В категории:Мултимедия / Свят / Фотогалерия

Мадагаскар на кръстопът (СНИМКИ)

Екзотичният остров е пред президентски избори с 36 кандидати. „Барикада” следи събитията пряко чрез специални пратеници, които участват в международна наблюдателска мисия. Вижте снимки от предизборната кампания, от всекидневието на столицата Антананариво и от гостуване в царството на лемурите

Младите хора преобладават по улиците на Антананариво. Снимка: Къдринка Къдринова
Младите хора преобладават по улиците на Антананариво. Снимка: Къдринка Къдринова

Не, истинският Мадагаскар няма нищо общо с американската анимационна измишльотина „Мадагаскар”.

Животът на този остров – най-големия в Индийския океан – никак не прилича на весела цветна картинка. Мизерията попарва погледа на всеки, кацнал в столицата Антананариво след дълъг полет от по-благоустроената част на света. Над 2-милионният град е разпилян по хълмове, заобиколили езеро, канали и оризища. Опасващите го пояси на бедността оставят скромно пространство за тук-там пробилата модерна и лъскава архитектура.

Битът на стотици хиляди хора в 2-милионната столица е такъв. Снимка: Къдринка Къдринова
Битът на стотици хиляди хора в 2-милионната столица е такъв. Снимка: Къдринка Къдринова

Въпреки тропическите ширини, горещината не е непоносима, защото Антананариво е на 1300 метра надморска височина, насред обширна планинска зона, заемаща по-голямата част на острова.

Казват, че по онези части на крайбрежието, където бурният Индийски океан е сравнително най-кротък и е позволил изграждането на посещавани от европейски туристи курорти, нищетата не биела толкова на очи, колкото в столицата. Впрочем, в Антананариво някои квартали също са като от друг свят. Понякога само пътното платно дели контрастните гледки.

Водоемите, в които безстрашно се плискат деца, а майките им перат дрехи, изглеждат мръсни и повечето наистина са затлачени от битови отпадъци.

Пояси на нищетата опасват столицата на Мадагаскар. Снимка: Къдринка Къдринова
Пояси на нищетата опасват столицата на Мадагаскар. Снимка: Къдринка Къдринова

Но дори и реките в горската планинска зона извън града са кафяви – само че не от замърсяване, а защото във водите им има високо съдържание на минерали и метали, с каквито е богата червената мадагаскарска почва. Доста апетити събужда все още слабо разработеното съдържание на тукашните недра – графит, хром, слюда, полускъпоценни камъни и т.н.

587 000 квадратни километра с уникална геологична структура, флора и фауна – това е Мадагаскар. Отломък е от праисторическия суперконтинент Гондвана. Откъснал се е от Индустан и е „пристанал” на Африка, от която го отделя само Мозамбикският проток.

Република Мадагаскар днес е най-голямата държава в света, разположена на един-единствен остров. Тук живеят 25 милиона души. Те са потомци на древни преселници от остров Борнео, които са концентрирани главно в централната планинска част на страната, и на пришълци от африканския бряг, предимно от народността банту – те са най-много по крайбрежието. Но има и още доста други етноси, смесени тук – общо около 18. Из улиците могат да се срещнат ярко изразени типажи с азиатски корени, както и други – с африкански. А преобладаващият местен облик е колоритна и ефектна кръстоска между двете потекла.

Продавачка от улична сергия. Снимка: Къдринка Къдринова
Продавачка от улична сергия. Снимка: Къдринка Къдринова

Уви, най-отличителната черта на мадагаскарците обаче си остава не друго, а бедността – 80 процента от хората на острова живеят с по-малко от 2 долара на ден.

Само 40% от столичните обитатели имат достъп до електричество. А като цяло за страната положението е още по-стряскащо – едва 15% от хората ползват ток.

80 на сто от мадагарскарците живеят с по-малко от 2 долара на ден. Снимка: Къдринка Къдринова
80 на сто от мадагарскарците живеят с по-малко от 2 долара на ден. Снимка: Къдринка Къдринова

Въпреки мизерията, повечето мадагаскарци са засмени и дружелюбни, обичат да общуват шумно и весело. Е, някои няма да пропуснат да пребъркат някой зазяпал се турист, ако могат – не от лошотия, а заради малко справедливост. Щом е дошъл чак до страната им, значи има какво да сподели и с тях.

Майките масово носят бебетата си на ръце. Детските колички тук са слабо познати–явно не са по джоба на мнозинството. Снимка: Къдринка Къдринова
Мадагаскарски жени в празничен ден преди литургия. Майките масово носят бебетата си на ръце. Детските колички тук са слабо познати – явно не са по джоба на мнозинството. Снимка: Къдринка Къдринова

Мадагаскарците не се церемонят и с управляващите си, повечето от които през последните десетилетия не са били особено загрижени за добруването на народа и са прекалявали със собствените си облаги. Страната е известна с хроническата си политическа нестабилност. Случват се и преврати. Рядко изборен процес е преминавал досега без оспорвания, преливащи в ожесточени сблъсъци между „отборите” на различни кандидати.

Гневът на хората, който често избликва срещу политиците, се трупа от беднотията на масите и корупцията по върховете. Снимка: Къдринка Къдринова
Гневът на хората, който често избликва срещу политиците, се трупа от беднотията на масите и корупцията по върховете. Снимка: Къдринка Къдринова

Затова специално международно внимание е съсредоточено сега към президентските избори в страната, насрочени за 7 ноември. В Антананариво вече под пълна пара работят около 15 наблюдателски мисии, изпратени от различни региони и организации – включително от Европейския съюз, от Африканския съюз, от много НПО-та, като например CIS-EMO (Commonwealth of Independent States — Election Monitoring Organization), която покани в своя наблюдателски екип и журналисти от „Барикада”.

От софийска перспектива Мадагаскар и изборите му може и да изглеждат много далечни. Но не са. Всъщност съдбата на някогашната френска колония, преминала и през дълъг период на „социалистическа ориентация” и дружба с бившия соцлагер, буди и днес сериозни геополитически съперничества. Кой ще я управлява, ще има ли политическа стабилност и гаранции за чуждите инвеститори с подчертан интерес към ресурсите и към стратегическото местоположение – това са въпроси, вълнуващи доста влиятелни международни фактори.

Кандидатурите си за предстоящия на 7 ноември вот за президент са издигнали 36 кандидати – това е рекорд дори за Мадагарскар, защото на предишните тукашни избори през 2013-та претендентите са били „едва” 33-ма. И още нещо интересно – при гласуването преди 5 години е било забранено да се кандидатират бивши президенти. Сега забраната е отпаднала, затова четирима от 36-мата сегашни претенденти вече са седяли на президентското кресло.

Сред тях е ветеранът Дидие Рацирака (роден през 1936 г.), който през 70-те и 80-те години на миналия век прокарва „социалистическата ориентация”, но и по-късно остава активно в политиката, като последният му мандат приключва през 2001 г.

Кандидат е и настоящият президент Ери Радзаунаримампианина, избран през 2013-та. Състезават се също и заемалите поста на държавен глава Марк Раваломанана и Андри Ражоелина, влизали в остри противопоставяния помежду си.

Именно последните двама са сочени като най-сериозни претенденти и съперници в сегашните избори, въпреки че често се споменава и настоящият президент Радзаунаримампианина. А Рацирака не е възприеман много сериозно най-вече заради преклонната му възраст.

Двойка млади привърженици на Андри Ражоелина. Момчето и момичето видимо са от двете различни потекла на местните жители–африканското и азиатското. Снимка: Къдринка Къдринова
Двойка млади привърженици на Андри Ражоелина. Момчето и момичето видимо са от двете различни потекла на местните жители – африканското и азиатското. Снимка: Къдринка Къдринова

Всички тези заключения обаче се базират само на субективни преценки и коментари и не стъпват на никакви сондажи, защото анкетите преди вота, както и екзитполовете по време на вота, всъщност не се допускат от местното законодателство. Или по-точно – законодателството не забранява провеждането им, но забранява публикуването на резултатите им преди приключване на вота.

Камион с агитатори за Ери Радзаунаримампианина. Снимка: Къдринка Къдринова
Камион с агитатори за Ери Радзаунаримампианина. Снимка: Къдринка Къдринова

Въпреки липсата на официални анкетни данни обаче чуждите кореспонденти тук отдавна са определили тримата фаворити – Ражоелина, Раваломанана и Радзаунаримампианина. И дори са улеснили съвсем характеризирането и различаването им, обобщавайки, че за президентския пост се борят „диджеят, млекарят и счетоводителят”. Просто младият и атрактивен Ражоелина наистина е започнал кариерата си като диджей, макар днес гордо да кръстосва небето на Антананариво с личния си хеликоптер като един от най-успешните предприемачи. На свой ред Раваломанана е известен с кравефермите си и с бизнеса си с мляко. А Радзаунаримампианина е завършил счетоводство в Канада и е бил финансов министър при президентстването на Ражоелина.

Фенове на Марк Раваломанана. Снимка: Къдринка Къдринова
Фенове на Марк Раваломанана. Снимка: Къдринка Къдринова

А ето и още някои важни подробности от предисторията на сегашното състезание. За Раваломанана трябва да се припомни, че през 2001 г. се състезава в тогавашните избори с Рацирака и обявява, че ги е спечелил още на първия тур, въпреки че официалните резултати сочат необходимост от балотаж. Сгорещяването на страстите тогава стига такива градуси, че се намесва Франция и се провежда ново преброяване, което дава правото на Раваломанана. Тогава пък скача Рацирака, който отказва да го признае за президент. Драмите продължават чак до 2002 г., когато французите прибират Рацирака в изгнание в Париж и Раваломанана все пак сяда в президентското кресло.

Докато е на държавния връх, той става и… български свекър. През 2004 г. Раваломанана и съпругата му пристигат в Бургас, за да отпразнуват сватбата на сина си Жосоа с бургазлийката Гергана Георгиева. Младите следвали заедно в Германия и се влюбили.

Що се отнася до свекървата на Гергана – Лалао Раваломанана, съпругата на Марк Раваломанана, от 2015 г. и досега тя е кмет на Антананариво.

Президентстването на българския свекър обаче не свършва добре. След няколко междинни метежа, през 2009 г. той е свален след масов бунт, предизвикан от решението му да предаде на голяма южнокорейска компания половината от селскостопанската земя в Мадагаскар за период от 99 г. с цел производство на царевица и палмово масло, плюс ангажимент тази продукция изцяло да се изнася в Южна Корея.

Протестите са оглавени от 34-годишния тогава Ражоелина – кмет на Антананариво, шампион на Мадагаскар по карате и популярен диджей. Той печели и подкрепата на военните, които също се вдигат срещу Раваломанана. Така дотогавашният президент е принуден да подаде оставка и да емигрира в Южна Африка. Ражоелина поема президентския пост, но среща големи проблеми с международното признание на управлението му. На свой ред също преживява опит на военните да го свалят.

Все пак той полага усилия да изгради политически диалог в страната, да структурира независима избирателна комисия и да проведе президентски избори през 2013 г. – същите, на които е забранено да се явяват бивши държавни глави. Те са спечелени от дотогавашния финансов министър в екипа на Ражоелина – Радзаунаримампианина. И неговото избиране не минава без оспорване и улични вълнения, като при един от най-сериозните инциденти взрив убива дете и ранява около 30 души.

Управлението на Радзаунаримампианина също не минава безоблачно – срещу него е предприет опит за импийчмънт, който обаче не е одобрен от Конституционния съд. А когато през април т.г. президентът решава да реформира избирателния закон, срещу него скача опозицията, започват масови протести и накрая той е принуден да приеме прехвърлянето на властта на временен премиер, който всъщност подготвя и сегашните избори.

Ето в каква сложна плетеница помежду си са тримата фаворити за вота на 7 ноември.

През последните дни улиците на Антананариво са изпълнени с шумни шествия на привърженици на този или на онзи кандидат. Камиони с високоговорители, знамена и скандиращи младежи също кръстосват града. Няма как да се сбъркат феновете на един или на друг претендент, защото всички са облечени в щедро  раздавани от любимците им тениски с ликовете на лидерите, като всеки освен това си има и свой определен цвят. Ражоелина – оранжев, Раваломанана – бял, Радзаунаримампианина – син и т.н.

На 7 ноември около 10 милиона избиратели се очаква да отидат до 25-те хиляди секции, които бе обявено, че ще бъдат открити за гласуването.

На 7 ноември Мадагаскар ще се опита да избере по-добро бъдеще за децата си. Снимка: Къдринка Къдринова
На 7 ноември Мадагаскар ще се опита да избере по-добро бъдеще за децата си. Снимка: Къдринка Къдринова

Грижата на хилядите чужди наблюдатели ще е да следят за изрядността на процеса, което не е лека задача в страна с политическите традиции на Мадагаскар. Някои местни медии се канят за първи път в изборната история на страната все пак да проведат и екзитпол. Независимата национална избирателна комисия (CENI) не е излязла засега нито с положително, нито с отрицателно становище по въпроса.

В очакване на решаващия ден на вота имахме тези дни и едно зареждащо гостуване в царството на лемурите – природен парк недалеч от столицата, в който се порадвахме на близко общуване с уникалните и вече внесени в „червената книга” животинчета с вид на маймуни, но всъщност от котешки произход. Понякога доста ни заприличваха и на хора…

Един от първите срещнати в парка лемури. Снимка: Къдринка Къдринова
Един от първите срещнати в парка лемури. Снимка: Къдринка Къдринова
Ценителят на бамбука. Снимка: Къдринка Къдринова
Ценителят на бамбука. Снимка: Къдринка Къдринова
Изпълнение на смесена успоредка. Снимка: Къдринка Къдринова
Изпълнение на смесена успоредка. Снимка: Къдринка Къдринова
Още един бамбуков фен. Снимка: Къдринка Къдринова
Още един бамбуков фен. Снимка: Къдринка Къдринова
Лемурско семейство. Снимка: Къдринка Къдринова
Лемурско семейство. Снимка: Къдринка Къдринова
Хайде да играем на криеница! Снимка: Къдринка Къдринова
Хайде да играем на криеница! Снимка: Къдринка Къдринова
Големите–с големи опашки, малките–с мънички. Снимка: Къдринка Къдринова
Големите – с големи опашки, малките – с мънички. Снимка: Къдринка Къдринова
В същия парк има и достолепни грамадни костенурки. Снимка: Къдринка Къдринова
В същия парк има и достолепни грамадни костенурки. Снимка: Къдринка Къдринова
Къдринка Къдринова

Журналист международник. Работила е във вестниците „Народна младеж”, „Диалог”, „24 часа”, „Сега”, „Монитор”, била е зам.-главен редактор на сп. „Тема” и редактор международни новини в програма „Хоризонт” на БНР. Автор на три книги. Председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България, член на Съюза на българските журналисти и на Съюза на българските писатели. Носител на редица национални и чуждестранни журналистически и литературни награди. За връзка във Фейсбук – тук.

Оставете коментар