрачност „компаниите ще бъдат стимулирани не само да прекарват печалбите си през данъчни убежища, но и да преместват производства и работни места в страни с ниски данъци”. Давайки още повече сила на най-токсичните форми на капитала, републиканците предлагат и бонус за индустриите, свързани с изкопаеми горива. Проектът предвижда изключение от коригираните данъчни ставки само за петролните и газови компании – същите компании, които унищожават околната среда и укриват печалбите си в чужбина.
Това означава, че американските работници ще бъдат ударени от две посоки – от недостига на приходи в бюджета и от изчезването на местни работни места, тъй като мултинационалните корпорации ще бъдат стимулирани да изнасят капитали зад граница.
Warren Buffett loves to play the ukulele. He asked me to sing along in our first #VR video: https://t.co/VZE9h0KWcu pic.twitter.com/ZsuJ6Dhxhb
— Bill Gates (@BillGates) July 6, 2016
Фундаменталният, структурен проблем, който трябва да бъде решен, е липсата на базова прозрачност в глобалната данъчна система. Наличието на такава прозрачност би позволила както на управниците, така и на обществата най-малкото да следят какво се случва с тези приходи за десетки милиарди долара, които корпорациите пренасочват от бюджетите на страните към финансови черни дупки в офшорните зони.
Организацията OxFam призовава за глобални усилия за реформи на регулациите за отчетност, така че да има ясно разкриване на информацията на ниво държави. За да има реално ограничаване на трупането на богатства в чужбина, те настояват и за директна забрана на кухите офшорни компании, които позволяват пране на пари от страна на всичко – от криминални организации до политици. В Конгреса на САЩ вече бе предложен Закон за корпоративна прозрачност, който би бил първа стъпка към налагане на регистрация за реалните собственици на тези анонимни и фантомни дружества.
„Досиетата от Рая” в крайна сметка представляват разрез само на дребна част от укритите офшорни богатства. „Това изтичане стана възможно само заради радикалната секретност, заложена в нашите данъчни закони. Това би трябвало да е зов за събуждане на законодателите, които трябва да наложат поне базова прозрачност, така че да не трябва да разчитаме на изтекли документи, за да разкриваме какво се крие под повърхността”, коментира директорът на Oxfam America Гавин Крипке.
Разбира се, ако офшорните активи бъдат изцяло разкрити, това ще обезсмисли системата от данъчни убежища. Пък и кой знае какво още ще почнат да изискват хората, ако политиците и милиардерите бъдат принудени да разкрият истинските източници на богатството си? Хората може дори да почнат да поставят под въпрос на кого трябва да се позволява да ръководи икономиките и правителствата ни.
About The Author
