Властта е на път да съблазни обществото с фатална сделка – „свобода срещу сигурност”. Офертата е повече от неприлична – предлага ни се да пожертваме доброволно личната си свобода, неприкосновеността на личния живот, тайната на кореспонденцията срещу илюзорната защита от тероризъм. Капанът е заложен в новия закон за противодействие на тероризма и когато щракне, вече няма да има къде да се скрием. Изборът на сигурността пред свободата, както знаем, ни телепортира в света на Оруел.
През последните десетина година модата на антитерористичното законодателство шества по света. Архетипът бе заложен в Пейтриът акт (Patriot act) в САЩ, въведен след атентатите от 11 септември 2001 г. Специалното законодателство, разписано скоростно върху руините на Световния търговски център, също обещаваше „сигурност” срещу отмяната на личните права и свободи. Близо десетилетие по-късно светът вкуси горчивите му плодове и се ужаси – „грижата за сигурността” се бе изродила в терор: незаконно задържане на хора, уотърбординг в тайни затвори, подслушване на държавни лидери, индустриален шпионаж, шантаж и извличане на икономическа изгода, преследване на журналисти и техните източници. Произволът на властта в САЩ бе осветен от разобличителя Едуард Сноудън – човек, идващ от лабораторията на оруеловия свят и свидетел на извращенията от първа ръка.
През юни 2013 г. бившият сътрудник на ЦРУ и Агенцията за национална сигурност на САЩ скандализира света с разкритието, че най-големите американски интернет-компании предоставят достъп до сървърите си на спецслужбите, което им позволява да получават информация за всички техни ползватели по света.
„Тези програми нямаха никакво отношение към тероризма. Това беше само оправдание за извършването на дипломатически манипулации, икономически шпионаж и обществен контрол. Информацията е сила и без съмнение масовото следене укрепва държавната власт”, призна Сноудън през март т.г. в интервю за италианския тв канал „Секста”.
„За десет години няма задържан нито един терорист, благодарение на програмата“, бе категоричен той. Според данните, с които бившият разузнавач разполага, масовото шпиониране на американци в САЩ продължава и в момента, дори „още по-агресивно и застрашаващо личния живот, от когато и да било” .
Преди седмици, когато и Русия – страната, която му даде убежище, се поддаде на либертицидното изкушение за законодателно уреждане на борбата с тероризма, Сноудън категорично възрази срещу приемането на такъв закон и предупреди, че масовото следене не върши работа срещу тероризма, затова пък струва скъпо и може да е опасно.
Въз основа на натрупания горчив опит, нека видим какво ни предлага нашият закон за противодействие на тероризма.
Както винаги, дяволът е скрит в детайлите. В нашия случай те се наричат „преходни и заключителни разпоредби”. В тази уж техническа „опашка” на закона, в която се уточняват детайлите и наложителните промени в други закони, има откровено смущаващи текстове. От тях става ясно, че с няколко промени в Закона за специалните разузнавателни средства (СРС) и в Закона за електронните съобщения (ЗЕС) службите ще получат незабавен достъп до трафичните данни на всеки български гражданин, за когото има „обосновано предположение”, че е терорист. Нахлуването в личното ни пространство ще може да става и без разрешение на Специализирания съд, упълномощен да разрешава използването на СРС в тези случаи. Ако впоследствие съдът откаже да издаде разрешение, службите ще са длъжни да унищожат събраните данни. Но взломът ще е факт. А непреходната сага с досиетата на ДС илюстрира доколко службите са склонни да се лишават от натрупана информация.
Какво ще рече трафични данни и защо залогът е голям? Трафичните данни, или т.нар. метаданни, съдържат информация за това кой до кого изпраща имейл, кога е изпратено съобщението и местоположението на изпращача. Когато става въпрос за телефонни обаждания, информацията включва телефонните номера на обаждащия се и на приемащия, продължителността на разговора, както и местополжението на устройствата, които са използвани за комуникацията. Събирането на метаданни не е подслушване по същество, но когато службите анализират внимателно тези данни, могат лесно да сглобят цялостната картина на личния ви живот, вашите връзки, включително част от най-интимната и лична информация. Понякога дори метаданните могат да се окажат по-информативни от съдържанието на един разговор.
Така с новия закон за противодействие на тероризма на практика се въвежда АКТА – онова скандално (и отхвърлено) търговско споразумение, което под благовидния предлог, че се бори с интернет-пиратството, щеше пътем да легализира тоталното подслушване и следене. След надигналата се огромна протестна вълна тогава, през 2012 г., ушите на Големия брат бяха временно запушени. Сега управляващите се опитват да вкарат през прозореца злото, което гражданите изгониха с протести през вратата. Към този скандален текст се добавят цяла серия смущаващи разпоредби. Въвежда се правният институт “заподозрян за тероризъм” – неясно и разтегливо понятие, което всъщност отваря вратите към терора.
При „обосновано предположение” (каквото и да значи това), че дадено лице е потенциален терорист, към него ще се прилагат драстични „превантивни” мерки: отнемане на паспорта, забрана за пътуване извън страната, забрана да напуска населеното място, в което живее, да се среща с определени лица, забрана за достъп до интернет, както и забрана за притежаване и използване на повече от един телефонен номер. С други думи само подозрения ще са достатъчни, за да бъде напълно обезправено едно лице.
Само да припомня, че понятието „обосновано предположение” бе дискредитирано след атентата на бургаското летище Сарафово, при който загинаха петима израелски граждани и един българин. Тогавашният вътрешен министър Цветан Цветанов си послужи със смътната формулировка, за да припише вината за атентата на „Хизбула”, без никакви убедителни доказателства, и така даде формално основание на ЕС да обяви ливанската шиитска групировка за терористична с всички последващи възбрани oбстоятелствата около този атентат остават неясни и до днес, „Хизбула” така и не пое отговорност за взрива на „Сарафово”, но целта бе постигната.
Обоснованото предположение е най-краткият път към разправата с политически опоненти и индивидуални смутители на статуквото, тъй като спестява неудобството от предоставяне на убедителни доказателства. Работи се по подразбиране, на принципа „не го харесвам, значи е опасен”.
И отново към нашия антитерористичен закон. Правото да определят кой е опасен и кой не ще имат двама души в държавата – вътрешният министър и председателят на ДАНС. По логиката на „обоснованото предположение” това са политически фигури, доколкото и двамата се избират от парламентарното мнозинство, така че няма никакви гаранции за тяхната безпристрастност. Решението дали едно лице да бъде поставено под подозрение ще се взима от председателя на Специализирания наказателен съд или от конкретно оправомощен негов заместник.Забавен куриоз е, че понастоящем съдът се оглавява от човек на име Георги Ушев.
В името на борбата с тероризма се увеличават двойно сроковете, в които „потенциалният терорист” може да бъде лишен от граждански права. При провеждане на антитерористични операции, МВР и армията ще имат правото да ограничават абсолютно всички права на гражданите, намиращи се в района на предприеманите действия. При обявяване на извънредно положение всички комуникационни компании ще са длъжни да изпълняват безпрекословно исканията на службите и армията.
Проектозаконът дава право на властимащите на самоуправство с живота и имуществото на хората и в крайна сметка на узаконен терор. Практиката никак не е успокояваща.
Архивът на Сноудън показва, че огромната част от дейностите на американската Агенция за национална сигурност (АНС) нямат нищо общо с тероризма или националната сигурност, а са насочени предимно към икономически шпионаж: службите са подслушвали бразилския петролен гигант Petrobras, икономически конференции в Латинска Америка, енергийни компании във Венецуела и Мексико и съюзнически служби. Ушите на АНС са били обърнати към икономически субекти като банковата система SWIFT, руските„Газпром” и „Аерофлот”. Обект на наблюдение се оказаха дори президентите на Германия и Франция – Ангела Меркела и Франсоа Оланд., та се наложи американският им колега Барак Обама да им поднася извинения и обещания в стил „няма повече да правим така”.
Българските служби много отдавна са на пряко подчинение на американските, водещи офицери от САЩ наблюдават всяко тяхно действие, имат достъп до информационните масиви на МВР. Лесно е да се предположи, че същите схеми за икономически шпионаж ще бъдат приложени и у нас. Това, от една страна, осигурява предимство на американските компании при търгове и обществени поръчки, а от друга – засилва възможностите за влияние върху политически живот. Аферата Petrobras в Бразилия, завършила с отстраняването на Дилма Русеф от президентския пост, е пряк резултат от незаконното подслушване.
Гаранции срещу злоупотреби в нашия антитерористичен закон няма. Напротив.Отваря се широко вратата за злоупотреба с власт. Впрочем за това предупреждават и редица неправителствени организации.
Според адвокат Михаил Екимджиев антитерористичният закон е мракобесен и представлява грубо погазване на конституцията. Според него българските законотворци постигат същия ефект, който целят и терористите – да всеят страх!
„Някои от разпоредбите в него са откровенно мракобесни и навяват спомени за тоталитаризъм и диктатура… Това е погром върху правата на хората”, заяви известният правозащитник. Според него няма гаранции, че законът ще бъде използван само срещу лошите, а няма да бъде насочен целево срещу противниците на властта.
Срещу закона скочиха и юристите от Българския център за нестопанско право. Те възразиха остро срещу чл. 24 от проектозакона, който предвижда възможност за заличаване на юридическо лице, в това число и неправителствена организация, ако са налице данни, от които може да са направи обосновано предположение, че то е свързано с терористична дейност.
„Проектът на Закон за противодействие на тероризма не включва обяснение на това какво се разбира под „обосновано предположение“ за извършване на терористична дейност. Липсват мерки които да създадат сигурност, че тази санкция би била използвана при обективна преценка на обстоятелствата и данните от една страна, и няма да бъде използвана като инструмент за упражняване на натиск върху граждански организации, от друга”, се казва в становище на организацията.
Против закона се обяви и партия „Зелените”, според която той няма да доведе до по-ефективна борба с подготовката и извършването на терористични актове, а единствено ще служи като инструмент за саморазправа спрямо неудобни граждани чрез използването на МВР и ДАНС.
„На мнение сме, че предложеният законопроект е атака срещу основни конституционни права на гражданите, както и срещу базисни правни положения като презумпцията за невиновност”, гласи позицията на партията.
Срещу тези аргументирани становища мотивите на властта определено издишат. Според вътрешния министър Румяна Бъчварова законът е „умерен” в сравнение с други (кои?), а заложените в него мерки са „с цел да гарантираме живота на гражданите, дори това да е свързано с ограничаването на правата на хора, които участват в терористичния процес”.
В полза на закона се очаква скоро да бъде възкресено и делото за атентата в „Сарафово”. Колкото да ни напомни за терористичната заплаха и да упражни търсения психологически натиск върху населението. Съобщи го наскоро главният прокурор Сотир Цацаров – отявлен лобист на репресивния законопроект.
Страстен поддръжник на антитерористичните мерки е и бившият вътрешен министър на ГЕРБ Цветан Цветанов, който се прочу с полицейски произвол и излишна употреба на насилие.
Дори законът никога да не бъде приложен, което е малко вероятно, самата възможност за брутално нахлуване в личния живот парализира ума. Според психолози хората променят радикално поведението си, когато знаят, че са наблюдавани. Те инстинктивно се стремят да се придържат към общоприетите социални норми, избягвайки действия, които биха минали за необичайни или девиантни. С други думи – чувството, че си наблюдаван, слага намордник, автоматично превръща свободния човек в конформист.
Последният пример за това как службите употребяват антитерористичното законодателство е от Полша. В дните преди срещата на върха на НАТО във Варшава бе проведена хайка за леви активисти, преценени като потенциална заплаха за комфорта на атлантиците. Вероятно въз основа на „обосновано предположение”. Блогъри, журналисти и членове на крайнолеви формации бяха привикани в полицията за обяснения по случаи, засягащи строго личния им живот. Службите бяха проникнали в техните имейли, чатове и профили в социалните мрежи в търсене на компрометиращи факти, с които да ги заставят да кротуват.
Терорът, маскиран като борба с тероризма, е уотърбординг, давещ всяка политическа съпротива. И тъй като институциите не са в състояние да наблюдават всички хора през цялото време, решението е да се създаде впечатление за „всевиждащото око” на властта като средство за подчинение и послушание. Масовото подслушване е коварният отговор на службите срещу надигащото се социално недоволство, предизвикано от пагубните ефекти на икономическата и финансова глобализация. Една стъпка над това, което Лоик Вакан нарече „полицейско управление на мизерията”.
С новия закон за противодействие на тероризма България се вписва в общата тенденция към узаконяване на насилието над личността. Затова не бива опитите за сделка „свобода срещу сигурност” под благовидния предлог, че така някой „се грижи за живота ни”, да бъдат подминавани с мълчание. Утре неизбежно ще дойде и вашият ред.
About The Author
