Отиде си живата връзка между Изтока и България

Поклон пред паметта на внезапно напусналия ни проф. Александър Федотов – един от най-ярките учени, ерудирани интелектуалци и всеотдайни ентусиасти в хвърлянето на мостове между културите, с които страната ни може да се гордее

Проф. Александър Федотов. Снимка: Фейсбук
Проф. Александър Федотов. Снимка: Фейсбук

Много трудно е да се пише за току-що внезапно отишъл си скъп приятел, когато болката още пронизва като ток и съзнанието отказва да приеме жестоката истина. Но не мога и да остана само в скръбта си, защото днешният Ден на народните будители е за почит точно към личности като така изненадващо напусналия ни професор Александър Федотов – един от най-ярките учени и ерудирани интелектуалци, с които днешна България може да се гордее. Той умееше да отваря пред студентите си не само портите на знанието, но и да буди у тях жажда за неспирно изкачване към нови открития и нови истини. И то не самоцелно и индивидуалистично, а като осъзната общност, способна да прехвърля мостове между култури и цивилизации. Да води диалог, да гради, да развива…

Щастие и привилегия бе за мен и семейството ми топлото ни приятелство със Саша и съпругата му Снежана Тодорова, председател на Съюза на българските журналисти. Двойка като тях рядко се среща. Заразяваха всички околни с обичта, която струеше помежду им и която не даваше да се усети къде свършва Саша и къде започва Снежана. Дълбоката им хармония и силна връзка бяха родом от някогашния Ленинград – именно там се срещат и се влюбват преди години като студенти. А когато завършват, роденият в Новосибирск от родители ленинградчани Саша потегля към родината на любимата си Снежана – България.

Александър Федотов и Снежана Тодорова. Снимка: Фейсбук
Александър Федотов и Снежана Тодорова. Снимка: Фейсбук

Тук, в Софийския университет „Св. Кл. Охридски”, випускникът на Факултета по изтокознание на Ленинградския (днес Санкт-Петербургски) университет с екзотичните специалности монголистика и тибетология, става доктор на науките, а по-късно и професор по източни литератури и култури. Изгражда впечатляваща академична кариера.

Научава перфектно български – говори го без никакъв акцент. Както и още куп източни езици, включително и съвсем древни – например старомонголски, старокорейски, старотибетски и т.н. Често се шегува, че сам не помни броя на редките езици, които ползва.

Откроява се като един от най-авторитетните преподаватели по корейска литература и е признат за един от най-добрите изтоковеди на Балканите.

Усилията и ентусиазмът на Александър Федотов имат решаващ принос традициите на СУ „Св. Кл. Охридски” в тюркологията и арабистиката да се обогатят и с индология, японистика, китаистика, иранистика и т.н.

Между 1995 и 2001 г. той е заместник-декан на Факултета по класически и нови филологии, а между 2001 и 2007 г. е заместник-ректор на Софийския университет

От 1998 г. е неизменен директор на новосъздадения по онова време благодарение именно на него Център по източни езици и култури към СУ „Св. Кл. Охридски”.

Проф. Александър Федотов е и създателят на специалността кореистика у нас. От 2003 г. е директор на Центъра по кореистика в Алма матер, а от 2012 г. е директор на Института „Седжонг“ в София.

От 2002 г. е член на Съвета за висше образование на Република България. Между 2009 и 2012 г. е председател на Висшата атестационна комисия.

Проф. Федотов съгради жива връзка между България и Изтока. Снимка: Фейсбук
Проф. Федотов съгради жива връзка между България и Изтока. Снимка: Фейсбук

Специализира и изнася лекции в Република Корея, Китай, Монголия, Индия, Тайланд, Унгария, Румъния, Австрия. Има научни публикации в повече от 25 държави. Член е на Световните асоциации по кореистика, монголистика, алтаистика и тибетология. Автор е на над 40 книги, стотици статии и студии, има десетки преводи от старомонголски, старокорейски и тибетски език.

Това изброяване дава представа за фактологията, но не и за онази енергия, която влагаше Саша във всичко, което правеше. Студентите го обожаваха, защото успяваше не само да ги „запали” със стремежа за вникване в дълбочина в източните култури – той съумяваше и да ги „превземе” с непосредствено общуване, с бликащо чувство за хумор, с неизчерпаеми познания, които щедро споделяше. Когато водеше своите занятия – често „изнесени” сред културни събития, организирани от посолства на източни държави, беше трудно преподавателят да се отличи от студентите. Запазил младежкия си силует и младежкия си темперамент, Саша съзнателно стопяваше дистанцията със студентите, сядайки сред тях, шегувайки се с тях, довеждайки до тях нишките на хилядолетни цивилизации…

Студентите обожаваха Александър Федотов, защото той лесно общуваше с тях и умееше да се радва на живота също като тях. Снимка: Фейсбук
Студентите обожаваха Александър Федотов, защото той лесно общуваше с тях и умееше да се радва на живота също като тях. Снимка: Фейсбук

Саша беше много обичан и от колегите си, с които също съумяваше да изгражда позитивни и сърдечни отношения, без да допуска в тях дори и сянка от съперничества. Блестящите му лични качества бяха очевидни за всички, но чужда завист никога не го застигна. Саша, който можеше да разказва за прочетено и преживяно не 1001-на, а 10 001-на нощи, умееше да слуша и да се държи с всеки събеседник така, че да го накара да се почувства най-важния, най-интересния, най-талантливия и най-неповторимия на света. Същите усещания умееше да буди при общуването си с всякакви хора – от чистачка или рапър до посланик или министър – по какви ли не географски ширини из планетата.

Впрочем, посланиците на източните държави у нас единодушно го смятаха за безценно съкровище и се прехласваха по всичко, направено от него, за взаимното сближаване между България и техните страни.

Беше неуморим и ненаситен пътешественик – и това също бе жива част от страстта му да свързва и прелива култури, светоусещания и мъдрости. Без никога да изпада в дидактически изкушения, с целия си живот и с целия си научен принос Александър Федотов разбуждаше у всекиго от нас таланта да ценим единството и многообразието си като човечество…

Уви, той си тръгна от света със същата скорост, с която живя – ненадейно и разтърсващо за всички, които го обичахме и бяхме топлени от слънчевия му характер. Оставя огромна мъка и празнина в сърцата ни. Но оставя и здравата и жива връзка между България и Изтока, изплетена от него. Оставя много събудени за силата на общите усилия за общо добруване млади хора. Оставя чувството за дълг, че този път трябва да бъде продължен…

Дълбок поклон пред светлата памет на проф. Александър Федотов! Прощаването с него ще е на 2 ноември от 11 до 13 часа в Централното фоайе на СУ „Св. Кл. Охридски”

Къдринка Къдринова

Журналист международник. Работила е във вестниците „Народна младеж”, „Диалог”, „24 часа”, „Сега”, „Монитор”, била е зам.-главен редактор на сп. „Тема” и редактор международни новини в програма „Хоризонт” на БНР. Автор на три книги. Председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България, член на Съюза на българските журналисти и на Съюза на българските писатели. Носител на редица национални и чуждестранни журналистически и литературни награди. За връзка във Фейсбук – тук.

Оставете коментар