В категории:Икономика

„Отложените мечти“ на европейските младежи – как стигнахме дотук и какво да сторим?

Директорът на Международния валутен фонд Кристин Лагард коментира проблема с неравенството и бедността при младежите в Европа в свой материал, изготвен на база изследване на МВФ. Материалът е обект на внимание в много международни издания и излиза по време на тазгодишния Световен икономически форум в Давос.

Кристин Лагард, Международен валутен фонд

Поетът Лангстън Хюз някога попита: „Какво се случва с отложените мечти?“ Този въпрос днес е важен за милиони по света, особено младите хора, изправени пред неравенството и бедността.

През тази седмица екип на Международния валутен фонд (МВФ) стартира ново изследване, насочено към Европейския съюз, което се фокусира върху влиянието на безработицата и дългосрочните последици от неадекватната социална защита за младите хора. Изследването проучва идеи, които биха могли да помогнат за решаването на проблема и да намалят неравенството и бедността за следващите поколения.

Европа със сигурност не е единственият регион, където младите хора са изправени пред силен насрещен вятър. Но наличието на данни за различните поколения през последните години ни позволява внимателно вглеждане в ситуацията на Стария континент.

На пръв поглед неравенството не изглежда чак толкова голяма заплаха в Европа, колкото на други места по света. Средното за континента неравенство в доходите от 2007 година насам запазва като цяло стабилен тренд. Това до голяма степен се дължи на мрежите за социална сигурност и преразпределение – важни постижения, които помогнаха на милиони хора и укрепиха позицията на Европа в сравнение с други развити икономики. Но под повърхността е на лице тревожна тенденция – разликата между различните поколения се е увеличила значително. Хората в трудоспособна възраст, особено младите, изостават.

Как стигнахме дотук?

Каква е причината за неравенството между различните поколения в Европа? Макар да има много измерения на неравенството – включително по отношение на богатството и половете – нашето проучване се фокусира най-вече върху доходите.

Доходите на младите хора намаляха след кризата от 2007 година поради безработицата. Постепенно те се възстановиха, но не се повишиха. За хората над 65-годишна възраст доходите са се увеличили с 10%, тъй като пенсиите бяха по-добре защитени.

Един поглед към пазара на труда би могъл да ни покаже къде се развива проблемът. Младежката безработица достига до 24% през 2013-та година. Днес почти един на всеки пет младежи в Европа все още търси работа.

Изследванията на МВФ показват, че безработицата може да остави сериозни белези: след дълги периоди без работа и липса на опит, младите хора е по-малко вероятно да си намерят работа. Ако все пак го сторят, вероятно ще работят за по-ниски заплати. Пропуснатите заплати и спестявания изключително трудно, ако не и невъзможно, биха могли да бъдат компенсирани по-късно в кариерата на един човек.

Младежите имат най-високи дългове спрямо активите им в сравнение с всяка друга възрастова група. Това означава, че са по-уязвими на финансовите сътресения. По същество: те замразяват мечтите си. Но доходите са само едната част на историята – другата е бедността.

По-ниски доходи, повече бедност

Преди настъпването на световната финансова криза, относителната бедност при младежите на възраст между 18 и 24 години и възрастните над 65 години в Европа беше сходна. Но след кризата ножицата се разтвори значително. Вследствие на това всеки четвърти младеж в региона изпадна в риск от бедност, живеейки с доходи под 60% от медианните.

Не само безработицата ни доведе до тук. След кризата работата при непълна заетост стана много разпространена. Възходът на икономиката, която се основава на временна и краткосрочна заетост, допълнително изостри проблема, като удари по стабилността на работни места, особено за младите. За съжаление, загубата на работа или възможността единствено за временна заетост, остави младите извън защитната мрежа.

Неадекватната социална защита

В допълнение към въпросите относно доходите и пазара на труда, след кризата социалните помощи извън пенсионната система често бяха орязвани, твърде тясно насочени или несъобразени с инфлацията. Това ограничи ефективността им спрямо младите хора.

За да сме наясно: механизми като пенсиите и социалното осигуряване помогнаха на милиони преди и след кризата. Възрастните хора в Европа са относително добре защитени, което разбира се трябва да продължи да бъде така. Но в същото време се нуждаем и от политики, които да обърнат повече внимание на младите хора и да бъдат съобразени с променящият се характер на труда.

Добрата новина е, че някои страни в Европа вече постигат напредък. В Германия дългогодишните стажове и програми за обучение помогнаха на младите да останат на работното място. Гъвкавите правила за заетост позволиха на младите хора да запазят работата си по време и след кризата. Младежката безработица е най-ниската в Европейския съюз. Друг добър пример е Португалия, която освободи постъпващите за първи път на работа от социални осигуровки за първите три години. Макар младежката безработица да остава висока, тази мярка е в правилната посока.

Следващите стъпки за следващите поколения

И така, какво трябва да направят политиците? Предлагаме някои идеи, които могат да помогнат за намаляване на неравенството и бедността сред поколенията в Европа.

Първо, вижте пазара на труда. За да създадат работни работни и да стимулират пазара на труда, политиците биха могли да намалят вноските за социално осигуряване и данъците на нископлатените работници. За да помогнат за подобряване на перспективите за работа в бъдеще, правителствата могат да инвестират в образование и обучение, което да помогне на младите хора да преодолеят разликата в уменията.

Второ, държавите могат да направят правителствените разходи за социална защита по-ефективни. Как? Част от отговора е да се адаптират социалните разходите, особено тези за безработица и други (извън пенсиите), така че да се гарантира специфична защита за младите в случай на загуба на работата.

Трето, данъците. Данъците върху богатството днес са по-ниски, отколкото през 1970 година. В някои държави по-прогресивните данъчни системи и данъци върху имуществото (включително данъци върху наследството) биха могли да спомогнат за финансирането на толкова много необходими за младите граждани социални програми.

Нека още веднъж подчертая: тук не става дума за противопоставяне на една възрастова група срещу друга. Изграждането на икономика, която работи за младите хора, създава по-силна основа за всички. Младежите с успешни кариери могат да допринесат за мрежите за социална сигурност. А намаляването на неравенството между поколенията върви ръка за ръка със създаването на устойчив растеж и възстановяването на доверието в обществото.

Нищо от това не е лесно. Политиките трябва да бъдат съобразени с нуждите в отделните страни и съобразяване с политическата и бюджетна реалност. Но няма никакво съмнение, че сега е моментът за действие – „покривът се поправя, докато грее слънцето“.

По-силният глобален растеж и възстановяването на Европа ни дават възможност да направим трудните неща, които иначе биха останали несвършени. Можем да създадем политики, които да дадат възможност на следващото поколение да реализира своя потенциал. Можем да помогнем за излекуването на белезите на кризата и да се опитаме да гарантираме, че следващото поколение няма да си задава въпроса: „Какво се случва с отложените мечти?“.

Оставете коментар