Украинското вътрешно министерство днес официално потвърди чрез висш свой представител вече разпространената от украинските медии информация, че убиец на застреляния вчера в центъра на Киев бивш депутат от руската Държавна дума Денис Вороненков е 28-годишният украински гражданин Павел Паршов. Убиецът веднага след нападението бе прострелян от охраната на Вороненков и по-късно почина в болница без да идва в съзнание.
Антон Герашченко, съветник на украинския вътрешен министър, оповести на страницата си във Фейсбук, че Паршов е роден през 1988 г. в Севастопол. По-рано няколко украински медии бяха съобщили, че той е родом от Днепропетровск.
Според Герашченко Паршов е бил агент на руските спецслужби и е изкарал курс за диверсанти в Русия през 2015 г., след което бил върнат в Украйна със задача да се внедри в армията ѝ или в Националната гвардия. Паршов постъпил в Националната гвардия и служил там до август 2016 г.
Герашченко информира също, че спешно започва проверка на целия състав на силовите структури на Украйна, защото „не се знае колко още такива Павел-Паршови са внедрени”.
По-рано украинският сайт „Обозреватель” беше съобщил, позовавайки се на свои източници, че убиецът Павел Паршов е бил издирван от правоохранителните органи в Днепропетровск за фиктивно предприемачество и легализация на доходи, получени по престъпен път. Сайтът показва и скрийншот от сайта на украинското МВР със съобщението за издирването на Паршов.
Украинският президент Петро Порошенко, цитиран от РИА „Новости, разпореди на военната прокуратура и на военното контраразузнаване да приемат като „дело на честта“ разследванията на убийството на Денис Вороненков, на миналогодишното убийство пак в Киев на руския журналист Павел Шеремет, чиято кола беше взривена, както и на избухналия вчера пожар в склад за боеприпаси в Балаклея, Харковска област, при който загина една жена. От Службата за безопасност на Украйна беше заявено, че ликвидирането на Вороненков и инцидентът във военния склад са свързани помежду си. Сайтът unian.net цитира Юрий Тандит, съветник на председателя на СБУ, който твърди, че двете събития са част от план за руска агресия и „за съжаление са взаимосвързани“.
Реакцията на Русия на обвиненията от Киев, че нейни спецслужби стоят зад убийството на Вороненков, бе изразена от говорителя на Кремъл Дмитрий Песков, цитиран от „Интерфакс”: „Считаме, че всякакви измислици, каквито вече звучат – за прословутата руска следа, са абсурдни. Надяваме се, че убиецът и онези, които стоят зад него, ще бъдат установени”. Според Песков случилото се свидетелства, че украинската страна не е съумяла да осигури безопасността на Вороненков.
Самият Вороненков няколко дни преди убийството си е дал интервю на „Вашингтон пост”, в което изразява страх за живота си. В статия на същия „Вашингтон пост”, излязла след смъртта му, се посочва, че неговият случай е „малко по-различен” от случаите с такива емблематични личности като Александър Литвиненко или Борис Немцов, чиято смърт също се приписва на Русия. Припомня се, че Вороненков е бил „лоялен депутат”, а бягството му от Русия в Украйна в края на миналата година става „на фона на разследване за корупция, в което фигурира и той”. Чак след старта на това разследване Вороненков станал „един от най-гръмогласните критици на Путин”, сочи „Вашингтон пост”. Изданието припомня също „неговото объркано минало, включително и споменаването на името му в Панамските досиета”, въз основа на което е направен изводът, че и други сили, освен Русия, биха могли да бъдат заинтересовани в смъртта му.
На свой ред Генадий Зюганов, лидерът на Комунистическата партия на Руската федерация, която Вороненков представляваше в Думата, изказа предположение, че убийството в Киев е „диверсия, която би могла да е замислена от Службата за сигурност на Украйна под ръководството на ЦРУ”. А зам.-председателят на групата в Думата на партията „Справедлива Русия” Михаил Емелянов е цитиран от в. „Комерсант” със следното мнение: „Аз се придържам към криминалната версия, защото Денис Вороненков доста надълбоко беше затънал в имуществени спорове и конфликти, при това с доста авторитетни хора. Все пак заради пари убиват често. А заради политика – това не беше такава фигура, която да представлява политически интерес като носител на информация или като влияние върху общественото мнение”.
Припомняме, че Денис Вороненков, депутат в руската Държавна дума от Комунистическата партия на Руската федерация, избяга в края на миналата година в Украйна заедно с жена си Мария Максакова, оперна певица и също бивша депутатка, но от прокремълската „Единна Русия”.
Предлагаме на вниманието на читателите четири версии за причините на убийството на Денис Вороненков извън официално обявената от Киев „руска следа”, публикувани от сайта Lenta.ru.
………………………………………………………………………………..
На 23 март в центъра на Киев беше убит бившият депутат от Държавната дума Денис Вороненков, наскоро получил украинско гражданство. Мнението на киевските силови структури и на властите е единодушно: че беглецът е бил ликвидиран от руските спецслужби, за да не предаде той секретна информация, включително такава, която се отнася до бягството от Украйна на президента Виктор Янукович в началото на 2014 г. Дали всичко е така еднозначно в това престъпление? Ето каква информация събра Lenta.ru
В упор
Вороненков беше убит по пладне край входа на един от най-скъпите хотели в Киев – „Премиер-палас”. Отначало в медиите и в полицейските съобщения се появи информация са престрелка в центъра в украинската столица, в резултат на която има убити и ранени. Но само минути по-късно дойде и уточняване на случилото се. Убитият е бившият депутат от Държавната дума Денис Вороненков.
В Националната полиция посочват, че политикът е бил застрелян, когато той излизал от хотела заедно с телохранителя си. (Според последвали уточнения Вороненков пристигал в хотела с кола, а килърът карал след него. Когато колата била паркираната, а депутатът излязъл от нея, за да влезе в хотела, изпращайки междувременно СМС на украински журналист, тогава убиецът изскочил от своята кола и стрелял по него – б.р.).
„Неизвестно лице е открило огън по него. Мъжът е убит, телохранителят е ранен. Все пак телохранителят е успял да стреля и е ранил нападателя,” съобщава прессекретарят на украинското МВР веднага след инцидента. По-късно става ясно, че килърт е починал в болницата. В болница е откаран и телохранителят.
Първоначално Националната полиция не предоставя на журналистите никаква допълнителна информация за нападателя – кой е, в какво състояние е, къде именно се намира.
Иля Кива, съветник на вътрешния министър, коментира пред медиите, че ранените „ще оцелеят”, без обаче да удостовери думите си с факти.
На мястото на събитиета оперативно пристигат най-важните фигури в украинските силови структури – военният прокурор Анатолий Матиос, генералният прокурор Юрий Луценко, шефът на Службата за сигурност Василий Грицак, както и представители на МВР. Убийството на Вороненков става онзи рядък случай, в който представителите на всички ведомства проявяват пълна солидарност.
Разбира се, за случилото се са обвинени руските спецслужби. „Очевидно е, че убийството на бившия депутат от Думата в Киев може да бъде изгодно на нашия главен враг – Русия, която води война срещу нас – и открита, и прикрита. В страната има немалко нейна агентура, както и хора, които помагат на това,” заявява говорителят на МВР Артьом Шевченко.
Генералният прокурор на Украйна се изказва още по-остро, характеризирайки случилото се като „показна екзекуция на свидетел”. Същевременно Луценко добавя и допълнителна интрига. Той заявява, че Вороненков вече е предоставил на следователите от Военна прокуратура „изключително важни показания”, намеквайки по този начин, че евентуалната спецоперация по ликвидирането на политика е закъсняла. Нещо повече, Луценко добавя, че Вороненков „не е единственият свидетел сред руските чиновници”.
Това, впрочем, не е тайна. В Киев отдавна се е установил друг бивш руски парламентарист – Иля Пономарьов, който също усилено е привличан към различни антируски процеси. Според разгласената след убийството информация Вороненков е отивал именно на среща с Пономарьов, който нарече убития „свидетел, смъртоносно опасен на руските силоваци”. Сега, успоредно с разследването на престъплението, генералната прокуратура на Украйна оперативно решава и въпроса с охраната както на Пономарьов, така и на всички други лица, фигуриращи в съдебния процес по делото за държавна измяна срещу Янукович.
Първа версия – игра с показанията
Вороненков пристига в Киев през октомври 2016 г., докато все още е действащ депутат на Държавната дума. Пълномощията му официално изтичат на 4 декември. Буквално ден по-късно той става гражданин на Украйна. Съдейки по всичко, беглецът е бил във връзка с украинския „Народен фронт”, който във властта е представен от секретаря на Съвета по национална сигурност и отбрана на Украйна Александър Турчинов и от шефа на МВР Арсен Аваков.
Обществеността научи за „новия украинец” на 14 февруари – от интервю в контролиран от Турчинов медиен канал. Откакто е в Украйна, Вороненков не е давал пресконференции, не участвал особено активно в политически ток-шоута, ако не се броят няколко кратки включвания. Като цяло може да се каже, че той избягваше публичната активност. Негови интервюта се появяваха в украинските медии, но трудно може да се каже къде и как са били записвани.
Силовите структури правеха доста ясни изказвания за перспективите пред беглеца – нека да стане ключов свидетел в делото за държавна измяна на Виктор Янукович, а после ще видим. Около тези показания напоследък се нагнетяваше истинска истерия. Но няма ни най-малък намек какво толкова ценно би могъл да съобщи Вороненков за сваления президент на Украйна.
В едно от последните интервюта взимащият го журналист дори директно пита бившия депутат: та вие дори не сте се познавали лично с Янукович, какво толкова можете да разкажете за него? „Доколко ценни са моите показания, това ще определи съдът. Генералният прокурор ги смята за много важни. Хайде да не изпреварваме тайната на следствието. Скоро ще има открит съд, моите показания ще прозвучат публично,” парира Вороненков. След това се интересува: „А защо трябва да се познавам лично с него? Мен не са ме питали какво яде или пие той, колко пъти ходи в тоалетната, с кого живее. Аз действително не знам нищо за тези неща, а и те нямат значение”.
Сега излиза, че след убийството на Вороненков украинските силови ведомства ще могат да използват пред съда неговите предварителни показания така, както сметнат за нужно. Няма да има кой да ги опровергае. Разбира се, само по себе си това нищо не доказва, но фактът е доста красноречив. Ами ако избягалият парламентарист всъщност нищо особено не е знаел? Ако следователите решат да му сложат в устата такива думи, каквито той самият не би харесал? Ако двете страни вече са престанали да се разбират? Въпросите са много, но уви, вече е невъзможно да се разбере какво в действителност е било положението.
Втора версия – „сакрална жертва”
Ако пък се абстрихираме от делото на Янукович, веднага се появява версията, че за Киев тази жертва е изгодна, за да обвини за нея Москва. Всъщност за такъв сценарий се споменава още през февруари, когато информацията, че Вороненков е получил украинско гражданство стана публична. Руският военен експерт Александър Жилин прогнозира между другото, че новия гражданин и неговата жена Мария Максакова отначало ще ги направят популярни, а после жестоко ще се разправят с тях, за да обвинят Русия. „Специално обучени хора от украинските служби за сигурност ще убият тази не особено умна двойка. При това показно и жестоко. Та светът да изтръпне от видяното,” прогнозира експертът, подчертавайки, че това ще бъде „сакрална жертва”.
Естествено, сега в Украйна практически е невъзможно в експертните кръгове или в медиите да се обсъждат на глас такива сценарии. Но в „кулоарните среди” се говори за това.
Планът „сакрална жертва” напълно приляга на външнополитическата логика в действията на Киев по поддържане на антируската истерия в страната и на Запад. Щом не тъй отдавна заради това украинските власти се решиха дори да проведат стрелба с ракети във въздушното пространство на Русия, където се извършват полети на граждански самолети, то ликвидирането на един политик със съмнителна репутация не изглежда като нещо немислимо.
Трета версия – радикални елементи
Още в момента на „презентацията” на Вороненков в Украйна направи впечатление колко спокойно новият гражданин беше приет от украинските радикали. От една страна, това доказва закрилата над него на „Народния фронт”, защото голяма част от радикалните групировки пряко или косвено се контролират именно от шефа на МВР Аваков. Но от друга страна пълното отсъствие на реакция от ултрадесните все пак е учудващо, като се има предвид, че бившият депутат, например, е гласувал през 2014 г. за присъединяването на Крим към Русия и се е изказвал критично за Евромайдана (макар в Киев усилено да се опитваше да се отрече). Всеки, които е наясно с вътрешноукраинските процеси, би се замислил: тук нещо не е съвсем наред.
Редно е да се обърне внимание също на това, че в Украйна като цяло и особено в радикалните организации върхушката може да се договоря с когото си иска, за наглася разни сценарии, но „долу” винаги ще се намерят хора, които ще действа по своему, изхождайки от личните си убеждения и разбирания за онова, което е правилно и което не е. В страната днес има изобилие и на отделни „патриотични” елементи, които ненавиждат всичко руско, дори първите лица в страната и да разказват как то може да се употреби за собствени интереси.
Нещо повече, тези хора обикновено имат опит от бойни действия в зоната на АТО (антитерористичната операция, както Киев нарича бойните действие в Донбас), имат достъп до оръжие, имат разузнавателна подготовка – достатъчна, за да проследят определен човек в центъра ня Киев. Така че и този сценарий не бива да се пренебрегва. А дали става дума за радикална групировка, или за герой единак, това няма особено значение. В крайна сметка новината за беглеца по принцип бе приета доста негативно от мнозина.
Четвърта версия – криминална
Всички изброени дотук версии имат ярко изразен политически характер. Но все пак не бива да се забравя, че застреляният политик е замесен и в криминален казус. В Русия през април 2015 г. срещу него е заведено наказателно дело. Вороненков употреби доста място в украинските медии, за да „разобличи” тази история. Но нямаше особен успех. Прекалено оплетени бяха неговите руски приключения. Мнозина обърнаха внимание, че биографията на този персонаж е доста богата. Там има и наркотици, и милиони долари, и преследвания, и стрелби (Вороненков твърдеше, че през 2007 г. срещу него е извършено покушение в центъра на Москва, след което той оцелял, но преживял 12 операции), и някакви икономически машинации.
Логично е да се предположи, че криминални елементи биха могли да достигнат до него в Киев заради някакви стари грехове. Има и още един вариант в този контекст, който не бива да се пропуска – новият украинец, разчитайки на най-висока закрила във властовите кръгове в Украйна, би могъл по стар навик да започне да се внедрява в местни схеми, което на някого никак да не се е харесало.
Междинните изводи сочат, че заявленията на Киев за вездесъщата ръка на Кремъл са били повече от очаквани. Но дори и първият поглед към още горещите следи подсказва, че в това дело далеч не всичко е така еднозначно.
От украинското следствие не си струва да се очаква дори донякъде реална картина на случилото се. Тя ще бъде сформирана и представена пред обществото с оглед преди всичко на политическата конюнктура. Тоест – с максимален антируски апломб.
Превод от руски: Къдринка Къдринова
About The Author
