В категории:Икономика

Отчайващото неравенство зад глобалното укриване на данъци

Почти 10% от световното богатство се държи в офшорни сметки от шепа хора. Всички останали плащаме цената за тази кражба.

Данъчните убежища са един от ключовите фактори за увеличаващото се неравенство в глобален мащаб

Габриел Цукман*, Guardian

Далеч от погледите на обществото, от 80-те години насам в данъчни убежища по целия свят се развива една мощна индустрия. Следвайки пътя на парите, можем да започнем да оценяваме щетите, които офшорните зони нанасят на икономиките на останалите държави.

Публикуваните досега данни за офшорните центрове далеч не са изчерпателни, а системата, по която измерваме богатството на домакинствата и печалбите на мултинационални бизнеси има много слабости. Методите обаче се подобряват, така че анализирайки внимателно информацията, можем да засечем последователни модели, както и да разсеем част от секретността, с която от десетилетия са обградени дейностите в данъчните убежища.

Нека първо погледнем избягването на данъци от страна на големи мултинационални компании. По принцип се предполага, че тези компании трябва да преразпределят печалбите си сред различните си подразделения, сякаш тези звена са самостоятелни дружества, които търгуват стоки и услуги помежду си по пазарни цени. На практика обаче цените на транзакциите вътре в тези бизнес групи редовно биват манипулирани от офшорни счетоводни фирми, така че печалбите да се появяват в юрисдикции с ниски данъци. Също така все повече международни корпорации преместват собствеността върху своите търговски марки, лога и друга интелектуална собственост в данъчни убежища. Така печалбите от тази собственост биват извеждани извън страните, където са генерирани.

Един от тези случаи – вероятно най-впечатляващия – е компанията-майка на Goolge, Alphabet. През 2003 г., по-малко от година преди първичното си публично предлагане през август 2004 г., щатският бизнес на Google прехвърля технологиите си за търсене и реклама в интернет на Google Holdings. Това подразделение е регистрирано в Ирландия, но се води резидент на Бермуда.

Оттогава всички печалби, генерирани от тези активи на технологичната компания, се прехвърлят в Бермуда, като по пътят минават (без да се облагат с данъци) през Холандия. Тази скандална схема стана известна като „двоен ирландско-холандски сандвич”. През 2015 г. Alphabet отчита печалба от 15.5 млрд. долара в Бермуда, където корпоративния данък е скромните 0%. Сякаш всеки жител на Бермуда (почти никой от които не работи за Google) e генерирал по 260 хил. долара печалба за компанията.

Заедно с колегите Томас Тьорслов и Лудвиг Виер обединихме публикуваните данни за данъчните убежища по целия свят, за да определим мащаба на щетите от изкуственото преместване на печалбите. Малки държави като Бермуда не публикуват смислени статистики. Данъчните убежища в самия Европейски съюз също са непрозрачни в много отношения, но те поне трябва да се съобразяват със статистическите изисквания на Евростат.

Изследването ни показва, че само през шест европейски данъчни убежища (Люксембург, Ирландия, Холандия, Белгия, Малта и Кипър) ежегодно биват прекарвани 350 млрд. евро. Това представляват печалби, генерирани основно в страни от ЕС, които след като бъдат манипулирани от армии от счетоводители в Люксембург или Холандия, в крайна сметка биват облагани със занижени ставки, типично между нула и пет процента. В световен мащаб данните показват, че всяка година международните корпорации преместват в данъчни убежища печалби за над 600 млрд. евро.

Кой губи от това? В най-голяма степен САЩ и по-големите европейски държави, където се намират повечето служители и потребители на големите международни компании. Данъчните убежища лишават ЕС от еквивалента на една пета от корпоративните данъци, които се събират в момента. Това представляват щети за 60 млрд. евро всяка година. Само за Обединеното Кралство сметката достига 12.7 млрд. евро.

Страни, губещи по над 1 млрд. евро от укриване на данъци. В млрд. евро. Източник: Guardian

Всяка страна има право да избира каквато форма на данъчно облагане иска. Но когато Холандия предлага индивидуални данъчни сделки за мултинационални бизнеси или Швейцария укрива в трезорите си богатството на корумпирани елити, то те крадат приходи от други държави. И докато ние губим, те печелят – от такси, влияние и като връх на иронията – от истински данъчни приходи.

Вземете например Ирландия. Преди тридесет години, когато Ирландия облагаше корпоративните печалби с 50% данък, приходите от това перо представляваха по-нисък дял от национални доход, отколкото в страните ЕС и САЩ. След като понижи корпоративния данък до 12.5% през 90-те, Ирландия започна да събира повече, отколкото страните с високи данъци. Дали ниските данъци са стимулирали вътрешната икономическа активност, заетостта и растежа? Ни най-малко – допълнителните приходи идват от фиктивни печалби на мултинационални бизнеси, регистрирани в Дъблин или Корк. Печалби, генерирани от работници в други страни. Така ирландското правителство получава повече приходи, които да изразходва за пътища и болници, докато други правителства получават по-малко. Нищо в логиката на свободния обмен не оправдава тази кражба.

Лесно е да се разбере защо въпреки това тези практики продължават. Предвид огромното количество печалби, които биват прехвърляни в чужбина, данъчните убежища трябва да сложат данък от само няколко процента, за да събират суми, които са големи в сравнение с размера на икономиката им. Докато не им бъдат наложени значими санкции, офшорните финансови центрове няма спонтанно да се откажат от този доходоносен бизнес. За съжаление досега правителствата не са се отличили със смелост и решителност по въпроса. Поради това изкуственото прехвърляне на печалби продължава да нараства всяка изминала година. Щатските мултинационални корпорации вече отчитат 63% от печалбите си в шест данъчни убежища, на първо място Холандия. Това е с 20% повече в сравнение с 2006 г.

Всеки път, когато данъчните убежища бъдат принудени да затворят една вратичка, корпорациите започват да използват някоя друга. Както разкриват „Досиетата от Рая”, когато от Дъблин заявяват, че до края на десетилетието ще премахнат „двойният ирландски сандвич”, Apple е побързала да организира подобно споразумение за избягване на данъци на остров Джързи. Данъчните убежища са основен двигател на глобалното неравенство, защото основните бенефициенти са акционерите на компаниите, които ги използват, за да избягват данъци. Голямата част от инвестициите в акции принадлежат на много богати хора, поради което избягването на данъци обогатява само една малка група.

Данъците, които големите корпорации укриват, трябва да бъдат компенсирани от домакинствата с по-ниски доходи, което прави спестяването и акумулирането на богатство по-трудни за обикновените хора. При липсата на високи данъчни приходи, публичните разходи трябва да бъдат свивани. Приходите, които страните от ЕС са загубили заради данъчните убежища са колкото половината им разходи за висше образование. Поради това данъчните убежища, подобно на климатичните промени, са в корените на огромния трансфер на богатство между поколенията, при който старите се обогатяват, а младите обедняват.

Данъчните убежища увеличават неравенството и по още по-директни начини. Освен че помагат на международните корпорации да укриват данъци, офшорните центрове позволяват редица ултра-богати личности да укриват богатството си – от данъчните, от бизнес партньорите, от роднините и от съда.

Еквивалентът на 10% от световния брутен вътрешен продукт се държи в офшорни центрове от богати индивиди под формата на банкови депозити, акции, облигации и дялове във взаимни фондове. В повечето случаи това се прави чрез анонимни кухи фирми, фондации и тръстове. Доскоро нямахме добри сведения кой притежава това богатство, но благодарение на изтеклите през последните години документи аз и колегите ми отчитаме прогрес по този въпрос.

Използвайки данните от банка HSBC и „Панамските книжа” успяхме да изследваме колко са богати типичните ползватели на данъчни убежища. Степента, в която офшорното богатство е концентрирано в ръцете на малцина, е зашеметяваща. Около 50% от богатството, съхранявано в данъчни убежища, принадлежи на домакинства с нетно богатство от над 50 млн. долара. Това е група, която работещите в частното банкиране наричат „лица с ултра висока нетна стойност”. Тези ултра богати хора съставляват 0.1% от населението на развитите икономики.

Последствията са драматични за страни като Русия, където по-голямата част от богатството на върхушката се държи в извън страната. В Обединеното кралство, Испания, Германия и Франция около 30-40% от имането на най-богатите 0.01% е изнесено зад граница. В САЩ изнасянето на богатство в офшорни центрове също увеличава неравенството, но ефектите са по-притъпени, отколкото в Европа. Причината е, че в САЩ богатството вече е изключително концентрирано, дори ако не се вземат предвид данъчните убежища. Във всички случаи става ясно, че стандартните статистически инструменти за измерване на неравенството не са приспособени за реалностите на капитализма през 21 век. И проблемът се влошава постоянно.

Дял на богатството, което най-богатият 0.01% от населението дължи в чужбина. Източник: Guardian

На фона на нарастването на глобалното неравенство, компаниите, опериращи в офшорни финансови центрове, фокусират дейността си към по-малобройна, но по-богата клиентела. Укриването на индивидуално богатство лишава правителствата по света от приходи в размер на 155 млрд. евро годишно. Само във Великобритания така се губят годишни приходи за 6 млрд. евро, които се добавят към 12.7-те милиарда, укрити от корпорациите.

Булото на секретност, което прикриваше дейностите в данъчните убежища, започва да се повдига. Голяма част от информацията обаче все още липсва. Освен това все по-голям дял от офшорното богатство се държи чрез кухи юридически структури, които целят да направят реалния собственик на активите недостижим. Такъв е случаят с 60% от офшорните активи, управлявани в Швейцария. Невъзможно е да се бориш с укриването на данъци в такава статистическа мъгла.

Редица големи банки като Credit Suisse и HSBC бяха глобени от САЩ заради участието в схеми за избягване на данъци. Често обаче глобите са разглеждани само като част от разходите за този бизнес и биват засенчвани от печалбите. Заплаха за отнемане на лиценза за банкиране би имала по-силен въздържащ ефект.

Залозите са високи. Повечето страни вече имат регистри за недвижимите имоти. На първо време те трябва да бъдат подобрени като се идентифицират реалните собственици. Защо се позволява големи части от най-скъпите имоти в Манхатън и Лондон да са собственост на анонимни структури, които биха могли да са прикритие за престъпници и пране на пари? Един световен финансов регистър би нанесъл фатален удар върху финансовата секретност. Той би осигурил безценна информация за разпределението на богатството, без която е трудно да се водят ясни дебати за управленските политики. Според мен това трябва да бъде основа цел за поддръжниците на финансовата прозрачност през следващите години.

*Габриел Цукман е асистент по икономика в университета Бъркли, Калифорния.

Оставете коментар