В категории:Анализи / Икономика

Олигарси от всички страни – офшоризирайте се!

Подобно на „Панамските книжа”, новоизтеклите „Досиета от Рая” показват нагледно как неприлично богатите хора и корпорации от всички краища на света са обединени в стремежа си да стават все по-богати и да укриват доходи в офшорни зони. Но пак подобно на „Панамските книжа” има опасност шумът около тях да се разсее без да има значителен ефект.

Британската кралица се оказва сериозен офшорен инвеститор. Снимка: Wikimedia Commons

Година и половина след като направи сензация с „Панамските книжа” (Panama papers), Международният консорциум на разследващите журналисти започна да публикува разкрития от втора партида изтекли документи от офшорни данъчни убежища, този път озаглавени „Досиета от Рая” (Paradise Papers). Подобно на предишните разкрития, новоизтеклите „Досиета от Рая” показват нагледно как когато става въпрос за спестяване на данъци, няма национални, геополитически и идеологически различия. Британската кралица, претенциозни поп звезди като Боно и олигарсите от бившото съветско пространство без притеснения съжителстват от една страна на барикадата.

Макар да са изключително полезни за онагледяване на цинизма и корупцията на глобалните „елити”, начинът по който биват публикувани тези разкрития създава някои съмнения за пристрастност, и ограничава потенциалните последствия.

Какво представляват „Досиетата от Рая”?

Новите разкрития се базират на 13.4 млн. документа с размер 1.4 терабайта. За сравнение „Панамските книжа” обхващаха 11.5 млн. документа, но със значително по-голям размер – 2.6 терабайта. По-голямата част от „райските” документи – 6.8 млн. – са свързани с фирма за правни и корпоративни услуги, оперираща в десет юрисдикции под името Appleby.

Документите включват и данни от 19 корпоративни регистри, поддържани от правителствата в офшорните зони Антигуа и Барбуда, Аруба, Бахамите, Барбадос, Бермуда, Каймановите острови, Доминика, Гренада, Лабиан, Ливан, Малта, Маршаловите острови, Свети Китс и Невис, Света Лучия, Свети Винсент, Самоа, Тринидад и Тобаго и Вануату. Документите покриват период от 1950 до 2016 г.

Както и при „Панамските книжа”, документите са придобити от германския вестник Süddeutsche Zeitung. Вестникът заявява, че няма да обсъжда въпроси около източника на документите. Изданието е споделило материалите с подкрепяния от САЩ „Международен консорциум на разследващите журналисти”, който координира работата на участващите в проекта 96 медии и 381 журналиста. Ограничаването на достъпа до документите само до избрани корпоративни медии стана повод за критики към „консорциума” след разкриването на „Панамските книжа”. Изглежда новата партида файлове също няма да бъде предоставена изцяло на публиката.

Какво показват „Досиетата от Рая”?

Документите показват, че парите от целия свят са се стичали към офшорните центрове, като често е много трудно да се идентифицират хората и компаниите, стоящи зад тези финанси. Документите включват базата данни с клиенти на Appleby между 1993 г. и 2014 г. Тя включва имената на над 120 хил. хора и компании, като не всички от тях са свързани с фирми, регистрирани в офшорни зони. Базата данни обаче е показателна за това откъде идва търсенето на услугите на компания като Appleby. Голяма част от клиентите са от Обединеното кралство, Китай и Хонконг, но най-голям дял – над 30 хил. – са от Съединените щати. (Което вероятно трябва да се приеме като положително развитие, като се има предвид, че при първоначалното публикуване на разкрития от „Панамските книжа” се забелязваше съмнителна липса на американски граждани).

Публикуваните данни показват, че офшорната империя е по-голяма и по-сложна, отколкото обикновено се смята. Документите демонстрират безбройните начини, по които компании и физически лица могат да избягват данъци чрез изкуствени юридически структури. Използваните схеми не са незаконни, ако се прилагат коректно, но в много от случаите изглежда не е така – въпреки претенциите на Appleby да е от фирмите, прилагащи високи стандарти.

Регистрираните в офшорни зони компании могат да бъдат използвани за прикриване на собственост върху всичко от частни самолети и яхти до инвестиции в акции. В базата данни на Appleby фигурират 25 хил. офшорни фирми, като най-популярните дестинации сред клиентите на фирмата са контролирани от Великобритания данъчни убежища като Бермуда и Каймановите острови, Британските Вирджински острови и остров Ман.

Стена на срама

В документите фигурират имената на някои от най-големите мултинационални корпорации, както и на някои от най-богатите и известни хора в света. Сред тях е например британската кралица, чието частно имение е инвестирало във фонд на Каймановите острови. Чрез него височайшата особа има участие в редица бизнеси, включително търговската верига BrightHouse, която е критикувана заради експлоатацията на бедни семейства и уязвими хора. Документите разкриват и как един от най-големите донори на британските консерватори – Лорд Ашкрофт, е „складирал” част то богатството си в офшорен фонд за 450 млн. долара.

Не особено изненадващи се разкритията за мащабни офшорни сделки на членове на кабинета на Доналд Тръмп. Предвид политическата обстановка в САЩ, медийното внимание разбира се е насочено най-вече към изскачащите връзки с руската олигархия – например това, че фирма, свързана със зетя на Владимир Путин и е правела значителни плащания към компания на щатския министър на търговията Уилбър Рос. Или че инвестиции в Twitter и Facebook, направени чрез партньор на зетя на Тръмп, могат да се проследят до руски държавни компании за инвестиции като Gazprom Investholding и VTB Bank.

„Досиетата от Рая” разкриват и мащабен офшорен тръст за избягване на данъци, управляван от един от близките сътрудници на канадския премиер Джъстин Трюдо. От „консорциума” дават и други любопитни примери, свързани с телевизионни, кино и музикални звезди, участващи в офшорни схеми – например вокалистът на група U2 Боно, който е използвал фирма в Малта, за да си купи дял в търговски център в Литва. Редом с международните звезди, руски олигарси и чиновници също са използвали офшорни схеми, за да си купуват частни самолети, яхти и други луксозни стоки. Олигарсите Алишер Усманов и Фархад Мошири пък са използвали офшорни мрежи, за да купят дялове във футболните клубове Арсенал и Евертън. Името на украинския олигарх, медиен магнат и понастоящем президент Петро Порошенко също се появява в „Досиетата от Рая”, след като присъстваше и в „Панамските книжа”.

Корпоративен шампионат по укриване на данъци

Документите също така за пореден път показват как укриването на данъци е любимо занимание на най-големите международни корпорации. От новите публикации се разбира, че щатският технологичен гигант Apple е започнал да си търси ново данъчно убежище в Европа и Карибите, след като разследване на Сената показа, че корпорацията си е спестила милиарди, като е прекарвала печалбите си през ирландското си подразделение. В един от изтеклите имейли адвокат на компанията иска от Appleby да потвърди, че евентуалното преместване в една от шест обсъждани офшорни зони ще позволи на ирландското звено да „извършва управленски дейности… без да бъде обект на данъчно облагане в тези юрисдикции”.

Новите разкрития показват как големи корпорации намаляват данъците си като създават кухи офшорни компании, в които прехвърлят нематериални активи като логото на Nike или патенти за силиконови импланти. Един от големите корпоративни клиенти на Appleby е базираната в Лондон Glencore – най-големият търговец на суровини в света. Сред разкритията фигурират и тайни заеми и споразумения, използвани за придобиването за права за минна дейност в Конго.

Законът е напечатан само за робовете

Технически обаче тези схеми са законни. Фирмата в центъра на скандала Appleby, която развива дейността си в данъчни убежища като Бермуда, Кайманите, Джърси и Гърнзи, заявява, че е разследвала всички обвинения и не е открила доказателства за нередности нито от своя страна, нито от страна на клиентите си. От фирмата все пак заявяват, че не са непогрешими и ще се опитат да се поучат от грешките си, и че са съгласни да съдействат на всякакви официални разследвания, които могат да произлязат от разкритията.

Публикациите все пак ще върнат болезнената тема за укриването на данъци в политическия дебат на Запад, поне за известно време. Както президентът на САЩ Доналд Тръмп, така и британският премиер Тереза Мей, са се заканвали да се борят с избягването на данъци, което позволява всяка година към офшорните зони да бъдат прехвърляни печалби на стойност 600 млрд. долара. Сега се оказва – без да е изненада – че дори най-близкото им обкръжение не изпитва потребност да си плаща данъците. Това предизвика остри атаки от страна на опозицията – в САЩ демократите настояват за разследване на руските връзки на Рос, докато във Великобритания лидерът на лейбъристите Джереми Корбин подчерта, че „Досиетата от Рая” показват как има един закон за богатите и друг за всички останали.

През последните години Европейският съюз и други международни организации оказват натиск върху някои данъчни убежища да ограничат възможностите за укриване и пране на пари. Мощните финансови интереси, които стоят зад офшорните схеми, обаче правят промените трудни. Доколкото натискът върху офшорни зони в развиващия се свят има ефект, той се изразява в преместването на активи в данъчни убежища в САЩ.

Уроците от „Панамските книжа” също не дават големи надежди, че „Досиетата от Рая” ще имат значим ефект. Публикациите отпреди година и половина също включваха кралски особи, популярни музиканти и олигарси от бившото съветско пространство, но до голяма степен се оказаха „всяко чудо за три дни”. Един от малкото простили се с положението си политици в резултат на „панамските” разкрития беше премиерът на малка Исландия. Същевременно тогавашният премиер на Великобритания Дейвид Камерън, който също бе уличен, че се е възползвал от офшорни зони, изобщо не намери за нужно да се оттегли.

„Панамските книжа” не само слязоха от първите страници на международните медиите след първоначалния шум, но на практика бяха почти забравени – след дълга пауза за тях се чу за кратко отново миналия месец, когато бе убита малтийската разследваща журналистка Дафне Кагуана Галиция. Това до голяма степен се дължи на начина, по който биват обнародвани документите. За разлика от WikiLeaks, които създават публично достъпна база данни от публикуваните документи, „панамските” и „райските” книжа биват публикувани чрез посредничеството на избрани журналисти.

Негативите на този подход се виждат особено ясно от „българския” случай. Родните връзки в „Панамските книжа” трябваше да бъдат разкривани от изданието „24 часа”, което освен с жълтите си наклонности е известно и с тежките си олигархични зависимости. Резултатът бе, че до тукашната публика достигна информация само за хора на не твърде високо ниво като семейство Баневи. Основателят на WiliLeaks Джулиан Асанж многократно е критикувал „консорциума” за това, че „99.9%” от изтеклите документи не са публично достояние.

Машина за неравенство

От Международния консорциум на разследващите журналисти подчертават, че укриването на данъци от страна на малцината богати става за сметка на мнозинството. Това води до прехвърляне на данъчното бреме върху хората със средни и ниски доходи и осигурява на международните корпорации предимство пред по-малките конкуренти. Най-тежките последствия се стоварват на най-бедните държави, които трудно осигуряват основните нужди на населението си. „Да се помага на богатите да стават по-богати чрез офшорни маньоври не е „конкурентно предимство”. Когато богатият става по-богат, бедният става по-беден, защото индивидуално богатите хора не плащат справедливият дял от данъците”, коментира Брук Харингтън, професор в Copenhagen Business School. „Мениджърите на капитал и тези в офшорната индустрия няма да могат да не забележат, че наближаваме нива на неравенство и несправедливост, подобни на тези преди Френската революция”, добавя тя.

Основният извод от разкритията всъщност е една стара, но често забравяна истина – че истинското разделение е между тези, които имат много, и всички останали. Или както казваше гениалният сатирик Джордж Карлин – елитите, истинските собственици на всичко, представляват „един голям клуб, и ти не си в него”.

След като „панамските” и „люксембургските” документи не доведоха до катарзис сред управляващите елити и елиминиране на офшорните зони, едва ли и „Досиетата от Рая” ще имат значителен ефект. Особено като се има предвид, че заявленията за нуждата от борба с укриването на данъци са съпътствани с агресивно налагане на международни споразумения за „свободна търговия” като СЕТА и TTIP, които до голяма степен имат същите негативни последствия – не на последно място като увеличават неравенството и дават на големите корпорации картбланш да не се съобразяват с националните законодателства.

Въпреки всичко, публикуването на тези документи е нещо много положително. На глобално ниво то осигурява поредна доза нагледни примери, че има системен проблем с този икономически модел, който работи в полза на малцина и в ущърб на мнозинството. На по-локално ниво същите примери могат да служат за опровержение на налаганото виждане, че корупцията и олигархията са някакъв първороден грях на източноевропейските общества, през който минава разграничителната линия с „белия свят”.

Филип Буров
Журналист, специализиращ в сферите на международните отношения, конфликти, макроикономика и финанси. С опит от медии като агенция „Фокус“, вестник „Пари“ и вестник „Капитал Daily”. Работи и върху докторантура по въпросите на модерната българска история.

Оставете коментар