Пластмасата вече е вътре в нас

Проучване на австрийски изследователи сочи, че в телесните течности на хора от много страни се съдържат микрочастици от различните видове синтетични нефтопродукти

Из плажовете по света пясъка вече е смесен с много пластмасови частици. Снимка: El Pais
Из плажовете по света пясъка вече е смесен с много пластмасови частици. Снимка: El Pais

Проби от телесните течности на жители на страни от целия свят съдържат микрочастици от винил полихлорид (PVC), полипропилен, полиетилен терефталат (PET) и т.н. – общо от около десетина различни видове пластмаси. Това е установило австрийско пилотно проучване, за което съобщава испанският в. „Ел Паис”. И макар в изследването да са били включени ограничен брой участници, географският му обхват и разнообразието на установените пластмасови елементи подтиква авторите на проучването да алармират, че е необходимо спешно да се установи в каква степен тези материали увреждат човешкото здраве.

От 60-те години на миналия век производството на пластмаси нараства с около 9% всяка година. Само през 2015 г. са произведени 322 милиона тона такива изделия, сочат данни на ООН. Рано или късно голяма част от тези пластмаси стига до околната среда и особено до моретата, в които всяка година попадат по осем милиона тона пластмасови отпадъци. Въздействието на водата, микроорганизмите и слънчевата светлина разграждат пластмасата до микрочастици. Някои са толкова малки, че микроскопичният планктон ги използва за храна.

Нататък историята е ясна. Големите риби се хранят с малките. Въпрос на време беше произведената от хората пластмаса да се върне в техните собствени организми чрез храната.

До неотдавна на присъствието на пластмасови микросфери в много козметични продукти не се гледаше като на проблем, но от две години насам напредва постепенното им отстраняване от тези препарати.

Пилотното проучване, за което стана дума, бе представено във вторник на конгрес по гастроентерология в австрийската столица Виена. В него са участвали осем доброволци, подбрани общо в 7 страни – Обединено кралство, Русия и Япония, Финландия, Полша, Холандия и Австрия. В продължение на една седмица доброволците е трябвало да се хранят и да пият така, както го правят обичайно, като отбелязват всичко, което поемат. Включително да посочват и дали храната или напитката е била купувана прясна или пакетирана. В края на периода изследователите от Медицинския университет във Виена и от австрийската държавна агенция по околната среда са взели проби от техните телесни течности.

В тези проби са открити елементи на 9 от 10 най-разпространени пластмаси. Пропиленът например е основен материал за изработването на опаковките за мляко и сокове, а от РЕТ са направени повечето от пластмасовите шишета. Големината на частиците е от 50 до 500 микрона. Изследователите са открили средно по 20 микрочастици от пластмаси във всеки 10 грама фекалии.

От дневниците, които са водили участниците, личи, че всичките са яли по някой пакетиран продукт, а най-малко шестима са консумирали риба. Но проучването не е успяло да установи откъде точно са навлезли откритите микрочастици пластмаса.

„Това е първото проучване от този тип и то потвърждава онова, което подозирахме отдавна – че пластмасата накрая идва в червата ни,” отбелязва Филип Швабл, гастроентеролог и хепатолог от Медицинския университет на Виена. Той е основният автор на проучването. „Въпреки че изследванията върху животни показват най-голяма концентрация на пластмаси в червата, най-миниатюрните микрочастици от тях могат да навлизат в кръвообращението, в лимфата и включително в черния дроб,” допълва ученият. Той настоява спешно да се проведе специализирано проучване, за да се разбере „какво означава всичко това за човешкото здраве”.

Доклад на Организацията по прехраната към ООН (FAO) от 2016 г. събира данни за присъствието на микрочастици от пластмаса в морската среда. Посочва се, че около 800 вида мекотели, ракообразни и риби  поглъщат пластмаси. Макар по-голямата част от пластмасовите микрочастици да отиват в отделителната система, тоест в онази част от морските продукти, която хората не използват за храна, все пак рискът те да бъдат погълнати е налице, когато става дума за морски дарове, миди или малки риби, които се ядат цели. Освен това проучване на „Грийнпийс”, публикувано миналата седмица, показва, че особено в Азия по-голямата част от морската сол, използвана за готварски нужди, също съдържа микрочастици пластмаса.

Въпросът, на който науката тепърва трябва да отговори, е каква концентрация на микропластмаси може да създаде проблеми за човешкото здраве. Налице са два риска. От една страна – физическото наличие на пластмасови микрочастици. И от друга – възможната токсичност на техните химични съставки.

Това лято учени от Университета „Дожн Хопкинс” в САЩ публикуваха обзор за всичко, което се знае за пластмасовите микрочастици в морето и за възможните опасности за човешкото здраве. В един от докладите за този обзор е посочено, че хората могат да поглъщат по около 37 пластмасови микрочастици годишно чрез консумацията на сол. Не изглежда особено много, още повече като се има предвид, че те ще бъдат изхвърлени от тялото. Но също така трябва да се има предвид, че един почитател на морските дарове може да поглъща по 11 000 пластмасови микрочастици годишно.

 

Оставете коментар