България, подобно на повечето страни от ЕС, залага приоритетно на автомобилния транспорт за превозването на товари. За разлика от водния, и особено от железопътния, този вид транспорт има много по-сериозен въглероден отпечатък. Освен за околната среда, пътищата носят значително по-голям риск от инциденти в сравнение с жп-линиите. Докато често слушаме за „войната по пътищата“, поради растящия трафик, то железопътната инфраструктура става по-безопасна паралелно с увеличаването на експлоатацията ѝ, защото така има повече средства за поддръжка и обслужващ персонал.
Въпреки това обобщените данни на Евростат за 2015 г. показват, че за 76.4% от превозените товари (за тон на километър) са използвани автомобилни пътища. Този дял е дори малко по-висок за България – 77.7%. Тази разлика е незначителна, но нещата се променят рязко, ако се фокусираме върху железопътния транспорт. Той отговаря за 17.2% от превозените товари в ЕС, но делът му у нас е едва 8.8% с ясно изразена негативна тенденция. Латвия е единствената страна в общността, която разчита повече на железопътния си транспорт, отколкото на автомобилния за превоза на товари, а при Австрия показателите са близки. Около 50% от товарите се падат на жп-транспорта и в Швейцария, която не е част от ЕС, но участва в статистическите извадки на общността. Дори Румъния, с която обикновено се сравняваме, превозва значително повече товари чрез железниците – около 20% от всички.
Данните на НСИ за първото тримесечие на 2017 г. показват ръст на товарния жп-транспорт с над 15% спрямо същия период за 2016, но той продължава да е далеч под нивата отпреди 10 години. В същото време, извършената работа от товарния автомобилен транспорт нараства с над 16%. Долната графика показва как жп-секторът не търпи никакво развитие в последните 15 години и дори се свива, докато по-вредните за околната среда и по-рискови автомобилни превози почти удвояват работата си:
Не по-различно е положението с пътническите жп-превози. Броят на пътниците в БДЖ се е свил с 4.8% за първото тримесечие на годината спрямо същия период на 2016 г. В последните 10 години се наблюдава постоянен спад, като спрямо 2007 г. сривът в броя на пътниците е над 40%. Въпреки всичко това, наскоро правителството преназначи ръководството, което на практика управлява “Холдинг БДЖ” от 2009 г. насам с мотива, че то трябва да продължи да изпълнява плана си за оздравяване на железницата.
