Оглушително мълчание тегне над пълната с патриоти, националисти и други пишман родолюбци власт в София. Това е мълчанието по отношение на българите в Украйна. Още при конфликта в Донбас сънародниците ни имаха огромни проблеми с властта в Киев, тъй като не искаха да стават пушечно месо на фронта. България не ги защити, за да не разваля евроатлантическия рахатлък с „братска” Украйна.
Бедите за бесарабските българи зачестиха в последните месеци. И отново мълчание от правителството в София, никаква реакция от дипломацията. Ето я хронологията:
Малко преди 3 март паметникът на българските опълченци в Болград е
залят с боя и осквернен с обидни надписи.
На 18 май Василий Кащи, общински съветник в Белгород-Днестровски и зам.-председател на Асоциацията на българите в Украйна, е нападнат, залят с зельонка“ (дезинфекционен препарат с трудно изтриваем зелен цвят) и унизяван от активисти на Народния фронт, една от управляващите партии, крайно националистическа. Причината – гласувал срещу предоставянето на терен за строителство на православна църква. На 22 май депутатът и председател на Асоциацията на българите в Украйна Антон Киссе дава пресконференция и иска извинение от украинските националисти. Призовава за разследване. Обръща се за съдействие към Брюксел (не и към България, защо ли?). На 31 май, тоест днес, над 300 представители на българската общност в Бесарабия се вдигат на протест и блокират движението на автомобили пред сградата на общинския съвет в Белгород-Днестровски. Демонстрацията е срещу побоя над Кащи, оскверняването на паметници и другите посегателства върху общността. Издигат плакати „Порошенко, озапти радикалите си“, „Порошенко, не пипай българите“, „Радикалите и тези, които пребиха Кащи – в затвора“.
Искат и импийчмънт на украинския президент.
Против са етническото напрежение. Развяват знамето на България – страната, която обичат повече от хората, които я обитават.
През цялото това време българската власт мълчи. От началото на май нас също уж ни управлява националистическа коалиция, обаче и големият мъж Бойко Борисов дума не обелва, и ербап военният министър Красимир Каракачанов си трае, по-нисък от тревата е и иначе вечно намръщеният Валери Симеонов. Волен Сидеров все така си дундурка бебето… „Крайно време е политиката към бесарабските българи да се промени”, казва на 3 март Симеонов при посещение в Украйна. Но днес тази “загриженост” изглежда смешна и обидна.
Когато трябва да се блъскат баби туркини, да се трупа рейтинг с обиди към малцинствата,
да се „осветляват” еврейски и други заговори, българските патриоти са на първа линия. Когато обаче трябва една обикновена позиция да заемат публично в защита на сънародниците ни в Украйна, никакви ги няма. За нещо повече от позиция не може и да си мечтаем.
А над бесарабските ни сънародници опасността е твърде голяма. След опита на депутата Киссе публично да се противопостави над посегателствата, българската общност стана мишена на страховития и пронацистки „Десен сектор”. Одеският лидер на „Десен сектор” Сергей Стерненко ги обвини в разпалване на международен скандал в полза на Русия. Различни украински националистически групи нажежават обстановката. Нападнатият Кащи защити българската общност: „Те ни наричат сепаратисти. Защо? Защото не боядисваме оградите си в синьо-жълто? За това, че отстояваме своята позиция?“.
Българските медии реагираха с една идея по-адекватно от българската власт. Досега ескалиращият скандал бе отразяван срамежливо от вестниците, от 2-3 дни обаче се шуми. Затова е възможно в крайна сметка правителството в София да отчете „реакция” с някаква позиция или жест. Но мълчанието досега говори за
страх да не бъде нарушен политкоректния тон към Украйна,
а и за властовия псевдо патриотизъм. Като има софри, македонски наденици, гайди и хайдушки потури т.нар „обединени патриоти” са там; когато трябва да се върши работа, обединено ги няма ги.
Дълги години в очите на българските патриотари сънародниците ни от Бесарабия вършеха какви ли не чудеса – връщаха се и ни обработваха пустеещата земя, оправяха ни демографията, а от скоро са камериери и чистачи в хотелите, ликвидирайки недостига на работна ръка. Извън тази фантазия, в реалността и в настоящето, има нехайство спрямо тях,
готви им се и изборна уседналост
(забрана за гласуване извън ЕС ще ги обхване). Щеше да е смешна тая работа, ако не бе опасна – бесарабските българи са в опасност.
About The Author
