В категории:България

Заведи ме в някоя квартална кръчма!

Редно ли е водеща държавна културна институция като Националната художествена галерия да се превръща в заведение, което всеки може да наеме за всичко и да няма контрол -този въпрос не вълнува никого вече пети ден

Шунка и разкош за ценители. Снимка: фейсбук профил на Национална галерия

Пети ден вече не стихва скандалът с ,,изядените“ женски тела, заформен от художничката Ода Жон (с истинско име Михаела Дановска). Едни българи се възмутиха от естетическата стойност на провокацията, други – сметнаха за нередно т.нар културен елит да пирува насред толкова много бедни българи. Скандалът обаче има и други две, необговорени до момента страни. Те са по-важни от наредената по масите шунка.

Първата страна е, че всичко на този свят се продава. Продава се дори пространството на държавни институции, в случая – Балната зала от Двореца на площад „Княз Александър І“, част от Националната галерия. Появи ли се клиент – продава се. Именно в качеството си на клиент Жон наема Двореца, за да открие изложба и да спретне после ,,масите с тела“ пред отбрани гости.

Втората страна на скандала е, че щом този клиент си плаща, може да сътвори всичко на този свят – нито някой пита за какво вади парите, нито го контролира. На читателите на ,,Барикада“ може би им се струва нередно представителите на Националната галерия да нямат представа какво точно е била замислила художничката? Но точно така е било – не са имали представа и не са се интересували.

Още по-стряскащото е, че принципът ,,Клиентът има право на всичко!“ нито предизвиква срам, нито е крит. Напротив – превърнат е в доктрина. И именно с него се оправда впоследствие Националната галерия.

Редно ли е водеща държавна културна институция да се превръща в квартална кръчма, която всеки може да наеме за известно време, и никой да не се вълнува какво ще се случва  там – ето този въпрос въобще не вълнува никого вече пети ден.

Нека видим какво точно казва Яра Бубнова, директор на Националната галерия. Публикуваме избрани моменти от интервюто ѝ пред сайта „Площад Славейков“: ,,Ода Жон и нейните асистенти са направили списък със 100 гости. Попитах я защо точно 100, тъй като и аз не знаех какъв ще е сюжетът на този коктейл… Аз знаех, че ще е пърформанс, но не знаех, че ще има тела от меса. Знаех, че ще има скулптури, че ще има специално аранжирани маси, че ще има специално поканени хора – всички от сферата на изкуството. Знаех, че ще  дойдат хора от чужбина, но честно казано, не съм уточнявала сценария с подробности – когато човек ти казва, че планира някакъв по-специален коктейл, не разпитваме какво ще се сервира, но и защото ние вече бяхме поели ангажимент още при подписването на договора за този проект. А това се случи преди една година – и в договора пише „Коктейл в Балната зала след откриването“… Приемът след откриването може да бъде всякакъв, аз лично съм била на всякакви приеми и някои са били на невероятни места. Често са в дворци, във Виена може да наемеш почти всеки дворец, там включително и в Kunsthistorisches Museum се правят приеми, произведенията висят по стените, никой не ги сваля. В нашия случай нямаше произведения, защото в Балната зала нямаме експозиция…. Ако някой се съмнява въобще може ли това да се прави в музея, в сайта на лондонската галерия „Тейт“ е публикуван ценоразпис какво може да се наеме и за какъв вид събития. И това става в експозиционни пространства, инак не е интересно“.

Накратко – Жон си платила чрез договор отдавна да направи изложба, казала, че ще има коктейл след откриването, никой не се заинтересувал какво точно ще прави, а не се интересувал, защото си е нейна работа – нали плаща; според логиката на Бубнова всичко това е нормално, понеже по света е така; чакаме Националната галерия да изработи публичен ценоразпис.

Жон, чието родно име е Дановска, и Яра Бубнова (с очилата на заден план), не показват притеснения. Снимка: фейсбук страница на Национална художествена галерия

Нека видим и какво точно съобщение публикува на фейсбук профила си Националната галерия след лумването на скандала. Ето го: ,,На 22 ноември т.г. в залите на първия етаж на Двореца се откри за първи път в България голямата ретроспективна изложба „Сърцевина“, подготвена специално за залите на Националната галерия/Двореца от Ода Жон (артистичия псевдоним на Михаела Дановска) с куратор Надежда Джакова. Според договора между галерията и авторката, същата вечер в Балната зала, в която няма експозиция, се организира коктейл, назован от художничката „Вечеря – натюрморт“. Ода Жон, галерия Темплон (Париж), която финасира проекта с всички компоненти, и асистентите ѝ изпратиха специални поименни покани с ръчно нарисувани детайли до подбраните от тях гости… Визията, сценарият, сценографията, както и скулптурните елементи в аранжирането на масите и менюто бяха по идея на художничката и илюстрират индивидуалния ѝ стил и концепцията на изложбата“. Тоест, обяснението пак е същото – платила си Ода Жон и това е всичко.

На читателите оставяме тема за размисъл – до каква деградация е стигнало ,,пазарното мислене“ в България. Аргументите му са толкова силни, че утре, ако някой наеме Балната зала, за да повръща наволя, спокойно ще може да си го направи – нали ще плати. Силно се надяваме да не се появи такъв клиент. Или поне да си изчисти после. Чистенето следва да се уточни в ценоразписа.

Оставете коментар