Рибата, въдицата и новото крепостничество

Една история за „стратегически инвеститор“ от другата страна на Дунава

Кой държи въдицата и кой се хваща на нея? (снимка: Pexels, CC0)

Преди няколко лета посетих дядо си в село на брега на Дунава, откъдето идва моят род. С този дядо приключвам романа си „Сектанти”. Езерото в района бе приватизирано, а „добивът от водата” бе даден на концесия на „стратегически инвеститори” за стотици години напред .

Докато бях там, чух речта на „стратегическия инвеститор” – румъно-американска фирма. Говореха някой си Джон и някой си Флорин. Интелигентни, културни и възпитани момчета с глобални връзки.

Те обясняваха на хората:

– Знаете, ние не искаме да ви даваме рибата, както правеха комунистите, искаме да ви дадем въдицата, за да можете да хващате рибата, от която да живеете.

Всички сме чували вечната метафора: социалистите дават риба, а либералите дават въдица.

Слушам младежите и им казвам:

– Уау. Вие сте моите момчета. Искате да кажете, че работниците трябва да държат средствата за производство. Правилно. По този въпрос съм на ваша страна. Откъде толкова смелост у вас?

– Ей, ей, господин Ерну, не идвайте при нас с опасни идеи – отбеляза Флорин.

– Пази боже, само исках да видя дали съм разбрал правилно това, което казвате. Значи вие не искате това? Позволявате ли ми да обясня какво искате? Вие на практика сте приватизирали и концесионирали за две стотинки всички води тук, които бяха държавно благо със свободен достъп за местните хора. Сега вземате пари, за да могат те да ловят риба. Не им давате „въдица”, а им продавате или давате под наем „средствата за производство”, които селяните са ползвали по-рано и ще плащат скъпо: и те, и децата им. Каква е легитимността на този ред? Какво ви прави по-специални, че да ползвате водите, земите, средствата за производство и така нататък?

– Ние сме стратегически инвеститори. Предлагаме на хората работни места, за да могат да се изхранват.

– Обобщавам: към вас винаги ще текат печалби от риболовната дейност на хората в езерото, което винаги им е принадлежало, а те ще оцеляват с минимална работна заплата. Така ли е? Господа, хората живеят тук от 300 години и не са умрели от глад: ловили са риба и са ходили на лов. Отглеждали са деца и семействата си с тази дейност. В съучастие с държавата вие им отнемате това, което те са имали, и сега им го продавате.

– Не разбирате от икономика, господин Ерну. Земите, водите не могат да останат ничии. Те имат нужда от собственик. Трябва да бъдат вкарани в глобалния икономически обмен. Забравяте, че ние предлагаме условия за труд, а хората не искат да работят и напускат тези земи.

– Кога ще концесионирате въздуха? Ах, колко жалко, че той не произвежда! Как още не сте го вкарали и него в глобалното икономическо обръщение? Господа, тези хора живеят тук от 300 години. И в добри, и в лоши времена. Не са отишли никъде по време на война. Напротив, всяко семейство има по един-двама загинали за тази държава. Вие колко жертви сте дали във вашето семейство? Как става така, че стратегическите инвеститори не умират във войни? Вашите деца и на депутатите, с които въртите бизнес, живеят добре в Лондон от труда на тукашните „ленивци”. Греша ли? В първите редици на войната няма да бъдете вие и вашите деца, а тези „социално подпомагани и мързеливци”. Как забравихме аферата „Шкода” (най-големият скандал, свързан с подкупи и неизгодни условия за доставка на чешко военно оборудване за Румъния преди Втората световна война)? Или играчките на Мочорница (голям румънски предприемач между двете световни войни) за румънската армия, които са убили повече румънски войници, отколкото куршумите на врага? Казвам ви го на вашия любим патриотичен език!

Естествено, че местните хора ще напуснат това място, защото вече нищо не им принадлежи. Няма за какво да умрат. Но когато хората нямат повече за какво да умират, понеже земята, водата и мястото, в което живеят, не им осигурява минимума за съществуване, те си тръгват. Чудя се как още не са предложили закон, който да свърже човека със земята и работното място. Наближава моментът, когато и това ще се случи. Всички знаци показват, че се движим към ново крепостничество в други форми.

Василе Ерну

Василе Ерну е роден в СССР през 1971 г. Завършил е Философския факултет на Яшкия университет „Александру Куза“ през 1996 г. Година по-късно получава магистърска степ по философия в Университета „Бабеш Боляй“, Клуж. Дебютира като писател с романа „Роден в СССР“ (2006 г.), преведен на много езици, включително на български. Следват различни книги с теми, свързани с историята, политиката и левицата. През последните години поддържа свои колонки в изданията România Liberă, HotNews, Adevărul, Timpul, Noua Literatură, Suplimentul de Cultură и Observator Cultural.

Оставете коментар