В категории:Икономика

НАФТА 2 на Тръмп е просто повече от същото

Слабостите на обновената сделка между САЩ, Мексико и Канада отразяват фундаментално антидемократичната природа на споразуменията за свободна търговия

pixabay.com

Мишел Чен, The Nation

Когато президентът Тръмп обяви грандиозния си план за нова и подобрена НАФТА, той изглежда е най-горд с новото име. Вместо НАФТА, новото споразумение за свободна търговия носи тромавото име Споразумение Съединени щати-Мексико-Канада (USMCA). И това не е учудващо, като се има предвид, че извън смененото име, споразумението представлява все същата стара история.

В своя анализ на окончателната чернова на споразумението, профсъюзът на превозвачите LAC, Американската федерация на учителите и други големи синдикати заключават, че „частичните” реформи в новата сделка не решават проблемите, предизвикани от старата НАФТА. Според техните оценки текстът също така като цяло неглижира „основния факт, че пазарно-фундаменталисткият, прокорпоративен подход на Съединените щати към търговията и глобализацията се е провалил социално, политически и икономически”. Правозащитните организации дадоха средни оценки на екологичните, трудови и социални защити в НАФТА 2, отбелязвайки, че новата сделка застрашава да отслаби и без това остарелите гаранции за обществения интерес.

Новата сделка на Тръмп се опитва, поне номинално, да намери решение за един от основните проблеми, свързани с НАФТА – миграцията. Организацията Centro de los derechos del migrante, която защитава правата на мексиканските работници с визи, похвали предвидените мерки, но също така подчерта, че „не можем да определим дали новият механизъм ще е достатъчен за справяне със злоупотребите, преди да го пробваме на практика”. А в светлината на тежките трудови нарушения, които разяждат системата на „гостуващи” работници от Мексико, не е ясно дали изобщо този механизъм ще бъде приложен. От LAC посочват, че тези разпоредби не гарантират равна защита според вътрешното законодателство. Според синдиката този пропуск „може да затвърди различното третиране на работниците-мигранти… Очевидно е, че докато правителството продължава да позволява с който и да е работник да бъде злоупотребявано без последствия, това създава риск за всички работници”.

Отразявайки стратегията на Тръмп да възнаграждава влиятелни групи по интереси, споразумението прави жестове към работниците в автомобилната индустрия, като повишава изискванията за дела на произведените в САЩ части за всеки модел до 75%. Новото споразумение въвежда и безпрецедентна клауза, гарантираща базова заплата от 16 долара на час за „производствените работници”. Тези мерки могат и да доведат до положително развитие, но от LAC предупреждават, че все още не е ясно дали обикновените работници наистина ще получат защита от постоянното понижаване на трудовите стандарти. Причината за съмнението е, че прилагането на мерките ще зависи от точните правни дефиниции, които зависят от преценката на администрацията.

Синдикатът United Auto Workers посочва проблема с ендемичната корупция в Мексико и заявява, че за да има реална полза за работниците от реформите, Вашингтон трябва да подсигури, че „Мексико ще поправи слабото си трудово законодателство и ще въведе нови защити за работещите”. Трудно е да си представим такива усилия от администрация, която систематично разрушава трудовите защити в собствената си страна.

Същевременно Мексико вече е поело по по-прогресивна траектория по отношение на правата на трудещите се, въпреки натиска на „свободната търговия”. Според Мануел Перес-Роха от Института за политически изследвания, новите клаузи за труда представляват „добро признание” за недостатъците на НАФТА, но липсата на гаранции за прилагането им остава основна пречка. Дори по-позитивно звучащите правила за работническите права са обект на „меко законодателство” и са лишени от правно обвързващ мандат. „И още по-важно – подобрението на трудовите стандарти и правила в Мексико не зависи от споразуменията за свободна търговия, а от вътрешната политика”, добавя той. В този смисъл управлението на спечелилия изборите ляв кандидат Андрес Мануел Лопес Обрадор ще е много по-важно от какъвто и да е натиск, оказван от преговарящите във Вашингтон.

По подобен начин Тръмп удря рамо на щатската млечна индустрия като натиска Канада да премахне търговските защити на своите млекопроизводители. Цената на „пазарната конкуренция” за Канада е унищожаването на отдавна действащата ѝ система за управление на снабдяването с млечни продукти, която регулира вътрешното производство, за да защитава местните пазари. В дългосрочен план този аспект от споразумението насърчава неолибералната пазарна дерегулация, която стои зад реалните проблеми на щатските млекопроизводители: нерегулираното свръхпроизводство, което стимулира експортен дъмпинг.

С по-разрушителен потенциал е улесняването на износа на изкопаеми горива за Мексико. Според екологичната организация Sierra Club, новото споразумение запазва клаузите за „стимулиращо разрастване на фракинга в САЩ и увеличаване на трансграничните тръбопроводи, както и нарастване на зависимостта на Мексико от замърсяващи атмосферата горива”. „Предвид това, че вносът на природен газ в Мексико е нараснал с над 1000% от 90-те години насам, НАФТА подкопава усилията на страната да премине към възобновяеми енергийни източници”, изтъкват от групата. Енергийните компании вече кръжат над местните общности в Мексико. Само в областта Сиера Норте де Пуебла вече са набелязани 1440 кладенеца за шистов газ, без съобразяване с крехките екосистеми и поселенията на коренно население.

Макар Тръмп да обещава, че ще ограничи негативните ефекти от НАФТА върху общностите в САЩ, новата версия на споразумението всъщност приканва инвеститорите да си пробият път в обществени институции, които досега бяха защитени от дерегулация и приватизация. Новите структури на регулаторния процес могат да доведат до въвеждане на пазарни принципи в чувствителни сектори като здравеопазването (включително контрола на цените над животоспасяващи лекарства), обществения транспорт и общинските системи за водоснабдяване. Новото споразумение също така съдържа клаузи, които затрудняват предлагането на генерични лекарства на пазара, което е от полза на щатските фармацевтични корпорации, но не и на пациентите в САЩ и Канада.

Превозваческият синдикат LAC предупреждава, че „никоя търговска сделка не трябва да възпрепятства правото на гражданите на една държава да определят сами кой е най-добрият начин за осигуряване на обществени услуги”. Това обаче е основната цел на търговските сделки: да приоритизират пазарния либерализъм за сметка свободите на хората. Слабостите на USMCA отразяват фундаментално антидемократичната природа на преговорния процес, който е доминиран от корпоративни договорки, скрити от погледа на публиката.

Левият синдикат UE (United Electrical, Radio and Machine Workers of America), който водеше кампания за трансгранична солидарност за работниците, засегнати от НАФТА, отхвърли USMCA като политическо ребрандиране на старото положение. „Вместо действащо извън Конституцията корпоративно право, работниците и общностите ни заслужават споразумение, което защитава правото ни на достоен и екологично устойчив живот, и да налага механизми, подсигуряващи защитата на суверенитета, демокрацията и справедливостта от корпоративните попълзновения, които са в полза на 1% за сметка на останалите 99%”, заявяват от синдиката.

Засега няма големи надежди за значителни ревизии в споразумението, преди да бъде одобрено от контролирания от републиканците Конгрес и президентската администрация. Дори ако демократите спечелят мнозинство в Камарата на представителите на предстоящите избори, и дори ако в окончателния вариант се прокраднат някакви малки прогресивни ревизии, няма да има достатъчни гаранции за изпълнимостта им, заявява Артър Стамулис, координатор на гражданската инициатива Citizens Trade.

Освен това тези търговски споразумения биват промотирани както от републиканците, така и от демократите. Така че изходът от ситуацията зависи най-много от това какъв политически натиск ще успеят да наложат на Конгреса активистите. Освен потенциалната промяна на силите в Конгреса, издигането на власт на по-лява администрация в Мексико също създава възможности. „Според мен по-важният въпрос е дали работниците ще са достатъчно обединени, за да повлияят на Демократическата партия и да прокарват ясна стратегия с ясни искания ” казва Стамулис.

Новата НАФТА може да съдържа и някои приятни за ухото политически тонове. Но както винаги, реалните ефекти от клаузите за защита на труда, околната среда и човешките права зависят политическата воля законът да се използва в полза на общностите. Тази политическа воля се корени в нещо, което неизбежно остава извън сделките за свободна търговия: силата на хората да отхвърлят една манипулирана система.

Оставете коментар