Германската армия има проблем с десния екстремизъм

Бетани Алън-Ебрахимиан, Foreign Policy

Странен инцидент, включващ германски офицер и планирана терористична атака, привлече вниманието към един тревожен проблем: десният екстремизъм в германската армия.

Германски лейтенант, използващ фалшива самоличност, за да се представя като сирийски бежанец, е подал молба за убежище в страната в началото на 2016 г. и дори е получавал социални помощи, след като молбата му е била одобрена. Той бе арестуван през миналата седмица и му бяха повдигнати обвинения за планиране на акт на насилие. Полицията е открила и експлозиви в дома на негов заподозрян съучастник. Според властите военният е бил мотивиран от ксенофобия и планираната атака вероятно е целяла вината да бъде хвърлена върху сирийската имигрантска общност.

На 29 април разследване на германското издание Der Spiegel разкри, че войникът е изразявал крайнодесни виждания още през 2014 г. и командващите му в армията са знаели за това – но са предпочели да гледат на другата страна. Военният министър Урсула фон дер Лайен нарече това провал в командването на Бундесвера.

Последните разкрития съвпадат с публикуван в началото на април доклад на Военната контраразузнавателна служба, която през последните години е разследвала 275 случая на предимно крайнодесен екстремизъм в редиците на армията. „Крайнодесният екстремизъм е голямо притеснение и традиционно има присъствие във въоръжените сили”, коментира пред Foreign Policy Кристиян Мьолинг, зам.-директор на изследователския институт към Германския съвет по външни отношения.

Крайнодесните убеждения устойчиво съществуват в тъмните ъгли на Бундесвера като резултат от продължаващата обсесия от славата на нацисткия Вермахт. От време на време тези проявления излизат наяве, което предизвиква скандали.

През 1995 г. елитно военно училище кани известен неонацист, прекарал години в затвора заради ролята си в бомбен атентат, да изнесе реч. През 1997 г. се появява видеозапис на войници, правещи антисемитски коментари и отправящи нацистки поздрави. През 2003 г. бившият командир на германските специални части Рейхард Гюнзел хвали консервативен депутат заради негово ревизионистко изявление, сравняващо евреите с нацистите. В последствие Гюнзел е уволнен. През 2006 г. той публикува книгата „Секретните войни”, в която подчертава корените на германските специални части в нацистката ера.

„Отчасти това е отражение на благоговението, с което някои военни продължават да се отнасят към Вермахта”, коментира Филип Лайшенхоф, изследовател в програмата на германския фонд „Маршал“ в Европа. Той е служел в звено на германските специални части в периода 2006-2007 г. „Съществува този идеален образ на германския Вермахт и неговите корави, опитни бойци. Когато бях там постоянно имаше препратки към коравостта на войниците от Вермахта. Хората, които ни обучаваха постоянно споменаваха онова време”, заявява той.

Лайшенхоф също е бил свидетел как войници слушат неонацистки музикални групи. „В близост до казармите можеш да си купиш дрехи и ключодържатели с мотивационни лозунги като „Не се оплаквай, бий се”, изписани с типичния за нацистката ера шрифт. За да изпусне парата, понякога някой се провиква „Зиг”, а друг му отговаря „Хайл”. Това не се случваше често, но и изобщо не беше тайно – властите обаче обикновено го игнорираха”, разказва бившия военен.

Опитът за атентат от член на въоръжените сили е особено обезпокоителен предвид рязкото покачване на екстремисткото насилие в Германия през последните години. Между 2014 и 2015 г. броят на насилствените престъпления, включително заплахи, палежи, опити за убийства и др., извършени от десни екстремисти, е нараснал с 42%, показва доклад на германското вътрешно министерство.

През 2015 г. броят на тези престъпления, насочени срещу чужденци, достига най-високите си нива откакто започва годишното публикуване на такива доклади през 2001 г. Авторите на доклада приписват разпространението на десничарска радикализация на реакцията към ислямисткия тероризъм, нарастването на ксенофобията на фона на притока на имигранти, както и на „безпрепятствения език на омразата”.

Десният екстремизъм често е насочен срещу имигрантите. Такъв е случаят с т.нар. „кебаб убийства”, при които през миналото десетилетие една нелегална неонацистка групировка уби няколко имигранти улични търговци, повечето от турски произход, в различни германски градове. На фона на мигрантската криза през последните две години анти-имигрантските настроения се увеличават, което позволи на дясно-популистката партия Алтернатива за Германия да отбележи серия от изборни победи в страната.

Неонацистките идеи получават особено силна опора в Източна Германия. Източният град Росток стана арена на анти-имигрантски бунтове още през 1992 г.,  като десният екстремизъм продължава да има повече последователи в региона, отколкото в която и да е друга част на страната.

Това се отразява на Бундесвера – макар в Източна Германия да живее само една пета от населението на страната, попълненията от там съставляват една трета от състава на армията. „Източна Германия е непропорционално представена в Бундесвера. Това е от значение, тъй като в бившата Германска демократична република неонацизмът е по-голям проблем, отколкото на Запад”, коментира Ханс Кунднани, старши сътрудник в германския фонд „Маршал”.

Предвид историята си от XX век, Германия проявява малко толерантност към екстремистките настроения. Член пети от Основният закон на Германия гарантира свободата на словото – но с предупреждение, че свободата на изразяване може да бъде ограничена в някои случаи. Пример за това е Ернст Зюндел, известен с отричането на Холокоста, който бе осъден на пет години затвор за подбуждане на расова омраза през 2007 г.

Германската вътрешна разузнавателна агенция – Федералната служба за защита на Конституцията, има за цел да защитава демократичните принципи и да се бори срещу десния, левия и ислямския екстремизъм. Поне на теория за военните има строги насоки какво говорене е приемливо. Всеки новопостъпващ в армията трябва да се закълне в лоялност към конституцията. Поради това в парламентарен доклад от 2017 г. се изтъква, че дори „артикулирането на виждания, враждебни към основния закон, представлява нарушение на този основен военен дълг”.

Това се отнася и за изказванията в интернет. В парламентарния доклад се цитират коментари на служещи в армията във Facebook като този: ”Някой ден управляващата криминална измет също ще осъзнае, че интеграцията на тази паплач е пълна глупост и тези паразити искат само нашите пари”. Авторът на този коментар е получил дисциплинарно наказание. Повечето от 275-те разследвания за екстремизъм в Бундесвера са свързани с някакви изказвания, включително онлайн коментари или СМС-и.

Въпреки съществуването на правила, целящи борба с екстремистката пропаганда сред военните, проблемът се влошава и заради скорошните политически промени. През 2011 г. Германия премахна задължителната военна служба. Наборната служба, привличаща хора от всички слоеве на обществото, дълго време бе виждана като важен начин за ограничаване на екстремистките настроения сред армията. Сега обаче изцяло доброволческите въоръжени сили изглежда имат по-ограничен избори при набирането на попълнения.

„Смятам, че фракцията на хората, които имат притеснителни мотиви за присъединяването си към армията се е увеличила след премахването на задължителната наборна служба”, отбелязва Лайшенхов.

В стремежа си за прочистване на екстремистите от редиците на армията германските власти увеличиха персонала на контраразузнавателната служба, която отговаря за проверките на кандидатите и разследванията за политически екстремизъм. В миналото от кандидатите се изискваше само да разкрият евентуални връзки с екстремистки групи, да представят свидетелство за съдимост и да се закълнат в Конституцията.

През месец юли влизат в сила нови правила, според които всеки кандидат трябва да бъде подложен на проверка за сигурност преди да бъде приет, като целта е екстремистите изобщо да не бъдат допускани да влизат в армията.