В категории:Анализи / България

БСП пак пропуска да се предефинира като лява партия

Вместо сама да повдигне очевидните социални проблеми в нашето общество и да предложи отчетливо ляв прочит и перспектива за тяхното решаване, БСП за пореден път преследва вятърните мелници, задвижени от и за други

Програмният документ „Визия за България“ на БСП породи множество коментари през последните десетина дни. Мнозинството от тях се фокусираха върху неговото съдържание, а немалко бяха и анализите на политическите и изборни цели на партията.

Нагледен пример за това бе анкетата на „Медиапул“, включваща в себе си широка спектър от перспективи. Обединяващата тема бе, че чрез документа БСП се трансформира в лявонационалистическа партия и по този начин отваря пътя на ГЕРБ към изборен разгром на следващите парламентарни избори. Подобно мнение беше споделено от Ивайло Дичев за „Дойче Веле“, а в по-завоалиран вид и от Антоний Тодоров в неговия блог.

Докато въпросните анализи точно и логично отразяват избраната посока на БСП, те избягват въпроса доколко партията има алтернатива на подобен път в настоящия момент.

Провалът на „нормална лява партия“

А алтернатива не изглежда да съществува, имайки предвид последните два опита за вътрешнопартийна реформа. Първият от тях бе в либерална посока и свързан с възприемането на идеята за „нормална лява партия“, желана от политическите опоненти на БСП. Да припомним: през годините след 1989 г. партията редовно беше призовавана да се извини за действията си по време на авторитарния социалистически режим, да изостави левите си позиции и да подкрепи засилването на пазарната икономика и евроатлантическата интеграция на България. По този начин, според този призив, тя ще се превърне в „нормална лява партия” от „третия път“; подобна на немските социалдемократи от времето на Герхард Шрьодер или лейбъристите на Тони Блеър.

Реално погледнато, БСП от поне 10 години е „нормална лява партия” по тези критерии: през март 1991 г. партията приема декларация за „отговорността и вината на БКП”; нейни правителства спомагат за ключови моменти на българската евроинтеграция, а с последните си две правителства БСП демонстрира сляпо следване на програмата си от 2008 г., в която е отразен отказът от засилване на държавното участие в икономиката.

Резултатът от тази реформа е изборен провал за партията, видим в едни от най-слабите ѝ резултати в нейната история. Подобна съдба имат и другите „нормални леви партии“ от региона. В Полша Съюза на Демократичната левица в момента е без парламентарни места за първи път след промените, а в Унгария местната социалистическа партия крета с най-малката си парламентарна група от 1990 г. насам. В този смисъл либералният път пред БСП изглежда за момента затворен.

Провалената реставрация на „модерна лява партия“

Второ, опитът ѝ за връщане към лявонационалистическия ѝ профил от 90-те години също претърпя неуспех. Заложен в предишната ѝ програма като „модерна лява партия“, БСП се представяше като ляв и патриотичен (т.е. националистически) субект, приел принципите на демокрацията. По този начин БСП се опита да се противопостави на призивите за „нормална лява партия“, а и успяваше да намери най-малкото общо кратно между идеологическото многообразие от фракции в нея. С икономическия и политически провал на правителството на Жан Виденов и краткото последвало лутане в търсене на широка лява коалиция като опозиция на правителството на СДС, тази идея загуби своето първоначално значение.

Въпреки това през последните години, изглежда, че БСП прави опити да се завърне към идеята за „модерна лява партия“. Това се забелязваше още при председателството на Михаил Миков. Акцентирайки върху левия елемент на този профил, БСП тогава отново заговори за повече държава в управлението, а на документално ниво бе видно влиянието на Обединението на Левите Социалисти (т.нар. ляво крило на БСП), заложило курс към „радикални леви реформи“.

Провалът на този опит беше очевиден. От една страна заложените промени бяха плахи и непоследователни, а от друга – редицата стратегически и политически грешки от страна на Миков и подкрепящите го допълнително допринесоха за неговия край. Съдейки по съдържанието на „Визия за България“, изглежда че партията не се е отказала от реставрацията на „модерна лява партия“, а по-скоро се опитва да насочи акцента върху националистическия елемент на този профил.

Преследване на чужди вятърни мелници

С настоящия си опит БСП изглежда не си е научила някои от уроците от предишните си провали за вътрешна реформа. Както и в предишните ѝ опити за промяна, партията се опитва да яхне привидно масовите настроения без никаква мисъл за дългосрочните ѝ изборни и организационни перспективи.

Вместо сама да повдигне очевидните социални проблеми в нашето общество и да предложи отчетливо ляв прочит и перспектива за тяхното решаване, БСП за пореден път преследва вятърните мелници, задвижени от и за други, както беше през 2013 и 2014 г. В този смисъл първата сериозна грешка с предложената „Визия за България“ е залитането към привидно популярната националистическа реторика, патентована от уж политическите ѝ противници.

Сегашният опит на партията също така е поредното ѝ отрицание на лявата ѝ същност. „Визия за България“ представлява още един документ, в който БСП избягва да посочи смело недъзите на сегашната икономическа система в глобален мащаб и отбелязва единствено, че у нас по някаква причина тя просто не е приложена добре. Макар да кичат с подобни твърдения резюметата си за „Визията“, в нея БСП по същество отказва да говори уверено за засилено държавно участие в икономиката, а още по-малко за защита на труда и други фундаментални за лявото политики. Дори когато плахо се споменава нещо в тази посока, то е в тотален разрез с конкретни действия на партията от твърде близкото минало. По този начин БСП реално изпуска поредната възможност да се предефинира ясно като лява партия и да укрепи доминацията си в лявото пространство, разклатена след сблъсъка ѝ с АБВ.

И ако на „Позитано“ №20 засега могат да спят спокойно, че дори и с настоящия си профил, нейното бъдеще е гарантирано, не е ясно какво ще е положението, ако се появи автентично ляв субект в политическото пространство. Опитът на СДС посочва евентуален сценарий.

Докторант по политология в Глазгоуския университет (Великобритания) и магистър по изследвания на Централна и Източна Европа от Ягелонския университет (Полша). Изследователските му интереси са насочени към политически партии, местна политика и политическа география.

Оставете коментар