Консерватори срещу фактологията

Освен че никога не конкретизират какво точно имат предвид под няколкото си любими абстрактни, „възвисени” и лесно възприемчиви понятия, консерваторите никога не обсъждат някои „мътни” моменти в тях, още по-малко скритата вътре умопомрачителна статистика и фактология.

Консерваторите не обичат прогресивните идеи и социални промени. Макар и да не си го признават, това са тези идеи и промени, които целят по-справедливо разпределение на богатството, подпомагане на бедните и уязвимите и по-добър живот за всички като цяло. Затова и са консерватори – искат запазване на статуквото и своите високи или сравнително високи позиции в обществото (спечелени по един или друг начин или придобити по наследство).

Затова и постоянно нападат групи и организации, които искат подобни промени в една или друга сфера на обществото – природозащитници, защитници на правата на гейовете, бежанците, мигрантите, движения срещу агресията над жени и организациите, които искат промяна в икономическата система към такава, която не обслужва само силните и богатите. Но за разлика от изброените движения и организации, които винаги водят битките с данни и статистика, консерваторите разчитат на няколкото си любими абстрактни, „възвисени” и лесно възприемчиви понятия: опазване на „християнските ценности”, „християнската цивилизация”, „човешкия капитализъм”, „традиционното семейство” и други подобни.

Освен че никога не конкретизират какво точно имат предвид под тези понятия, никога не обсъждат някои „мътни” моменти в тях, още по-малко скритата вътре умопомрачителна статистика и фактология. Да ги разгледаме поотделно, правейки съпоставка между случващото се в света и у нас.

Християнски ценности?

Нямам за цел да отнемам нечия вяра в съществуването на нещо повече от материалния свят, а чисто и просто да обобщя някои мрачни аспекти на християнството и „християнската цивилизация”, с които някои са запознати, други – не. Скандалите с педофилия, мръсни пари, политически игри, масови убийства и мъчения на инакомислещи (последните две са основно от миналото) винаги са съпътствали една или друга християнска църква.

Да започнем от последното. За него свидетелстват музеите за мъчения, каквито има в цяла Европа: в Сиена и Сан Джиминяно в Италия; в Амстердам, Холандия; в Ротенбург об дер Таубер и Рюдесхайм-ам-Рейн, Германия; в Брюж, Белгия; в Прага, Чехия. Ако не сте посещавали такъв, съветвам ви да го направите, за да видите някои от най-изобретателните и иновативни практики на средновековното християнство за изтръгване на информация или признания. Ето някои снимки от музея в Сан Джиминяно, правени лично от мен:

Прехвърляйки се бързо в по-новата история, веднага срещаме доброто сътрудничество между фашистките лидери Бенито Мусолини и Адолф Хитлер от една страна и римокатолическата църква в лицето на тогавашният папа Пий XI от друга, подписал с тях т.нар. конкордати – договори, които регулират приятелските им отношения. Папата дори нарича Мусолини „човек на Провидението”.

В Германия Хитлер получава своите извънредни правомощия с помощта на вота на католическата партия. Малко по-късно, вече през Втората световна война и след като окупира Югославия през 1941 г., той създава марионетна хърватска държава, начело на която застават фашисткият режим на усташите, подкрепен от католическото духовенство в страната, който избива стотици хиляди сърби, евреи и политически дисиденти.

Да не забравяме и периодично избухващите огромни скандали с обвинени в педофилия църковни служители, най-вече в католическата църква. Най-големите такива са във Ватикана, Австралия, Великобритания.

Относно Българската православна църква, основните противоречия около нея са свързани с луксозния живот на един или друг по-висш служител. Някои си спомнят лъскавия линкълн, с който се сдоби варненският митрополит Кирил, хвалейки се дори, че „само американският президент се вози в такъв”. През 2012 г. пловдивският митрополит Николай пък обяви за грях абортите, съжителството без брак и сурогатното майчинство, но не и лицемерието да проповядваш скромност и смирение, а да носиш „Ролекс” за 20 хиляди долара, какъвто бе заснет, че притежава. После се оказа, че имал цяла колекция.

За тези ли християнски ценности става въпрос?

Традиционно семейство?

Макар рядко да го изказват гласно, хората, които изтъкват тази „ценност”, обикновено имат предвид подчинената роля на жената в семейството и като цяло в обществото. Затова и представящите си тази „идилична” картинка обикновено роптаят срещу женската еманципация, а по-крайните по един или друг начин имат по-агресивно и снизходително поведение спрямо жените.

Да видим до какво води подобна нагласа. Доклад на Европейската агенция за фундаментални права констатира, че: всяка трета жена в Европейския съюз е преживявала физическо или сексуално насилие още преди да навърши 15 години; по-голямата част от насилието се извършва от текущия партньор; всеки четвърти гражданин на ЕС познава жена, която е била жертва на домашно насилие; всеки пети познава мъж, който е извършвал такова. У нас всяка четвърта жена е била жертва на някакъв вид домашно насилие, най-често сексуално.

Нищо чудно, че консервативни кръгове скочиха срещу Истанбулската конвенция, имаща за цел да се бори именно с този проблем, като пуснаха фалшивата новина, че в нея става въпрос за някакъв измислен „трети” пол. Явно въпросните не искат някакви си правозащитници да им отнемат правото да шамарят жените си, когато решат.

За такова ли традиционно семейство се борят?

Човешки капитализъм?

Все повече се говори за бедността по света, като статистиката става все по-ужасяваща, затова и доводът с капитализма с човешко лице издиша. Тук някой „експерт” ще каже, че причината е държавата, която се меси твърде много в икономиката. Да видим колко голяма е тази намеса в България, като преди това ще дам за пример основните показатели в Словения, която е със сходен на нашия БВП. Тя има: корпоративен данък от 17%, минимална заплата от малко над 800 евро, а за регистрация на ООД е нужен първоначален капитал от 7500 евро.

Положението в България: тя има втория най-нисък корпоративен данък в Европейския съюз със своите 10% – пред нас е само Унгария с 9%; 0% данък печалба за инвестиции в 152 общини с висока безработица; може да се регистрира ООД само срещу 2 лв.; има най-ниската минимална работна заплата в ЕС в размер на 255 евро; най-ниските оперативни разходи в Европа; след последните промени в Кодекса на труда отпаднаха един куп „административни пречки” пред бизнеса, като изискването за издаването на правилник за вътрешния трудов ред, изискването работодателят да разработва и утвърждава правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в предприятието, закрилата на работниците при дисциплинарно уволнение – доскоро работодател можеше да уволнява определена категория служители само с предварително решение на Инспекцията по труда, а освен това работодател вече може да уволнява лица, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Като цяло бизнесът по целия свят се радва на огромни облекчения преди и след финансовата криза от 2008 г. И до какво доведе това? В света: над 80% от населението на планетата живее с под 10 долара на ден, докато най-богатите 20% притежават 3/4 от световното богатство; според УНИЦЕФ, 22 хиляди деца умират дневно от глад, като 1/3 от децата в развиващите се страни са недохранени; всяко второ дете живее в бедност; над един милиард души не могат да четат или да си напишат имената; според изчисления, само 1% от това, което харчи светът за оръжие, може да изпрати всяко дете в училище; над един милиард души нямат постоянен достъп до вода, като 1,8 млрд. нямат достъп до вода в рамките на километър, заради което умират над 1 милион деца годишно.

В България: за 2016 г. живеещите в бедност българи са 22,9% от населението; 1/3 се затрудняват да си плащат разходите; почти 40% икономисват от отопление; половината население не може да си позволи почивка извън дома и не може да посрещне неочаквани разходи като ремонт, подмяна на електроуред, внезапно заболяване и др.

Така нареченият „капитализъм с човешко лице” е съществувал само веднъж в историята, след Втората световна война, когато САЩ и Западна Европа прилагат политика на строг държавен контрол върху икономиката заради заплахата, която излъчва Съветският съюз със своите социални програми, повечето от които тогава липсват в Запада – осемчасов работен ден, платено майчинство, безплатно образование и здравеопазване, и т.н.

Но всичко това се променя, започвайки от 80-те години, с бързото разпространение на икономическата политика на неолиберализма, известна още и като „хищнически капитализъм”, особено след разпада на СССР. Всички сме свидетели на опустошителния ѝ ефект – повечето държави все още не могат да преодолеят икономическата криза от 2008 г. И докато на Запад вече се говори за преосмисляне на политиките на строги икономии (остеритет), които обикновено вървят ръка за ръка с неолиберализма, и връщането към по-голям държавен контрол върху икономиката, у нас продължава да се дава гласност само на пазарния фундаментализъм на неолибералите, които искат да осъществят мокрите сънища на бизнеса и да премахнат всяка съществуваща социална програма и малкото останал държавен контрол върху икономиката. Какво ще стане тогава ли? Прочетете за новодемократизираната Либия, например, там държава няма.

За този човешки капитализъм ли става въпрос?

Да, все още консерваторите понякога успяват да убедят в своите „ценности” хора, които реагират импулсивно и емоционално и не познават тези и още много други подобни данни. Но аз се надявам в ерата на технологиите и информацията хората все повече да четат, анализират и боравят с факти, вместо само с голи емоции, които рядко са добър съветник. Най-яркият пример за това е Германия през 30-те години, когато в своя възход Адолф Хитлер също проповядва връщане към традиционните семейни, религиозни и икономически „ценности”, а силната емоция сред населението, породена от голяма бедност, го издига на власт. Всички знаем какво се случва след това. Днес също имаме голяма бедност. Затова – внимавайте с „традиционните ценности”.

Илиян Станчев

Активист и преводач на документални филми и статии, част от екипа на уебсайта за документални филми на социална тематика dokumentalni.com.

Оставете коментар