В категории:Анализи / Икономика

Наистина е „черен” петък – нашето неумолимо консуматорство съсипва планетата

Растежът трябва да продължи – този политически императив е навсякъде и унищожава Земята. Няма как този модел да стане екологичен, колкото и да се самозаблуждаваме с рециклиране и теории за устойчив растеж. Така че се нуждаем от нова система

Джордж Монбио, Guardian

Всеки иска всичко – но как би могло да проработи това? Обещанието на икономическия растеж е, че бедните ще могат да живеят като богатите, а богатите ще могат да живеят като олигарсите. Ние обаче вече преминаваме физическите ограничения на планетата, която ни поддържа. Негативните промени в климата, загубата на почви, колапсът на хабитати и животински видове, океанът от пластмасови боклуци, инсектогедон: всички тези процеси са движени от нарастването на потреблението. Обещанието за живот в лукс за всеки не може да бъде изпълнено – просто не съществува физическото и екологично пространство за това.

Но растежът трябва да продължи – това е политическият императив навсякъде. И ние трябва да коригираме вкусовете си в съответствие. В името на автономността и избора, маркетингът използва последните открития на неврологията, за да премахне различията помежду ни. Тези, които се опитат да се противопоставят, подобно на главния герой на „Прекрасният нов свят”, трябва да бъдат заглушавани – в този случай чрез медиите.

С всяко следващо поколение основата на „нормалното” консуматорство се измества. Преди тридесет години изглеждаше нелепо да си купуваш бутилирана вода на местата, където чешмяната вода е чиста и в изобилие. Днес по целия свят се използват един милион пластмасови бутилки в минута.

Всеки петък е „Черен петък”, всяка Коледа става все по-ярък фестивал на унищожението. Насред снежните сауни, подвижните охладители за дини и смартфоните за кучета, с които рекламите ни призовават да изпълним живота си, моят личен фаворит за консуматорска крайност е PancakeBot – устройство за триизмерни изображения от тесто, което ти позволява всяка сутрин да ядеш палачинки във формата на Мона Лиза, Тадж Махал или задницата на кучето си. И вероятно ще задръства кухнята ти около седмица, преди да решиш, че нямаш място него. Заради боклуци като това ние съсипваме една жива планета, както и собствените си шансове за оцеляване.

Обещава ни се, че чрез „зелено” потребление ние можем да съчетаем постоянния растеж и оцеляването на планетата. Но поредица от научни изследвания разкриват, че няма значителна разлика между екологичния профил на тези, които заявяват, че ги е грижа, и останалите. Една скорошна статия в научния журнал Environment and Behaviour изтъква, че тези, които се идентифицират като съзнателни потребители, всъщност използват повече енергия и въглерод от тези, които нямат такива претенции.

Защо е така? Защото осъзнатостта по отношение на околната среда е по-висока сред богатите хора. Не от поведението ни зависи какъв е ефектът ни върху планетата, а от доходите. Колкото по-богат е човек, толкова по-големи следи оставя върху околната среда, без значение добрите му намерения. Изследванията показват, че тези хора, които виждат себе си като зелени консуматори, се фокусират най-вече върху поведение, от което „има сравнително малка полза”.

Познавам хора, които методично рециклират, запазват найлоновите торбички, внимателно измерват колко вода сипват в чайника – след което отиват на почивка в Карибите, което обезсмисля всяка спестена от тях вреда за околната среда. Рециклирането се превръща в индулгенция за далечните полети със самолет. То убеждава хората, че са станали достатъчно „зелени” и няма нужда да се притесняват за по-големите ефекти от поведението им.

Това не означава, че не трябва да се опитваме да намалим отпечатъка си върху околната среда, но трябва да сме наясно с ограниченията на това упражнение. Нашето поведение в рамките на системата не може да промени до какво води тази система. Самата система има нужда от промяна.

Изследване на Oxfam показва, че най-богатият 1% от населението на земята (домакинства с годишни доходи над 90 хил. щатски долара) произвеждат 175 пъти повече въглеродни емисии от най-бедните 10%. Как в един свят, в който всеки се предполага да се стреми към по-високи доходи, бихме могли да избегнем превръщането на Земята, от която зависи просперитета на всички ни, в безжизнено кълбо прах?

Икономистите ни казват, че това може да се случи чрез отделяне на икономическия растеж от използването на суровини. Дали обаче се получава? Доклад, публикуван в списанието Plos One констатира, че макар в някои страни да е възникнало сравнително разделяне, „никоя държава не е постигнала абсолютно разграничение между двете през последните 50 години”. Това означава, че обемът ресурси и енергия, свързани с всяко увеличение на брутния вътрешен продукт, може и да намалява, но тъй като растежът изпреварва ефективността, общото използване на ресурси продължава да се увеличава. Изследването също така разкрива, че в дългосрочен план както абсолютното, така и частичното разделяне между растежа и употребата на основни ресурси са невъзможни заради физическите ограничения на ефективността.

Глобален растеж от 3% годишно означава, че размерът на световната икономика се удвоява на всеки 24 години. Това е причината екологичните кризи да се ускоряват с такъв темп. Въпреки това планът е да подсигурим, че икономиката ще продължи да удвоява размера си отново и отново до безкрайност. В борбата да защитим живия свят от водовъртежа на унищожението ние можем да си представяме, че се борим срещу корпорациите, правителствата и цялостната глупост на човечеството. Но истината е, че всички сме косвена част от реалния проблем: вечен растеж в рамките на планета, която не се разраства.

Тези, които оправдават системата настояват, че икономическият растеж е жизненоважен за облекчението на бедността. В изследване на World Economic Review обаче се посочва, че най-бедните 60% от населението на света получават едва 5% от допълнителните приходи, генерирани от повишаването на БВП. В резултат на това е нужен растеж от 111 долара за всеки един долар, отиващ за намаляване на бедността. При текущите тенденции ще отнеме 200 години, за да се стигне до момент, при който всеки ще получава поне 5 долара на ден. Към този момент средният доход на глава от населението ще е достигнал 1 млн. долара, а глобалната икономика ще е 175 пъти по-голяма от сега. Това не е формула за облекчаване на бедността. Това е формула за унищожаването на всичко и всички.

Когато чуете да се казва, че нещо е икономически разумно, това означава, че въпросното нещо е точно обратното на здравия разум. Тези разумни мъже и жени, които управляват световните финанси и централни банки, които виждат безкрайния ръст на потреблението като нормално и нужно, всъщност са едни побеснели безумци. Те прегазват чудесата на живия свят и унищожават просперитета на бъдещите поколения, за да поддържат един набор от цифри, които имат все по-малка връзка с общото благосъстояние.

Зелено консуматорство, разделяне на растежа от потреблението на ресурси, устойчив растеж – всичко това са илюзии, предназначени да оправдаят икономически модел, който ни води към катастрофа. Сегашната система, основаваща се на личен лукс и обществена мизерия, ще коства благосъстоянието на всички ни. При този модел луксът и лишенията са един звяр с две глави.

Нуждаем се от друга система, кореняща се не в икономически абстракции, а във физическите реалности, които да определят параметрите, по които да съдим за нейното здраве. Трябва да изградим свят, в който растежът е ненужен, свят на лична достатъчност и обществен лукс. И трябва да го направим преди катастрофата да ни е принудила.

Оставете коментар