Как бизнесът се подведе от пазарните икономисти

Либерализацията на енергийния пазар и конкуренцията щяха уж да намалят цената на тока. Икономически аргументи или идеологически вярвания стояха в основата на толкова погрешни прогнози?

pixabay.com

Вместо бизнесът да иска оставката на министър Теменужка Петкова заради поскъпналия ток на либерализирания пазар, доста по-смислено е да настоява любимите му пропазарни икономисти да си скъсат публично дипломите и да се разкаят за създадените грешни очаквания. А анализите и докладите си да предадат на вторични суровини, за да има от тях поне някаква, макар минимална полза за икономиката.

„Няма основание да не гледаме оптимистично на перспективата за свободен енергиен пазар“, се казваше в един от анализите на Института за пазарна икономика (ИПИ) от 2006 г.  Десет години по-късно прогнозата почти се сбъдва, но само ако се вземе предвид денят, който е избран за официално начало на пълната либерализация на българската енергетика –  1 април 2016-а. В Деня на шегата перспективата винаги изглежда оптимистична! Докладът е ценен и с извода, че във всеки един сектор от икономиката неоспорими последствия от конкуренцията са оптимизиране на разходите на предоставяните услуги, увеличаване на избора за потребителите, инвестиции в технологии, а оттам – тенденция към намаляване на цените и подобряване на качеството на услугата. Ако се върнем в годините назад именно с този мит на уста превъзбудени икономисти обикаляха медии като цветарки на Еньовден, за да произнасят шамански мантри за конкуренцията, която задължително сваля цените.

Ето че това не се случи. На пазара има над 30 фирми за продажба на ток, които са в яростна конкуренция помежду си, но цените не само не намаляват, а се увеличават. Бизнесът пък заплашва с протести, които правителството с отчаяни мерки се опитва да предотврати.

Тук ще пледираме да не се посяга на дипломата на основателя на ИПИ Красен Станчев. Той самият никога не е крил, че целта на реформите трябва да бъде повишаване на цените, макар експертите му да са търсели по-благовидни обосновки и „ползи“ за обществото. Освен това Станчев е дипломиран философ от Ленинградския университет, а в областта на философията и на идеологическите науки вероятно е много ценен специалист. Всъщност твърде съмнително е изобщо доколко самата философия на енергийната либерализация, наложена от Европейската комисия и пропагандирана от неолибералните тинк-танкове, е изградена върху икономически аргументи. Или по-скоро почива върху идеологически вярвания. Те въобще не се крият от друг икономист в същата компания – Георги Ганев, програмен директор на Център за либерални стратегии „… аз не искам да чувам повече за НЕК. Дори да ми струва повече, самият факт, че аз не съм обвързан с НЕК, е достатъчно удоволствие да платя разликата“. С други думи: важното е да няма държава и централизирани доставки, единствената ценност са свободният пазар и конкуренцията, дори когато трябва да платим за тях по-висока цена.

Още докато у нас вървяха дежурните мантри за либерализацията като извор на неминуемо благоденствие, учените Амбра Поги и Масимо Флорио от Миланския университет са изследвали ефекта от отслабването на централизираните мрежи чрез разделяне на дейностите по производство, пренос и доставка на електроенергия. Резултатите са публикувани в изследването „Зависимост между лишенията от комунални услуги и реформите в енергийния сектор в Европа“. Въз основа на данните от седем европейски държави през 2007 г. те стигат до извода, че е налице статистически значима връзка между цената на енергията и вертикалната дезинтеграция. Разделянето на дейностите е свързано с по-високи разходи и това оказва натиск към увеличаване на крайните цени. При свързаност на производството с доставката лишените от електроенергия домакинства са 2,64%, докато при вертикална дезинтеграция нарастват до 5,69%.

Процесите ясно се виждат при анализ на пазара на дребно за битови потребители, където доставчиците трябва да вложат средства за търговски агенти и за реклама. Изследване на Университета в Гринуич показва, че преди либерализацията на пазара във Великобритания маркетинговите разходи са едва 5% от стойността на средната месечна сметка за ток, докато през 2005 г. са достигнали до 30%. В крайната цена на тока се „вливат“ и разходите за администрация, счетоводители, юристи, инкасатори и пр. на новопоявилите се доставчици. В САЩ дори гнезда на пазарния фундаментализъм като Институтът „Кейто“ признават, че за разлика от телекомуникациите, освободеният пазар в енергетиката не е довел до очакваните ползи. В доклад на института се призовава за преосмисляне на енергийното преструктуриране, препоръчва се връщане към подобрен вариант на регулирания пазар.

Тези и други факти могат да бъдат намерени дори на български език в анализа „Енергийната бедност в България 2016“, изготвен от Боян Захариев и Илко Йорданов от „Отворено общество“ и Ваня Григорова от КТ „Подкрепа“. Макар и с акцент върху енергийната бедност докладът им е силно скептичен към ефектите от либерализацията на енергийния пазар. Той обаче не добива популярност в пазарната еуфория, завладяла българските медии и експертни среди, в които могат да се чуят всевъзможни небивалици. Като например, че „държавата няма никакво място в управлението на енергийни активи и инвестициите в отрасъла“ (Христо Казанджиев, Български енергиен и минен форум); че нужда от планиране няма, тъй като „енергетиката става все по-малко важна за икономиката“ (Юлиян Попов, журналист, писател, бивш министър на околната среда, представящ се и за енергиен експерт); че „либерализацията на енергийния пазар е формулата за намаляване на цените“ (Иван Хиновски, Български енергиен форум) и пр. Подобни „експертни“ твърдения са десетки и едва ли има смисъл да цитираме всички, които са предсказвали точно обратното на това, което днес се случва в реалната икономика. Важното е, че българският бизнес винаги е изпитвал глад за подобни анализи и аргументи, които е поощрявал на редица кръгли маси и икономически форуми. За да стигнем до там само преди дни четирите национално представени работодателски организации да призоват членовете си… да се върнат към регулирания пазар на ток.

И докато експертите, които обещаваха спад на цените, внезапно изчезнаха от публичното пространство, дефектите на енергийната либерализация вече се очевидни дори за тези, които я въведоха. Няма институция, която може да защити пазара на ток от манипулации, признава депутатът от ГЕРБ Владимир Николов. А председателят на парламентарната комисия по енергетика Делян Добрев подозира търговците на ток, че в офертите си към бизнеса са сложили отгоре към 30% от крайната цена. Да се чуди човек на кого да вярва – на него, или на вечно ентусиазирания привърженик на либерализацията Владимир Каролев, който бранеше посредниците от нападки, твърдейки, че те формират едва между 5 и 10% от цената.

Дали не е дошло време българският бизнес да си смени не само доставчиците на ток, но и дилърите на експертиза…

Оставете коментар