Преди повече от две години всички полски медии говореха от сутрин до вечер за Украйна: споразумението за асоцииране с ЕС, протестите, диктатурата на Янукович, Беркут, споразумението, подписано с участието на министър Шикорски. Революция, излъчвана на живо в Интернет. Карнавал на свободата, превърнал се в кървава драма. И в знакова победа. „Нашите“ спечелиха и изгониха „лошите“, „руските марионетки“. Какво следва обаче оттук насетне? По който и път да поеме Украйна, той ще бъде решаващ за близкото и вероятно по-дългосрочно социално и икономическо развитие на страната. Ако хората погледнат отвъд романтичните кулиси за героизма и успеха на Майдана…
Киевската улица „Институтска“ е представителна, в стила на царска Русия. Там се намират поредица от еклектични и модернистични блокове, помпозният Институт за благородни девици, монументалната сграда на Националната банка на Украйна, няколко частни резиденции с градинки. Спускаме се по „Институтска“ към Майдана, тоест Площада на независимостта. Колкото по-близо до него отиваме, толкова повече атмосферата на старата Русия изчезва – улицата е доминирана от хотел „Украйна“ от времето на социалистическия реализъм. И точно преди да се почувстваме като туристи във времето на Съветския съюз, виждаме множество снимки на лица.
Лицата са почти сто. Мустакати мъже, които в Украйна се срещат на всеки ъгъл, младежи-бунтовници с развети коси и много обикновени момчета, които се усмихват за снимка. Има няколко, които са мечтаели да се борят – облечени във военни дрехи и с качулки на главите си. Едно младо момиче. Това са „Небесните сто“, жертвите на проевропейския Майдан, борците за достойнство и свобода на Украйна, посмъртно обявени за герои. Както чуваме в украински, но понякога и в полски медии, това са хора, които спонтанно са захвърлили всичко и са отишли на барикадите, давайки живота си, за да бъде прогонен диктатора Виктор Янукович, да изкоренят остатъците от комунизма и да присъединят Украйна към Европейския съюз, за промяна към по-добро.
В тази част от „Институтска“, която е наречена Алея на Небесните сто героя, ще бъде построен паметник. Жив, реалистичен паметник. Младите момичета, които събират пари за неговото изграждане, спират минувачите и продават синьо-жълти лентички. Засега съществува импровизиран мемориал. Освен снимките, има части от барикади, каски, кръстове, бележки със стихове за борба и свобода. Табела информира на украински и английски език, че това е място на народна памет. Има и една дървена православна църквичка, но тя просто се губи на фона на архитектурата на социалистическия реализъм. И обща табела на края на улицата.
За роднините или другарите на някои от героите явно не е било достатъчно само снимка с името в редицата на загиналите. Затова фотографиите на някои от тях, заедно с кратки биографии, ни гледат и от дървета на Алеята. Всяко дърво с повече клони гордо се кичи със своя загинал герой. В непосредствена близост до старите кестени и по-малко представителните липи, от двете страни на улицата, растат дървета на не повече от две години.
Максим Шапченко, журналист и защитник на човешките права, ме посъветва да обърна внимание именно на тези дървета. Те, казва той, са най-доброто доказателство, че на Майдана нещо не е било както трябва. Малко след бягството на Янукович и смяната на властта бяха изкоренени всички дървета на ул. „Институтска“, по които имало следи от куршуми от трите най-кървави дни – 18-20 февруари 2014. Младите дръвчета се появиха на „Институтска“ непосредствено след това. Защо е било толкова важно за новите управници да полагат такива грижи? Да не би защото анализът на следите от куршуми може да определи тяхната траектория и съответно мястото, от което са изстреляни? Кой всъщност е стрелял? Кой доведе до това, че в продължение на три дни и нощи паднаха повече жертви, отколкото през предходните три месеца на протести? В действителност никой не се е занимавал с подобни анализи и съответно няма отговори на тези въпроси. Изглежда, че новото правителство има нещо сериозно за криене и версията за събитията, която разказа на света, не беше съвсем достоверна.
Светът повярва, впечатлен от достойнството на украинската революция. Преди всичко поради факта, че в ерата, когато „европейските ценности“ се разпадат, някой е рискувал живота си в тяхно име. Сега на света – западния, този, който се нарича демократичен – се продава продължението на историята. За изграждането на гражданско общество. За отговорното правителство, което се бори с корупцията и прави необходимите реформи. За унищожаването на реликвите на кървавия комунизъм. За героичната съпротива срещу руската агресия.
Максим с горчивата удовлетвореност на човек, предвидил хода на събитията доста по-рано, разказва за това, което липсва в красивата и нагласена история. Например – Законът за ограничаване свободата на словото и свободата на събранията. На 16 януари 2014 г., когато беше въведен от хората на Янукович, Европа се възмути, като го нарече драконовски закон и диктатура. Европейците имаха право, но знаят ли те, че сегашното правителство, след като показно отхвърли закона на Янукович, впоследствие тихомълком въведе свой. По бързата процедура. Трябва да признаем, че законът от януари 2014 г. влезе в сила в съответствие с предвидените процедури. Нов, още по-строг, въведен почти от днес за утре. И не е само на хартия: президентът Порошенко не позволява не само нов Майдан, но дори много по-малки събирания на недоволни от управлението му хора.
Друг водещ лозунг е борбата с корупцията. Всъщност за какво му трябва на президента-олигарх и на неговата свита да се заемат за нея? Ами да, образувани бяха сдружения, социални организации, които желаят напредък в тази област. Само че тяхното влияние е силно ограничено. Образно казано, в морето на украинската корупция, тук-там има малко островче, където няма подкупи. Например в Могилянската академия, престижен университет в Киев – там изпитите не се взимат с рушвети. Но хора от цялата страна лесно завършват медицина, въпреки че ги мързи да учат – те просто знаят кого да обсипят с „подаръци“.
Друга „блестяща“ идея за борба с корупцията в администрацията или в съдебната власт е привличането на експерти от чужбина. Първо бяха на мода грузинците. Сега тя попремина, украинците си дадоха сметка, че грузинците повече обещаваха, отколкото вършеха работа. В момента начело са поляците и докато идеята за чужденците не се компрометира изцяло, вероятно още няколко националности ще имат своя шанс. Може би тези чужденци не са корумпирани, може би дори някои от тях са с добри намерения. Но те нито познават реалността и социалните отношения, нито пък местните закони. Как тогава могат да променят или подобрят каквото и да било?
Наред с това, правителството приоритетно се захвана с антикомунизма. Западът радостно се вълнуваше от срутените паметници на Ленин, а всъщност целта на новото правителство бе да се премахне левицата от обществения живот. Дори и тази левица, която отдавна е забравила, че е левица. Съгласно новите разпоредби от декември 2015 г. Комунистическа партия на Украйна е нелегална. Твърде далеч от идеологията на социализма, въпросната партия все пак въвежда в обществените дебати определени символи и съдържание, което е свързано с отдавна отминала епоха, когато украинците живееха по-добре. Социалистическите партии теоретично действат, но са вътрешно разделени и враждуват помежду си, поради което не оказват никакво влияние върху реалността. Синдикалното движение? Максим категорично поклаща глава. Има централи, някои организации са дори членове на международни асоциации. И какво от това?! На практика не могат да направят нищо.
Цялата история за новата Украйна се оказва голяма игра. Истината всъщност е само една, казва Максим. Факт е, че Янукович избяга, а антуражът му беше разгромен. Но на тяхно място дойдоха нови олигарси. Порошенко от десетина години мечтае да бъде президент. За да трупа богатства, а не да подобрява състоянието на страната. И той последователно сбъдваше мечтата си. Когато се появи възможност, заедно с други недоволни олигарси Порошенко инвестира в организирането на протести. Да, хората имаха и реални основания да излязат на улицата. Но без парите на олигарсите нямаше да има грандиозна сцена, музикални групи, забавна атмосфера, нито стотици хора с истински пушки. Доста добре им се получиха „спонтанните“ демонстрации, подготвени и въоръжени до зъби за кървав сблъсък.
Украинците си дават сметка, че всичко това е игра, казва моят събеседник. Нямат доверие в никого от сегашната политическа класа. Ако отидат да гласуват, правят го само с мисълта, че все пак някой трябва да бъде в държавните органи. Така че гласуват без да да вярват на избрания от тях човек и на лъжовните му обещания за промяна към благоденствие. Въпреки всичко Максим вярва във възможността за промяна. Покани ме в офиса на партията, в който работи. Партия, за която е убеден, че може да доведе до промяна. Седим пред знаме с надпис „Съюз на левите сили“ – написано на руски и украински.
Тези партийни дейци говорят с хората и на двата езика и не се надпреварват в състезанието по „патриотизъм“ – приемат всички за еднакво значими граждани, независимо от техния произход. За сметка на това Максим и политическите му съмишленици се вълнуват истински от други въпроси: национализацията на предприятия съгласно действащите закони; оздравяване на икономиката; реална децентрализация на властта в страната; ефективно използване на ключовото географското положение на Украйна, което може да превърне страната в мост между Европа, Русия и Китай, а не в инструмент на антируската игра, както е било досега.
Дебатите на този етап са извън кулоарите на парламента. Съюзът не взе участие в последните избори за Върховна Рада. В местните избори партията участва в надпреварата с конкурентите в Херсонска област, където живеят над 1 милион души. Получи поддръжката на 4.6% от гласуващите. И вече успя да предизвика основателно безпокойство в екипа на Порошенко.
Правителството изпитва хронична непоносимост към левицата – това ми довери лидерът на партията Василий Волга. Достатъчно бе да го послушам няколко минути, за се запитам дали офисът на партията е най-сигурното място за среща. Порошенко не се свени да използва всички средства срещу Съюза, каза политикът. Например, бойните групи на крайната десница. Те се образуват и действат със съгласието и парите на украинските спецслужби, като основна цел е да атакуват левите активисти. Където и да отидат, хората от Съюза са заплашени от директно насилие – побой, унищожаване на имущество, дори смърт.
Десните екстремисти са абсолютно безнаказани в Украйна. Един от тях хвърли граната по полицейски служители пред Висшия съвет, уби четирима души, рани десетки, камера записа целия инцидент, той дори публично се похвали със своя „героизъм“ и …. нищо не му се случи във връзка с това. Обещал, че повече няма да хвърля гранати и бе освободен от ареста. Съвсем различна би била реакцията, ако ляв активист действа агресивно. Или ако само понечи да се защити.
Затова от Съюза на левите сили са разработили истинска стратегия за оцеляване, в стила на Шерлок Холмс. Преди да отидат където и да било, правят предварително проучване на района – събират информация и проверяват дали на мястото не се струпват „украински патриоти“, изпращат разузнавачи под прикритие… В мое присъствие в кабинета на Волга влезе активист, който тъкмо тръгваше на оглед.
В дългосрочен план ръководителят на Съюза вижда надежда в Европа. Вярно е, че Брюксел продължава да подкрепя Порошенко и да вярва в историята за Майданските барикади. Това донякъде е разбираемо. След като си повярвал, че в Украйна има отговорни политици, готови да участват в антируски сценарий, трудно е да признаеш, че си сгрешил и всъщност имаш работа с най-обикновени измамници.
Европа обаче полага грижи да съществува политически плурализъм, макар и само формален. Гледката на фашистки бойци, които меко казано разпръсват социалдемократически демонстрации, не се вписва в общата картинка на ЕС. Ако европейски политици наблюдават Съюза на левите сили, властите сериозно ще си помислят преди да позволят на десния сектор или на други „борци“ да създават безредици. Затова Василий Волга пътува до Брюксел, разказва какво става в Украйна, и кани европейците на гости в Киев.
И веднъж поканата му бе чута. За конгреса на Съюза през пролетта, когато гласуваха настоящата програма, пристигнаха гост-делегати. Организаторите информираха полицията, на която обаче не ѝ се вярваше – как, някой наистина се е вдигнал чак от Брюксел за конгреса на левицата. После, обаче, бързо осигуриха сериозна охрана за събитието. И нямаше нито атаки, нито заплахи, нито каквито и до било ексцесии. Пълен контраст на ситуацията в Херсон, където гости от Европа нямаше. Бойците не успяха да се домогнат до активистите на Съюза, но изцяло разрушиха помещенията, където се провеждаше срещата. Полицията се преструваше, че не знае нищо за това.
Единствено програмата на Съюза позволява Украйна да има бъдеще, твърди Волга. Ако всичко продължи по старому, страната просто ще се разпадне. Не е нужно този катастрофичен вариант да се случи, оптимистичен е и Максим. Промяната може да настъпи още при следващите избори. Ако хората гласуват отново за олигарсите, това ще задълбочи влошеното състояние на страната. Ако все пак осъзнаят, че „патриотизмът“ на сегашното правителство е сбор от празни обещания, ще изберат социалната справедливост и ще гласуват с бюлетини за левицата. В своя лична полза и интерес. В крайна сметка животът принадлежи на хората. Те просто трябва да се вдигнат и да го изживеят.
About The Author
