Първото заседание на т.нар. „нормандска четворка“ от една година насам се фокусира повече върху ситуацията в Сирия, отколкото върху урегулиране на конфликта в Донбас, с каквато цел бе създаден този формат през 2014 г. Срещата между германският канцлер и президентите на Франция, Русия и Украйна се проведе вчера в Берлин, като това бе и първото посещение на Владимир Путин в Германия от 2013 г. Въпреки че разговорите продължиха до късно през нощта, те не произведоха много съществени резултати извън взаимните обвинения по отношение на боевете в сирийския град Алепо, както и поредните декларации в подкрепа на Минските споразумения.
Германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Франсоа Оланд използваха срещата, за да оказват натиск върху руския лидер да удължи обявената пауза в бомбардировките над източната част на град Алепо, която се контролира от джихадистки и опозиционни групировки.
Тежки обвинения
„Става въпрос за криминални активности, за престъпления срещу цивилни. Съгласни сме, че трябва да има борба с тероризма, но не с цената на живота на 300 хил. души”, заяви Меркел. Франсоа Оланд използва по-тежката фраза „военни престъпления” и се присъедини към критиките, че Русия атакува цивилно население под претекст, че воюва с тероризма. В четвъртък вечерта Меркел и Оланд ще участват в събрание на лидерите на ЕС, на което ще се обсъди и евентуалното налагане на нови санкции срещу Русия заради бомбардировките над източно Алепо.
От своя страна Путин обяви, че САЩ и другите западни страни трябва да ускорят отделянето на терористичната групировка „Фронт ан Нусра” от „здравата опозиция” в Сирия. Той също така заяви, че Москва е предложила ускоряване на приемането на нова конституция в Сирия и провеждането на нови избори. По време на срещата Русия е предложила и удължаване на паузата на бомбардировките. Първоначално тя трябваше да продължи осем часа до 16 ч. на 20 октомври, като в последствие бе удължена с още три часа.
Оланд потвърди, че Путин е предложил удължаване на хуманитарната пауза, но изтъкна, че е нужно по-дълго примирие. „Отсрочка от няколко часа няма смисъл. Населението на Алепо не може да продължи да живее в тези непоносими условия”, заявява той, цитиран от „Ройтерс”.
Въпреки експресивно декларираната загриженост за цивилните в Източно Алепо, западните лидери не коментират ежедневния обстрел от страна на бунтовниците срещу цивилни в останалата част на града, където живеят над 1,5 млн. души. От тези атаки страда особено силно квартал Шейх Максуд, контролиран от кюрдските милиции YPG, които се водят основни съюзници на САЩ в Сирия.
Преди срещата в Берлин се проведе заседание на Света за сигурност на ООН. На него Франция, Великобритания, САЩ и Украйна блокираха проектодекларация на Русия за отделяне на сирийските бунтовници и терористите и за 8-часова хуманитарна пауза в Алепо. По-рано този месец Русия наложи вето на подготвена от Франция декларация, изискваща спиране на всякакви военни полети над града. Дипломатическото напрежение между Париж и Москва доведе до отмяна на планираното посещение на Владимир Путин във Франция и постави под съмнение осъществяването на срещата на нормандската четворка в Берлин.
Минимален напредък за Украйна
Преди разговорите за Сирия, страните проведоха и среща по темата Украйна, на която присъства и президента на страната Петро Порошенко. След срещата Ангела Меркел обяви, че се е стигнало до изготвяне на вариант на предварителна „пътна карта” за прилагане на минските споразумения. Тя подчерта, че в пътната карта има голям брой несъгласувани положения, но изрази надежда, че работата по нея ще бъде завършена до ноември.
Владимир Путин от своя страна заяви, че страните са потвърдили ангажимента си към минските договорки, които трябва да стоят в основата на решаването на конфликта в югоизточна Украйна. По думите му „четворката” също така е потвърдила готовността за разширяване на мисията на ОССЕ (Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа), конкретно по отношение на контрола над изтеглянето на тежката техника.
По думите на Петро Порошенко е било договорено дори мисията на ОССЕ да е въоръжена – нещо, което Русия е отказвала в предишните разговори. Той също така заяви, че Украйна настоява изборите в Донбас да се проведат само след поемане на контрола над държавната граница и изтегляне на „чуждестранните сили”.
Заявленията на украинския президент обаче бяха опровергани от Меркел, която коментира, че провеждането на изборите е приоритет, а за въоръжена полицейска мисия на ОССЕ и връщане на контрола на границата ще може да се говори на по-късен етап. „Когато бъде готов закон за изборите, когато бъде начертан работен процес, тогава ще може да се говори и за въоръжена мисия на ОССЕ. Но днес този въпрос не беше с абсолютна спешност. Първо е нужен закон за изборите„, заявява германският канцлер.
Меркел също така подчертава, че „Украйна може да получи пълен контрол над границата си само в края на процеса”. Френският президент също постави ударението върху бързата подготовка на избори в Донбас и подчерта, че Нормандският формат остава единствената рамка за ефективно решаване на украинския проблем.
Замразен конфликт
Подписаните през февруари 2015 г. от „четворката” споразумения, известни като Минск-2, включват редица условия като спиране на огъня, изтегляне на тежкото въоръжение от фронтовата линия, обмен на военнопленници, амнистия, разоръжаване на „незаконни” формирования, възстановяване на социално-икономическите връзки.
Минските споразумения също така изискват Киев да приеме редица законови и конституционни промени, които да регламентират особения статут на Донбас и провеждането на избори там. Опитите да се прокарат законовите промени във Върховната Рада обаче срещат съпротива от страна на повечето депутати, както и от страна на крайнодесните паравоенни формирования, участващи в т.нар „антитерористична операция”.
Киев и самопровъзгласилите се „народни републики” в Донецк и Луганск си отравят взаимни обвинения за постоянните нарушения на примирието. Преди броени дни бомбен атентат в Донецк отне живота на един от най-популярните военни командири Арсений Павлов, известен с прозвището „Моторола”. Ръководството на Донецката република официално обвини Киев за покушението, а една маргинална украинска неонацистка групировка дори пое отговорност за убийството. Някои коментатори обаче изразяват съмнение в тази версия. Подобно на покушенията срещу други изявени и популярни командири като Алексей Мозговой, Павел Дремов и Александър Беднов, смъртта на Павлов предизвиква спекулации, че може да става въпрос и за вътрешни конфликти или намеса на Москва.