Предизборната кампания в България плувна в сочен скандал с ярки и популярни личности, с бомбастични обвинения за някакви милиони, вадени от джобовете на данъкоплатците – ту за интервюта, ту за насилствени сделки, ту за френски болести, а накрая всичко бе полято с пикантен сос за тайни от националната сигурност, заради които никой нищо не бивало да разбере.
Единственото, което се разбира засега, е, че наблюдаваме поредното приложение на простичката технология от вечния виц: „Каже ли някой, че сестра ти е уличница, иди после се обяснявай, че нямаш сестра”. Само че, когато този прийом се прилага прекалено дърводелски, обикновено има обратен ефект. И май този път ще се окаже така.
Великият мистифакатор на българската политика Бойко Борисов явно реши, че и тази кампания няма защо да навлиза в такъв скучен коловоз като състезание на политически програми и идеи за обществено развитие. Затова си избра за мишена на разсейващ избирателя фарс дебютантката в политиката, но иначе много известната с безспорните си постижения в журналистиката Елена Йончева.
Основната му цел по схемата за „сестрата уличница” е да представи журналистката като разхитителка на държавни средства – много чувствителна тема в държава с толкова неприлично обедняло население като България. Е, и разбира се, като натякне, че Йончева някога е била в близки лични отношения с любимия му враг Сергей Станишев, да внуши, че точно в сговор с него по време на премиерстването на социалиста е попиляла свидни държавни пари.
Началният залп на Борисов по русата репортерка, оцеляла в един куп горещи точки на планетата, бе гръмовното твърдение, че когато първият му кабинет дошъл на власт през 2010-та, трябвало да плати „милиони за интервютата”, направени в чужбина от Елена Йончева, която имала „мъж премиер”, докато взимала въпросните интервюта.
После, когато журналистката логично реагира, декларира, че никога не е ползвала държавни средства за филмите си, предупреди, че ще съди Борисов за неверни твърдения и го подкани да напусне политиката, щом се докаже, че е лъгал, той веднага смени плочата. Милионните „интервюта” изчезнаха и се появиха 2 милиона лева, „договорени от нейния мъж” за някаква „сделка”, които кабинетът на ГЕРБ платил „насила”. На кого и за какво? На „едни хора за международни проучвания” и за „едни безобразия във Франция”. Но нищо повече не можел да спомене, защото „това е строго конфиденциална информация”.
Той не може, но има услужлив антураж. Който усърдно бърка буламача, та мистификацията да стане съвсем гъста и лепкава. В телевизионно интервю с Йончева, в което водещата я кара да се закълне, че не е агент на френското разузнаване (?!), се включва лицето Георги Харизанов, за когото зрителите са информирани, че е от Института за дясна политика. Човекът после авторитетно гастролира и по други медии. Обяснява, как онези 2 милиона лева, за които приказва Борисов, били дадени „на българското разузнаване за френски болести – на френското разузнаване”. И още от Харизанов: „За какво става дума и каква е връзката с Елена Йончева, ще стане ясно, след като се заведе делото. Прокуратурата ще прецени тогава каква част от секретната информация да се разсекрети. За да се разбере от какви френски болести са боледували българските данъкоплатци на стойност 2 милиона лева.”
Като чуе и прочете човек така интригуващо поднесено експертно мнение, няма как да не се заинтригува да научи нещо повече и за самия експерт. Справката в „Гугъл” услужливо поднася публикация на „24 часа” от 24.04.2014 г. под заглавието „Осъденият за изнудване Георги Харизанов – една от калинките на ГЕРБ”…
Прескачаме този бляскав герой на нашето време, и се опитваме да чуем какво говори поканеният в едно сутрешно студио заедно с него (за баланс! – ах, колко обичат това в телевизиите…) авторитетен журналист Иван Гарелов, който отлично познава Елена Йончева и високо цени журналистическите ѝ постижения. Уверява, че е разговарял с нея и тя самата няма представа за какви секретни сделки и плащания говори Бойко Борисов.
Заедно с водещите Гарелов се опитва да връща лентата към визирания от Борисов период и така се припомня, че през 2009 г. Йончева е снимала филм в Сомалия за действията на нашумелите пирати от Аденския залив. В същия период там е отвлечен кораб, плаващ под панамски флаг, с 16 български моряци на борда, а месец по-късно е освободен. В същата година след 9-месечен плен при ислямисти е освободена и българката Данка Панчова заедно с още петима души от френската хуманитарна организация, за която работи. Дали някоя държава е плащала откуп за някой от отвлечените и какво общо може да има с това с работата на Елена Йончева – тук може да се сипят само догадки, което и правят дружно всички медии.
Що се отнася до Гарелов и участието му във въпросния сутрешен блок, понеже като журналист цял живот се е занимавал с анализи на световната политика, той няма как да пропусне и българската – опитва се да търси логика в изблиците на експремиера Борисов, не я намира, прави прогнози въз основа на ефекта от скандала и задава реторични въпроси. Като същевременно изрично подчертава, че говори само в лично качество и по никакъв начин не ангажира никаква официална институция.
Резултатът? Според един запознат с механизмите за взимане на решения у нас сайт разгневеният Борисов използва любимото си средство за даване на указания – изпраща подобаващ sms на служебния премиер Огнян Герджиков, който след това уволнява Гарелов от поста му на медиен съветник към служебното правителство. Мотивът – бил нарушил „правилото за неутралност на служебното правителство в предизборната кампания”…
Така Борисов превърна легендарния Гарелов в съпътстваща щета на личния си двубой с Йончева. И със замах стреля в крака си.
Въпреки че имаше и друг избор – да се вслуша в съветите на журналиста, да овладее нервите си, да се опита да тушира скандала, да се извини на Йончева, да замаже някак положението. Вместо това предпочете да изпълни прогнозата на Гарелов – да си спретне от сегашния фарс проблем с поне толкова негативен ефект, колкото му донесе преди президентските избори и световното излагане с българската кандидатура за генерален секретар на ООН. Дори сега ефектът може да е двоен – ударите по Йончева плюс Гарелов не са само политически, а ценностни, защото се бие по емблематични за българската журналистика личности. При това те са олицетворение точно на онази все по-дефицитна истинска журналистика, която е фундаментът на демокрацията. И точно срещу нея сега се изправя отмъстителен разпространител на „секретни” фалшиви новини, който дори не показва признаци да схваща какви обществени асоциации и вибрации пораждат такива действия в ерата на Доналд Тръмп…
Кой знае дали някой ще разсекрети какво точно се крие зад „френските болести” от тази помия. Но отдавна е ясно коя е българската болест при всички нашенски било предизборни, било клеветнически кампании – хлъзгане в скандала, зяпане на сеира и заспиване на мисълта при пускането на бюлетината. Не е ли време за оздравяване?
About The Author
