В категории:Икономика

Проблемът не е само в SWIFT

Създаването на алтернативна мрежа за банкови трансфери няма да е достатъчно, за да се противодейства на финансовата хегемония на САЩ

pixabay.com

Стивън Ейх, The Nation

През август германският външен министър – социалдемократът Хейко Маас – използва страниците на бизнес ежедневника Handelsblatt, за да отговори на най-скорошната канонада от подстрекателски туитове на Доналд Тръмп, като призова за „по-балансирано” партньорство между Съединените щати и Европейския съюз. Конкретният проблем, предизвикал коментарите на Маас, бе излизането на САЩ от многостранното ядрено споразумение с Иран. Този ход скоро ще принуди всички съюзници на Вашингтон или да скъсат връзките си с иранските банки, или сами да станат обект на санкции. Но най-хващащото окото предложение в статията бе за създаване на нова глобална система за разплащане, която да конкурира Общността за глобална междубанкова финансова телекомуникация, известна повече като SWIFT – доминиращата в световен мащаб мрежа за международни банкови разплащания.

Инфраструктурата на SWIFT се спотайва зад почти всички трансгранични транзакции в света, но функционира повече като WhatsApp на глобалните финанси. Банките не прехвърлят средства и не уреждат сметки през SWIFT – те комуникират своите платежни нареждания през подсигурените информационни канали на системата, след което отразяват заявките чрез отделни кореспондентски сметки, които поддържат помежду си. Парите кръстосват земното кълбо, но само в счетоводния смисъл.

В популярната култура и от двете страни на Атлантическия океан образът на SWIFT е свързан с дългата ръка на американската полицейска държава. Когато например наскоро Amazon възроди героя на Том Кланси Джак Райън в нов сериал, съобразен с ерата на антитероризма, агентът на ЦРУ се занимава с проследяване на транзакции на SWIFT в Близкия Изток.

Реално обаче SWIFT не се ръководи от централата на ЦРУ в Лангли, а е кооперативно дружество, действащо според белгийските закони, разположено до парк в южните покрайнини на Брюксел. Основано през 1973 г. по настояване на холандски и френски банкери, Обществото цели да разработи общи стандарти за финансови транзакции, които да отговарят на новата ера на подвижни валутни курсове и свободно движение на капитали, установила се след колапса на Бретън-Уудската система. След задействането си през 1977 г., системата на SWIFT обработва около 10 млн. транзакции („съобщения”) годишно, основно между европейски и щатски банки. Към 1989 г. броят на съобщенията експлоадира до почти 300 млн., а днес през системата ежегодно минават над пет милиарда съобщения.

SWIFT изначално е конструкция на европейската банкова система, постепенно приета и от банките в САЩ, които първоначално са се опитвали да наложат свои собствени стандарти. Прекомерното американско влияние върху мрежата е сравнително нов феномен. Когато Междуправителствената работна група за борба с прането на пари (FATF) за пръв път се обръща към SWIFT в началото на 90-те години с искане за информация, главният изпълнителен директор на SWIFT Лени Шранк отказва и уверено заявява „ние не се занимаваме с призовки“.

Чак след 11 септември 2001 г. организацията, която изведнъж е засипана с призовки от самите САЩ, се прегъва. Новата обосновка на антитероризма постила пътя пред безпрецедентен достъп на САЩ до данните на SWIFT. Меморандум за разбирателство между белгийското дружество и Вашингтон дава на щатското финансово министерство възможност да проследява международни финансови потоци в реално време.

Когато това тайно споразумение е разкрито от публикация на New York Times през 2006 г., белгийската Комисия за защита на личните данни незабавно започва разследване и постанови, че SWIFT е в нарушение както на белгийските, така и на европейските закони. Така SWIFT се оказа приклещена между двойната заплаха от САЩ и ЕС. Организацията избра да се подчинява на идващите от САЩ призовки. Това предизвика поредица сложни преговори между Вашингтон, Европейската комисия и Европейския съвет, които в крайна сметка не промениха почти нищо.

Днес SWIFT е частен кооператив само номинално – организацията вече не може да се преструва, че стои отвъд глобалните геополитически йерархии на нашето време. Благодарение на разузнавателната си мощ, САЩ могат да наблюдават почти всички трансгранични банкови трансфери, минаващи през SWIFT. Освен това може да наказва чуждестранни банки за неподчинение, просто като ги заплаши, че ще ги отреже от доларово финансиране чрез Федералния резерв – който днес повече от всякога представлява фундамента на глобалната банкова система.

Като се има предвид интегралната роля на SWIFT за глобалните финанси, е разбираемо защо европейските пледират за свят, в който САЩ няма да са способни да санкционират финансови транзакции извън границите си. Разумно е да се запитаме и дали иранският епизод няма да ускори смъртта на глобалната хегемония на долара. Да се фокусираме само върху SWIFT обаче означава да не обръщаме внимание на голямата картина.

Европейските предложения за конкурент на SWIFT вероятно няма да са достатъчни, за да се измени геополитическия пейзаж или да се съживят шансовете на прогресивния интернационализъм. Един нов SWIFT няма да ограничи властта на САЩ над глобалните финансови пазари, нито ще накара европейските банки да се самоотстранят от жизненоважното доларово финансиране.

Няма никаква причина да се вярва, че при всякакви бъдещи противоречия относно призовки от страна на САЩ, балансът на силите ще се наклони в полза на европейците. Дори китайците не биха посмели да се измъкнат от глобалната доларова система. Централната роля на долара е основният проблем, а не системата за съобщения.

Също така не е нужна алтернатива на SWIFT, за да се спасят остатъците от иранската ядрена сделка. Както ЕС изглежда вече осъзнава, за да може Иран да продължи да продава част от петрола си и за да могат европейските производители да продължат да търгуват със страната, е нужен само специализиран инструмент, който да служи за уреждане на сделки без използване на директни финансови транзакции. Остава да видим дали Европейският съюз ще е готов да понесе яростта на Съединените щати, за да поддържа търговията си с Ислямската република.

Има още една причина да не се отказваме от SWIFT. Изглежда изненадващо, че днешните разпръснати глобални капиталови потоци всъщност минават през една възлова точка. Точно благодарение на необичайно централизираната си същност, системата на SWIFT съдържа в себе си един нереализиран, утопичен потенциал.

Самото съществуване на единна система, и конкретно такава, чиито частнически претенции за неутралност отдавна са опетнени от асоциацията с американската война срещу терора, поддържа жива поне теоретичната възможност за глобална парична и финансова регулация. Една фрагментирана международна инфраструктура за плащания, съставена от многобройни паралелни системи, ще доведе единствено до още по-голяма отдалечаване на финансовите транзакции от обхвата на регулациите.

По-добър план би бил да се реформира самата SWIFT, като се разшири нейното управление и като към основанията за интервенция освен антитероризма се добави и избягването на данъци. Това е малко вероятно да се случи, докато Доналд Тръмп е в Белия дом. Но за да има някаква надежда за по-справедлив свят е необходимо първо да разширим кръгозора си.

Оставете коментар